На 3. 1. 2001 г. в 13.30 часа се наредих чинопоклонно на гише 21 - Столична митница, за да платя мито за внесения на мое име автомобил "Форд Фиеста", закупен на старо от Германия.

При самия внос на 24. 12. 2000 г. като краен срок за заплащане на мито ми бе определена дата 3. 1. 2001 г. Заради празничните дни се явих в Столична митница точно на тази дата. Пред гише 21, на което се подават митническите декларации и манифести, спокойно стояха на опашка петнайсетина платци на директни данъци и такси. На вратата, вход за офиса, където се трудеха митническите инспектори, имаше табела с респектиращо съдържание: "Вход само за служители. Влизането на външни лица забранено. Заповед". От самото гише се виждаше как държавна служителка включваше и изключваше монитора си (така в продължение на 30-40 минути), защото неин колега й каза, че така мониторът ще престане да трепти. Друг служител на държавата, около 30-годишен, с видимо самочувствие се разхождаше из офиса, като хвърляше небрежен и надменен поглед на опашката навън. Така и не разбрах неговата функция в процедурата на обмитяване или обработка на документооборота.

До 16.15 часа не беше приет нито един комплект документи за оглед и обмитяване и 5-6 комплекта на данъкоплатци с вече течаща процедура. За пояснение - на въпросното 21-о гише се редиш общо 3 (три) пъти. Правеха впечатление следните факти:

1. През "Вход само за служители. Влизането на външни лица забранено. Заповед" постоянно влизаха и излизаха "неслужители".

2. Митническите служители бяха видимо заети с работа.

3. "Неслужителите" постоянно внасяха документи и ги предаваха на инспекторите за обработка.

В 16.15 часа зададох въпроса на митнически инспектор 5513 дали имам шанса да ми бъдат приети документите днес. Получих отговор, че най-резонно е да дойда на другия ден сутринта и че има хора, които чакат отпреди Нова година. Това ми прозвуча шокиращо на фона на факта, че съм си взел половин ден отпуск, за да се разплатя с държавата.

На самата опашка разпитах хората, които явно не за първи път се преборват с епопеята "гише 21", и ми бе разяснена процедурата. Пред Столична митница има "офиси" на няколко фирми, предлагащи услугата "представяне пред митница" срещу такса от 55 (петдесет и пет) лв. След това попитах в една от тези фирми какво представлява услугата и ми беше обяснено, че те поемат цялата процедура по оформяне на документи и представянето пред митническите инспектори и това ми спестява неприятното чакане и формалности. Служители на тези фирми бяха тези "неслужители", които влизаха през входа "Вход само за сужители. Влизането на външни лица забранено. Заповед" и които натоварваха с работен процес самите държавни служители-митнически инспектори. Аз нямах шанс да се преборя с гише 21, ако не ползвах услугата.

След като си загубих половин ден, аз влязох през вездесъщия вход "само за служители" и застанах пред бюрото на митнически инспектор 5513. Казах му, че държа да ми приемат документите днес и да ме обслужат. Той ме погледна невъзмутимо и ме попита: "Не виждате ли, че имам работа?" Аз постоях около пет минути пред бюрото му и настоях отново да ми се приемат документите. Той пак ме попита: "Точно аз ли настоявате да ви приема документите?" Заявих му учтиво, че ми е все едно, но държа да ме обслужат по каналния ред, без да ползвам услуга на посредници, и че няма да изляза, докато не ми бъдат приети документите. Тогава негов колега стана от бюрото си и се отправи към гишето, за да приема документи. Така стартира процедурата за мен в 16.30 часа. Не ми се размина и пак трябваше да ползвам услугите на фирмите пред Столична митница, за да ми бъдат попълнени в електронен вид митническите документи, което е изискване на митницата. Таксата, която заплатих, бе 15 лв.

В 17.55 часа излязох от сградата на Митницата с платено мито и "разрешено вдигане на стока".

В тази връзка ви правя следните предложения:

1. Да разпоредите проверка по случая.

2. Да разпоредите затворен кръг на обслужване изцяло от митницата срещу някаква такса, покриваща разходите по дейността.

3. Да организирате кадрово Столична митница по начин, който ще осигури една добре организирана и работеща процедура, неунизителна за платеца на прекия държавен данък.



Росен Николов, дилър в БПБ АД,

София



* Писмото е изпратено до министъра на финансите с копие до президента и министъра на държавната администрация.