Вече повече от година българската армия носи новите си натовски униформи, но кара по стари документи, някои от които са от младите години на покойния армейски генерал Добри Джуров.
Специалистите от Генералния щаб са изчислили, че през идните 3 години трябва да бъдат променени около 300 документа, които касаят организацията на службата и живота в армията. Естествено най-важните са свързани с финанси, а в армията се говори винаги за много пари. Така например доставките за армията трябва да бъдат освободени от мита и такси, както е в НАТО. В момента към 25-30% от средствата се връщат обратно в държавния бюджет.
Необходимо е и вътрешно преструктуриране на бюджета на МО - преките разходи за бойната подготовка трябва да нарастват за сметка на непреките. Част от разходите за мисии пък трябва да бъдат обособени в отделно перо.
По нов начин трябва да се постави и въпросът за социалния пакет на кадровия военнослужещ. В него трябва да се предвиди определена здравна и финансова осигуреност на членовете на неговото семейство, смятат от ГЩ. Това ще засили и мотивацията на кадровия военен при непрекъснатото нарастване на конкуренцията между различните видове професии и на тяхната престижност.
От една година и половина се чака Военната доктрина да бъде заменена с Националната военна стратегия. Депутатите вече приеха Концепцията за участие на страната ни с военни контингенти в операции зад граница. Документът е пряко свързан с промените на Закона за отбраната и въоръжените сили, направени миналия октомври, и с гласувания през юли Стратегически преглед на отбраната. Оттук нататък се слага
край на дискусията как участва армията ни в операции зад граница
- това става с предварително формирани подразделения. Чака се обаче правителството да гласува правилник в кои поделения и с каква численост ще бъдат набирани хора, както и документи за организацията и финансирането на тези поделения.
Стратегията за сигурност бе внесена от правителството в Народното събрание преди няколко месеца. Дори бе включена в дневния ред на парламента. Документът се оказа изключително сложен и предизвика сериозни дебати. На специално заседание на Консултативния съвет за национална сигурност бе препоръчано прецизиране на текстовете. На стратегията се разчита да определи главните приоритети на сигурността в процеса на адаптирането към структурите на НАТО и предстоящото присъединяване към Европейския съюз.
В приетата от Народното събрание политическа рамка на Стратегическия преглед на отбраната бе подчертано, че Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина решават проблемите в периода до приемането ни в НАТО. Също там става ясно, че другият документ, който очаква одобрението на депутатите, е Националната военна стратегия, която трябва да конкретизира във военнополитически план стратегията за сигурност.
Може да се даде един прост пример за важността на този документ. При вземането на решение за участието на България във войната в Ирак се оказа, че никъде не е записано
що е това мироопазваща и мироналагаща мисия
За политиците нещата могат и да изглеждат като обикновена полемика, но военните работят по документи. Затова рейнджърите ни отидоха в Ирак, без да са наясно в какво точно се замесват. Но затова са военни - да изпълняват.
Тепърва в закона за отбрана трябва да се регламентира и бъдещето на наборната служба. Ако всичко върви успешно, до 2007-2008 г. армията може да стане напълно професионална. Сега са наети малко над половината кадрови войници, необходими да изпълняват задълженията ни към НАТО. Да не говорим за документи, които да определят на пръв поглед най-елементарните неща като хранене, чистене, охрана и какво ли не в казармите. Войсковото хранене отдавна трябваше да мине изцяло на кетъринг. Външни фирми пък трябва да се грижат за поддръжката на хигиената в сградите, както и за охраната на обектите. Така професионалните бойци ще се съсредоточат само върху задълженията си, а няма да дават наряди.
Има и по-сериозни неща за решаване. Невероятно, но факт - до този момент няма нито един нормативен документ, който да регламентира
кой какво прави, ако на територията на страната ни има самолет,
отвлечен от терористи, които са го насочили към АЕЦ "Козлодуй" например. Преди няколко месеца на Съвет на отбраната в ГЩ този въпрос е бил обсъждан. Шефът на ГЩ Ген. Никола Колев е подготвил документите, които тепърва ще трябва да тръгнат по веригата. Според него, а и според бившия министър на отбраната Николай Свинаров този въпрос трябва да бъде решен в парламента, а военните да са изпълнители. Най-вероятно ще се дадат правомощия на командира на поделението за противовъздушна отбрана да взема сам решение дали да свали самолета с ракети. Един от проблемите е, че територията на страната ни е малка и решението трябва да се вземе за секунди.
Проблемът е още по-сериозен, тъй като България има принципно споразумение с Румъния за взаимно опазване на небето, но не е регламентирано как се действа в такава ситуация.
В САЩ такова решение се взима на оперативно ниво. За целта у нас трябва да бъдат променени законите за отбраната и въоръжените сили, за МВР и за гражданското въздухоплаване.
Документно трябва да бъде оформен и моделът за подготовка и развитие на сержантските кадри, както и да се усъвършенства този на кадровите войници. По-голяма яснота е нужна и при съответствието на званията на някои основни командни длъжности - командир на взвод - старши лейтенант, командир на рота - майор, командир на батальон - подполковник, командир на полк - полковник.
В момента се обсъжда създаването на сержантски колеж за нуждите на Сухопътни войски (СВ) по стандартите на алианса. Целта е да се издигнат ролята и мястото на сержантите като командири, инструктори, специалисти и възпитатели на войниците и най-вече като сигурна опора на офицерите при изграждането на натовския профил на СВ.
След закриването на сержантските училища
беше премахната структурата на средното военно образование
В редиците на сержантския корпус започна набиране на кадри от граждански лица без нужните квалификация, мотивация и лидерски качества. Подборът и назначаването на кандидатите за сержанти се осъществяват, без да има единни изисквания и критерии. Новоназначените сержанти започват да изпълняват служебните си задължения без необходимото обучение и подготовка. Командирите не полагат достатъчно грижи за повишаване на професионалната им квалификация. Сержантите не се приемат като основни реализатори на взетите от командирите решения и не се използват пълноценно в ролята на командири на отделения, екипажи и разчети. Често им се възлагат несвойствени задачи.
Още през 2001 г. в ГЩ е разработена "Концепцията за подготовка и развитие на кадрови сержанти". В нея е поставена задачата за изграждане на сержантски състав с нова роля и място в СВ по модел, аналогичен на този в армиите от алианса. Досега обаче тази концепция не е излязла от бюрата на офицерите от ГЩ, за да поеме пътя към правителството и парламента.
Всички тези промени обаче не бива да се правят набързо, за отчитане на дейност. Практиката досега показва, че законът за отбраната се ремонтира светкавично само когато става дума за намаляване или увеличаване на възрастта на генералите и висшите офицери. Политиците го правят или за да пенсионират, или за да оставят на работа определени висши военни. А армията вече даде доста на политиците. Редно е и те да й се отплатят.















