Роден е през 1963 г. Завършил е Немска езикова гимназия в София, икономика в УНСС през 1989 г. и факултативно журналистика. В БНР е от 1990 г. Работи като международен редактор, водещ на новини и на различни предавания. Специализира в Швейцарското радио. Уволнен е през 1995 г. заедно с шестима журналисти, които създават "Свободно слово". През 1996 г. започва във в. "Новинар", след това в радио "Тангра" и радио "ФМ+", води предаването "Защо" в Дарик радио, завежда "Връзки с обществеността" на профсъюз "Промяна". Спечелва делото срещу БНР, връща се на работа, през 1997 г. става директор на "Хоризонт". За известно време заминава като кореспондент в Скопие. През януари 1998 г. е избран за генерален директор на БНР.
- Г-н Велев, носят се слухове, че политиците не са доволни от вас. Вълнува ли ви този въпрос?
- Мен ме вълнува слушателите да са доволни, да расте доверието в БНР и хората вътре в радиото да са доволни. По доверие ние сме на едно от челните места в държавата. Единствено президентът ни изпреварва, и то не всеки месец. От друга страна, хората тук работиха свободно. За много неща не остана време. 3 години са много кратък срок за един генерален директор на БНР. Първата година е, за да навлезе в работата, втората - да се ориентира, и третата - да е напълно в час. И точно тогава отново трябва да се явяваш на конкурс, за да довършиш, каквото си започнал. В повечето страни в Европа мандатът е от 4 до 6 години.
- Чувствате ли се във въздуха, понеже управляващите искат да сменят шефа на радиото преди изборите?
- Интуицията ми е, че предстои битка. Т. е. предстои конкурс, на който се надявам, че професионалните аргументи ще надделеят. Преди 3 години НСРТ доказа, че може да взема самостоятелни решения. Защото ако политиците искаха да бъда отстранен, НСРТ можеше да изпълни тази поръчка, но така или иначе не я изпълни. Аз нямам от какво да се срамувам и нямам причина да се притеснявам от конкурса. Пък каквото стане!
- Говорили ли сте вече с някой от НСРТ?
- Не, разчитам на своята концепция и на това, което съм показал за тези 3 години.
- Каква трябва да е промяната в БНР?
- Тя не бива да е остър завой. Според мен пътят е начертан и радиото трябва да върви леко по баира, без резки движения. От фазата на реформата БНР трябва да влезе във фазата на развитието.
- Кое беше най-трудното през тези 3 години?
- Може би най-тежкият период бе, когато бях избран за генерален директор и след това не ми позволяваха един месец да създам управителен съвет. Фактически работих като в извънредна ситуация, без екип, сам. Радиото беше поставено в патова ситуация.
Трябва да се има предвид, че този стол не е толкова приятен за седене. Той носи много тежки отговорности. Представете си един радиоработник над 50 години, който в един момент става излишен и вие трябва да вземете решението да бъде освободен...
- Какво правите тогава?
- Зависи. Ако случаят е безнадежден, няма начин - той отива на улицата. А иначе му се търси някакъв вариант. Всяка институция трябва да уважава служителите си.
- Ако продължите да сте генерален директор, ще правите ли съкращения?
- Аз съм започнал технологична реформа, която влече след себе си структурна реформа и съкращения - това съм го казал открито на хората тук. Но съм поел ангажимент пред тях да дам възможност на всеки да се обучи.
- Имаше ли политически натиск през мандата ви?
- Независимостта на една медия зависи до голяма степен от нейния ръководител - дали той умее да удържа на натиска. Мисля, че най-важното е човек да отстоява принципите си, а не да казва винаги "да".
- Но в БНР няма разследваща журналистика, не се показват страшните неща, свързани с управляващите. Защо се получава така?
- За да се прави истинска разследваща журналистика, трябва да си сигурен в ръководството си, а то преживя доста трудности... Според мен радиото трябва да предава картината на живота. И ако имам втори мандат, това ще е едно от нещата, които ще направя - да показваме картината и в селата, и в малките градчета, да се види как живеят хората.
- Резултатите от изборите ще са на кантар и ролята на БНР в тази игра ще е решаваща...
- През 1995 и 1996 г. в ефира на БНР освен Жан Виденов и управляващите друг глас не звучеше. Дали останаха на власт? Дали им помогна, че имаха толкова много ефир? Мисля, че не ефирът решава нещата. Реалният живот е това, което ще помогне на политическите сили да дойдат или да слязат от власт. Ние вече изкарахме едни избори - местните, и кампанията мина изключително спокойно, защото имаше ясни правила.
- Какво ще стане, ако се направи политическо назначение за генерален директор?
- Надявам се, че такова политическо решение не е възможно поради критериите, определени от НСРТ. Изискванията са 6 години в електронна медия, от които 3 години в радиото. Освен това 3 години управленски опит. Разбира се, всичко е възможно, но тогава отговорността ще е на тези, които вземат решението.
- Тоест от НСРТ ще се изложат?
- Не съм казал такова нещо.
- Как гледате на кандидатурата на човек от екипа ви - Димитър Димитров?
- Ние работим заедно. Не мога на никого да оспорвам правото да се явява на този конкурс.
- Но сигурно не ви е приятно?
- Истината е в многообразието. Нека има повече кандидатури.
- А какъв според вас е случаят с Поля Станчева?
- Поля Станчева за жалост работи само 3 месеца тук и времето не й стигна да навлезе навътре в работата. Но с нея направихме някои добри неща, направихме едно качествено и количествено проучване на аудиторията на "Хоризонт".
- Създаде се впечатлението, че тя бе назначена за програмен директор в БНР, за да стане генерален директор след това.
- Когато тя дойде, не е ставало дума, че ще се кандидатира за генерален директор.
|
|