Днес мнозина са забравили за "златния километър". Той се намира между граничната застава на село Капитан Андреево и самата граница. По време на възродителния процес и най-вече "голямата екскурзия" през 1989 г. всички български турци, които се бяха запътили на юг, можеха да стигнат с колите си до заставата. Там стоварваха багажа си, продаваха колите на безценица и продължаваха пеша до митницата. За да им превозят багажа до Турско - точно един километър, - българските превозвачи, които имаха "открит лист" (нещо като допуск до забранената гранична полоса), вземаха по 500 лева на курс, което беше равно на около 200 долара. Само за месец
хората от този вампирски бизнес си построиха къщи,
напълниха домовете си със скъпи вещи от валутните магазини.
Спекулата и мародерството са епидемия, която върлува по време на големи, трагични събития. Те са толкова опасни, колкото и чумата и неслучайно по време на войни мародерите били убивани на мястото, където ги хванат.
През април 1993 г. на моста край град Бяла стана една много тежка катастрофа: турски автобус катастрофира и падна в реката. Загинаха 29 души. От полицията още не можеха да извадят труповете, но вече се беше събрало едно ято от мародери, които се гмуркаха в потопения автобус и придърпваха към брега каквото докопваха. Вероятно те си имаха своето оправдание - че нямат достатъчно пари да си купят дрехи, и сигурно бяха щастливи да издърпат вече ненужното мече на удавеното дете или роклята на майка му и да се похвалят на съседите как Господ им пратил дар.
Сетих се за последната случка, защото положението в страната е идентично, но в значително по-голям мащаб. Държавата още е под вода, а вече край бреговете на реката са накацали лешоядите, готови да примъкнат нещо чуждо към своя дом.
Когато се печели на гърба на пострадалите, винаги може да се намери оправдание и то винаги се изказва на висок глас. Само че това "оправдание" е само за собствена консумация, иначе това е деяние гнусно и долно и не би следвало да се толерира по никакъв начин.
След невижданите наводнения в България през това лято нашият народ показа една завидна съпричастност и доказа, че не сме тълпа. Бедни, богати се редяха на опашки, за да споделят пари и покъщнина с пострадалите, пускаха есемеси по левче и запълниха, макар и недостатъчно, фондовете за най-нужното. Най-важното в случая беше
солидарността, с която можем да се гордеем
След невижданите наводнения в България през това лято други хора решиха, че сега е дошло времето да се печели. И започнаха да се вдигат цените на строителни материали, на зеленчуци, на транспортни услуги, на сглобяемите къщички, започват да мигат лампички за злоупотреби с фондове. Още по-лошото е, че това се случва точно по местата, където хората трябва да усетят подкрепа, а не нов потоп, този път сътворен от техните сънародници. Ако някой се съмнява, че това е спекула, може да провери и да се увери, че македонските домати например са двойно по-евтини, при положение че себестойността им в западната ни съседка е значително по-голяма. Или че вносните сглобяеми къщички са на далеч по-приемлива цена.
Във Великотърновско превозвачи вдигнаха цените на автобусните билети, усетили, че сега са без конкуренция. Същото се случва и с транспорта от София към Ловеч и на много други места. Вероятно оправданието им е, че и "без това возят евтино", но трябва винаги да имат предвид, че в момента грабят ранени от бедствията хора, и затова подобни аргументи звучат кухо.
Разбира се, тези случки са все още значително малцинство на общия фон, но са първи симптоми и отсега трябва да се вземат драстични мерки. Държавата ни още няма опит с катастрофи от национален мащаб, но спекулата и мародерството са тема, която трябва да бъде приоритетна в поведението на министерства, комисии, общини и области. Този път държавата наистина трябва да приложи цялата си мощ, за да охлади ентусиазма на лешоядите. Ако вирусът не бъде ликвидиран още в началото, той ще зарази цялото тяло. Какво може да се случи ли? Ще ни е срам, че сме българи. Защото ако епидемията победи, следващият път няма да има солидарност, всеки ще се спасява поединично.
Работи се само с рушвети. Всички багеристи, трактористи, фадромаджии, от околните села, здрави представители на вече упоменатия шопски етнос, са командировани за борба с последиците. Плаща им се освен заплатицата, и 20 лв. на ден командировъчни - еее, жалка работа, наистина.
От сутринта засядат около централния обект, подлежащ на репариране - я реката, я дигата, я нещо подобно. Консумират алкохол, замаскиран в бутилчици кока кола.
Просто си седят и си пият. Ако някой от тия, с наводнените къщи ги запита - ама няма ли да дойдете към нас, да изгребвате, или некаква подобна операция, да отпушат някой път, отговаря му се - о, това не ни влиза в преките задължения. Какви са ви преките задължения? Ами началника да каже. А началник няма, ако местния кмет не отбира от строителство, той просто си пие също с тях. И чака. И той не знае какво. Същевременно се грижи да компенсира щетите към собствения си имот - ако си има например вила във вилната зона, пратил си багера да му копае във двора, че някакъв скъсан кабел паднал във водата и го го лишил от ток. Минерална вода не се е раздавало, но хората са благодарни и да им докарат, да си я купят.
На поразия се вози шлак от Кремиковци и се хвърля връз тинята. Шлакът е безплатен и с него най-лесно се отбива номера. Хората от вилните зони два дни копали сами в зоната на свлачището и след като поизкопали доста, на отчаяните им молби за помощ, кмета им пратил един камион с шлак, който изсипан връз тинята, фактически унищожил труда им. След скандала за това неграмотно решение - сред виладжиите има доста грамотни строители, бил пратен багер да изкопае тоя пусти шлак, но багера взел, че затънал в сътвореното от кмета. Па след това му пращали верижен трактор да го извлачи.
Хората събират пари помежду си и ходят да си пазарят от Кремиковци сами камиони и багери. На един предложили 50 лева, и той щял да ги заплюе, рекъл, вие луди ли сте бе, 50 лева пари ли са?
Умрелите животни - едрите, си плуват надолу по реката, докато стигнат до територията на съседното село. Тогава другият кмет дига пара и въпросните няколко крави, вече раздути, били закопани на дълбочина 2 м. Аз съм чувала, че трябвало да се горят, ама къде ти... па кой ще ги кара на екарисаж...
Трупа се шлак около реката, на нещо като дига, а първото решение, очевидно за всички наоколо с елементарни познания, дето се тълпят около залетия с тиня път, е - да се изгребе поне временно корито на реката, да не се разлива още и да се оттече надолу.
Въпросното място, като доста близко до София бе посещавано от много телевизии, беше сниман и военния министър, който обеща помощ още от понеделник. Засега хора с пагони не са виждани там.
На фона на драматичните репортажи на телевизията, за бедствието и предприетите мерки, ведно с височайшите посещения, ми идеше да поръчам на някой от тези специалисти, дето се вайкат около свлачищата и тичат с париците, събирани от хората - в размер от 5 до 100 лв, кой колкот може, при кожодерите-частници с държавните багери и фадроми, та ми идеше да им река - ами викнете някоя телевизия, да снима багеристите, как си пият цяла сутрин кока-колата с водката вътре. Па да ги питат - вие какво направихте днес, кой ви каза да го правите, колко часа работихте, ама не, хората са достатъчно смазани, за скандали в публичното пространство нямат сили, пък и всеки си мисли да не гневи властниците, че може и все пак неговият ред да дойде, да му помогнат.
Когато кметът е читав, има мениджърски умения, такъв е случаят със съседното село Y, той намира фондове, пари, от някакви си негови икономии, пренасочване на средства и .... за какво, мислите ги дава, ами за СУХО на същите тия багеристи. Тогава те не пият кока-кола, а копаят от тъмно до тъмно.
Е, и това е мародерство, според мен, но мародерство не индивидуално, а чрез отделните индивиди - институционално, обусловено от цялата ни управия.
*****
Послеслов - имената в този разказ са измислени (за селото X и Y става дума, де). Всякакво сходство с реални хора и деяния е случайно.
u 
[/center]