|
Първият щеше да падне рано или късно, защото щеше да се крепи на 1-2 гласа, а вторият - когато Софиянски и Китов сметнат, че са приключили с мисията си на национално отговорна десница. И в двата случая това щеше да е някъде в края на 2006 г., когато щеше да е ясно, че България влиза в ЕС, че Първанов пак ще е президент и че БНС може да оцелее при предсрочни избори само ако се коалира с други десноцентристки партии.
НДСВ можеше да спечели подобни предсрочни избори. Тогава в най-левия край на дясната арена щяха да стоят малките партии от БНС, които нямаше да могат да претендират за нищо друго освен за важната, но трудно постижима роля на центристи. Някъде край тях със същите проценти доверие щяха да кръжат затъналите в междуособни войни и загубили всички избори от 2001 г. насам ОДС на Яне Янев и Дилов-син, а най-вдясно - високо, но самотно щеше да стърчи Костов. Тази разстановка щеше да е нарисувана за НДСВ, която можеше да разчита най-малко на 725 хиляди избиратели и най-много на още около 300-400 хиляди разочаровани от ВМРО, Софиянски, Мозер и кръжеца на Надежда Михайлова. Срещу жълтите нямаше да е милион и сто хилядна левица, а много по-малка, резонно оредяла, след като и при нея АЕЦ-ът щеше да затихва, цените щяха да изпреварват заплатите, а
Бареков всяка сутрин щеше да търси от Румен Овчаров
обещаните 500 хиляди нови работни места.
След предсрочните парламентарни, а може би и заедно с тях НДСВ щеше да спечели и местните избори. Партията щеше да събира много повече от три в едно - щеше да е алтернатива на БСП, на провалилата се стара десница и на все по-безсрамно натежаващата от обръча от фирми ДПС. Щеше да е показала последователност и принципност. НДСВ щеше да поведе тежка битка за лидер на опозицията, но щеше да я спечели. Нужно бе да конкурира БСП в кметските и президентските избори (дори и да ги губи), да не се поддава на Петър-Стояновия капан "да се обединим, за да се спасим" (спасение, но за затъващото СДС), а ако пък искаше да е наистина национално отговорна и конструктивна опозиция, щеше да подкрепя съдебните закони и промените в конституцията.
Това бе добрият сценарий за НДСВ - вариант, при който жълтите спазват предизборното обещание да не се коалират с БСП, но стават част от европейското парламентарно мнозинство и не рискуват интеграцията на България. Лошият бе да се направи експертно или програмно правителство, без Симеон да е премиер и с гласовете на "Атака". Но най-лошият бе царят да каже преди изборите, че няма да се коалира с БСП, после месец да преговаря с тях, да се откаже от думите си и накрая да изпие шампанското със Станишев. А междувременно пак да се разцелува с Доган, след като
нездравата им дружба едва не провали България
При първия вариант НДСВ не получаваше нищо освен одобрението на гласоподавателите си. При втория - краткотрайна власт, много проблеми с коалиционните партньори, но демонстрираше последователност и отстояване на морални принципи. При третия получаваше власт, но с цената на морален крах, лишавайки себе си и България от по-добра перспектива.
За съжаление НДСВ избра бързия път към властта, разплащайки се с доверието на избирателите си. Заставайки до БСП, партията тръгна към маргинализиране, но - по-лошо - лиши страната от възможна десноцентристка алтернатива. Сега вдясно няма нищо по-добро от Костов, а тази липса на избор е от огромно значение за политическата ни система. НДСВ предпочете да се настани в центъра, но се отличи само с една (най-лесната и удобната) характеристика на центристка партия - склонност да се коалира с всеки и заради всичко. Жълтите нито носят със себе си центристки електорат (мнозинството са десен), нито предлагат някаква по-различна управленска концепция, нито пък тежат с някакви центристки традиции. Това положение: "Центристи сме, защото електоратът ни е десен, а управляваме с левите", не прави НДСВ нито дясна, нито центристка политическа сила, а по-скоро партия на алъш-вериша.
Радетелите на центъра твърдят, че
"зрелостта" на НДСВ да управлява с БСП
правела центъра по-силен и убивала двуполюсния модел. Те може и да са прави, но само в среда, в която политическата система се развива устойчиво. А нашата не е устойчива, след като едно телевизионно предаване може да донесе 300 хиляди гласа за войнстващия екстремизъм, а ако пък го нямаше него, избирателната активност щеше да е около 40 процента. Такъв имагинерен център се срутва винаги когато се появи някой сладкодумен популист - независимо дали носи смокинг или кожено яке. Задачата на НДСВ в тези подвижни пясъци бе не да направи центъра стабилен, а да работи за неговото създаване, защото центъра все още го няма. Тази задача не бе за ден-два, не се изчерпваше с тези парламентарни избори. Изискваха се последователност, идейност, работа от основи, още повече че царят постепенно подготвяше оттеглянето си. Но и преди изборите, и след тях НДСВ се държеше толкова противоречиво, че човек се чудеше за една и съща партия ли става дума. А след съюза с БСП центърът бе компрометиран, още преди да е създаден. Ако наистина искаше да ликвидира двуполюсния модел, НДСВ на никаква цена не трябваше да влиза във властта. Да си центрист не означава непременно да влизаш в управленски конфигурации. Сега, съюзявайки се с БСП след предизборна лъжа и понасяйки негативите от скока на цените покрай влизането в ЕС,
доверието в жълтите прогресивно ще се топи
и ще достигне нивата от 2003 г. На следващите избори - независимо дали ще са след две или четири години - партията ще бъде малко над 4-те процента, СДС и БНС вероятно ще са под тях, а Костов ще заграбва нови и нови територии. Някъде там ще е "Атака", или някоя нова националистическа алтернатива, но все така невъзможна за управленска коалиция. За какъв многополюсен модел ще говорим тогава?
Дори широките коалиции, които биха превърнали центъра в трети полюс, можеха да се осъществят само ако НДСВ бе останало в опозиция. Тогава царистите освен силна партия щяха да са възможен партньор на СДС и на други десни сили. Можеха да се коалират както искат - либерално или либертариално, анти-БСП или анти-"Атака"... Сега това е невъзможно - вляво са само социалистите, а другият потенциален партньор е ДПС. Само че колко българи биха гласували за НДСВ в коалиция с Доган?
Вместо широките перспективи, които се отваряха пред жълтите, ако бяха останали вън от властта, сега пред тях е
сигурната загуба на кметските избори в София
Ако издигнат Милен Велчев или когото и да е било, отново ще го играят "алтернатива на БСП". Защото царският кандидат не може да посегне към никъде другаде освен към бившите и настоящи симпатизанти на Софиянски, Надежда Михайлова или друг ексдесен претендент. Хората обаче едва ли споделят "коалиционното мислене" на Сакскобурготски и по-скоро биха подкрепили кандидат на политическа сила, която не ги е предала. Царският фаворит е обречен да загуби и единственото, което в крайна сметка ще направи, е, след като раздроби още повече дясното пространство, да даде победата на БСП още на първия тур.
Но истински съдбовни за НДСВ ще са президентските избори. Тогава твърде вероятно е да се случи това, за което до октомври тази година няма време - обща дясна кандидатура, която да олицетворява новия десен проект на България. Ако НДСВ подкрепи Първанов, завинаги излиза от този проект. Ако издигне самостоятелна номинация - пак, а и ще загуби тежко. Десните пък, ако са достатъчно прозорливи, няма да включат НДСВ дори и с цената да загубят.
Участта на царистите ще бъде или да понесат тежък удар отдясно, или да бъдат лека-полека асимилирани от левицата. Единственият шанс на жълтите в тази сложна игра е никога да не се стигне до обща дясна президентска кандидатура.
Перспективата пред НДСВ е една - да си плати цената. Жълтите редици ще оредяват, сред тях може и да остане средната класа (дори да повярваме, че я има, тя никога няма да е достатъчна, за да направи НДСВ отново втора политическа сила), но гръбнакът на царския електорат - бившите наивни поддръжници на СДС, ще поглежда ту към пречистения Костов, ту към непоколебимия Волен Сидеров. Към царя ще се връщат само за да цъкат с език, припомняйки си, че и той ги е излъгал. НДСВ все повече ще прилича на "българското ДПС", само че без твърд електорат.
А можеше да стои здраво вдясно и да е "доброто СДС". Какво лошо имаше в това? Не е ли нужно на България точно доброто старо СДС?
|
Но нещата ще се оправят - точно от "тенисиста". И без друго няма по-добър политик от него - нито вляво, нито вдясно.
