|
- Г-н Димитров, харесва ли ви националното радио сега?
- Не, не ми харесва. Ако ми харесваше, вероятно нямаше да се кандидатирам за генерален директор. Мисля, че БНР може да изглежда по много по-добър начин - с трите си програми, с всичко онова, което включва марката БНР. Макар че не може да се говори за конкуренция, тъй като повечето частни радиостанции са комерсиални, мисля, че трябва да се направи нещо, което да е достатъчно сериозно и в същото време да е стъпило върху традициите на "Хоризонт".
- Ще съкращавате ли хора?
- Сигурно. Навлизането на новата компютризирана система го налага.
- На какво се дължи фактът, че през последните 10 години доверието в БНР все повече спада?
- Това е безспорен факт. Първата причина е в изключително наситения медиен пазар. Другата причина е, че в националното радио настъпиха твърде малко промени. Ние позволихме на промените да ни застигнат и задминат. За никого не е тайна, че аудиторията на БНР е с изключително висока възрастова граница. Моята философия е, че националното радио трябва да предложи пакет от програми, насочени към различни групи от обществото. Най-важно за мен е доверието в БНР да продължи да бъде най-високо в сравнение с всички институции.
- Най-голямата бариера за вашата кандидатура ще бъде очевидно благосклонността на управляващите. Как ще се справите?
- Признавам, че за тези 2 години и 8 месеца, откакто съм директор на "Хоризонт", колкото и странно да се стори на някои, почти не ми се е налагало да се съобразявам с политици. Знам, че изборът на генерален директор на националното радио ще има и политически привкус, но за мен по-важно е доколко моята концепция ще бъде издържана. Залагам на това, а не на лобита. Не ходя да си търся лобита.
- Не разговаряте ли с членове на НСРТ, с депутати?
- Не. Аз познавам много малко депутати. Нямам лично приятелство с никой политик. Все още тая надеждата, че в НСРТ ще има професионална дискусия. Не съм особен оптимист, че ще е точно така...
- Даже наивно звучи.
- В България радиото и телевизията не печелят избори, не качват и не свалят политици. Превръщането на радиото в политически инструмент, поставянето начело на радиото на политически фаворит, който няма професионални качества, ще превърне БНР в треторазрядна радиостанция, от която никой няма полза.
- Дали няма обратен ефект върху избирателите, когато си личи, че радиото изпълнява политически поръчки?
- Ние си даваме сметка, че това е така, но не знам дали политиците го съзнават? Освен това единственият стимул за хората, които работят тук за едно абсолютно мизерно заплащане, е, че наистина се занимават със сериозна журналистика.
- Възможно ли е, ако се назначи политическа фигура, да има бунт сред журналистите?
- Всеки опит за натиск върху журналистите е завършвал с крах. БНР като медия и институция не търпи дълго време силов подход. Аз съм бил председател на стачен комитет точно в един момент, когато натискът беше ужасяващ, цензурата беше ужасяваща. Това беше през 1997 г. в края на управлението на БСП.
Но има и друга подробност: радиото е 24 часа жива програма. Не е възможно да се измисли механизъм, който 24 часа в денонощието да я държи под контрол. Това не е вестник, който, преди да излезе, можеш да редактираш. Това не е телевизия, в която има няколко новинарски емисии на ден. Това са 24 часа новини и хора, които седят на жив микрофон.
Аз не отричам, че политическият натиск може да има ефект в началото - обикновено се започва със смяна на водещи, махане на неудобни рубрики, опит за диктат върху новините, което има ефекта на страха. Но тук винаги са работели хора, които са имали позиция и не са се страхували да я изявят гласно. В един момент те започват да се чувстват като общност и заявяват пряко интересите си.
- Стоят ли зад вас хората от радиото?
- Пишейки концепцията си, разговарях с доста хора. Ползвал съм и експерти, разбира се. За мен беше по-важно хората тук да са обединени около общо виждане за развитието на БНР.
- В какви отношения сте с Александър Велев?
- Аз продължавам да съм част от неговия екип, докато не ми изтече договорът в края на януари. И изпълнявам добросъвестно задълженията си. Отношенията ми с Александър Велев никога не са били особено приятелски, в редки моменти дори са били враждебни. Поне аз съм гледал на тях като на отношения с човек, с когото, мислех си, вървим в една посока. Но щом съм решил да се кандидатирам за генерален директор, това означава, че бих могъл да предложа по-добри неща за БНР. Аз постъпих коректно и преди да го обявя, му го казах. Нищо лично, както се казва в такъв случай.
- Ако той остане генерален директор обаче, предполагам, че няма да можете да запазите сегашния си пост...
- Дори и да ми предложи този пост, аз ще го откажа. Ще откажа и всяко друго предложение, направено от него. За мен периодът на работа с Александър Велев приключи.
- А с Поля Станчева как сте?
- Поля Станчева изживява период на адаптация в националното радио, което е нормално. Трябва й време, за да разбере за какво става дума, даже и в чисто технологично отношение.