|
През миналата година обаче "Мулти" мина на заден план, а необходимия грешник стана доскорошният фаворит на властта "Мобилтел". В ложата на любимците остана май само "Олимп".
Съвсем естествено за България тези рокади в бизнеспространството бяха предизвикани не толкова от икономически, колкото от политически причини. Отстраняването на ключови фигури от правителството през декември 1999 г., активизирането на Богомил Бонев, разместването на пластовете в СДС, наближаването на изборите бяха основните предпоставки за трусовете в едрия бизнес, чиято стабилност винаги е в пряка зависимост от благосклонността на държавата. Целта е ясна - властта бърза да даде последните апетитни хапки от държавната баница на свои хора и да ограничи максимално финансовите възможности на своите опоненти. Това би трябвало да й осигури добри стартови позиции за предстоящите избори и да й гарантира благополучие, ако евентуално ги загуби и минаване в опозиция.
Ключово място в този план заема "Олимп"
Погрешно е да се смята, че групировката се е родила едва миналата година - през 2000 г. тя вече бе заела солидни позиции в икономиката. Но за приятелския кръг на премиера открито заговориха новите врагове на Костов, които, излизайки от властта, решиха да разкажат за "скелетите в гардероба". Въпреки постоянните скандали през последната година разширяването на империята продължи със стабилни темпове. С минимум финансов ресурс, с къде дискретната, къде наглата подкрепа на държавата "Олимп" успя да стане кредитор на ключови предприятия (особено след като купи Стопанска банка) и да пренасочи към себе си впечатляващи финансови потоци от държавни източници (последната сделка бе огромният депозит, който ДЗИ откри в Стопанска и инвестиционна банка). В това, разбира се, няма нищо незаконно. Интересното е, че новите финансови постъпления идваха винаги в подходящ момент - когато трябваше да се осигурят пари за апетитна приватизационна сделка. Така "Олимп" купи без много усилия някои от най-атрактивните предприятия в туризма.
Няма съмнение, че "Олимп" ще осигури основната финансова подкрепа за Иван Костов и след изборите. Сключените сделки може да са скандални, но са перфектни юридически и въпреки заканите на опозицията, че ще има ревизия на продажбата на някои държавни активи, групировката трудно ще бъде изместена от предвидливо заетите позиции.
Миналата година беше
преломна за доскорошния фаворит "Мобилтел"
Откровенията на Богомил Бонев за корупцията във властта логично насочи цялата мощ на управляващите срещу неговите приятели, които са пряко свързани с Майкъл Чорни. СДС изведнъж се впечатли от всички слухове и факти, които бродеха без ефект из пресата дотогава, и руснакът, който за няколко години построи цяла империя с мощната подкрепа на правителството, бе безцеремонно изгонен от България, защото заплашвал националната сигурност.
Всички опити на приятелите на Бонев да избегнат удара, като се разграничат от него (къде реално, къде привидно), бяха неуспешни. Властта имаше нужда от враг и удари яко и масирано - "Мобилтел" бе подложен на всички видове проверки, предвидени в закона, най-изгодните му договори с държавата бяха ревизирани, а собствениците му бяха тотално омаскарени. Макар първоначално да се опитваше да демонстрира характер (най-вече с разкритията на Григорий Лучански за финансиране на фондацията на премиерската съпруга), много скоро Чорни разбра, че временното отстъпление е по-добра тактика от директния сблъсък, който може да му нанесе огромни финансови щети. Затова руснакът предпочете поне видимо да се оттегли и да смени лицата си в България.
След поредица от неособено успешни рекламни балони, в края на годината все пак се появи впечатляващ купувач, който дори лично пристигна, за да засвидетелства интереса си към "Мобилтел" - диамантеният бос Лев Леваев. Това обаче не разсея съмненията около истинския собственик на мобилния оператор. Най-странното бе, че купувачът се афишира още преди да се запознае отблизо с компанията, която ще купува. Това е доста необичайно поведение за бизнесмен от ранга на Леваев, който винаги е подчертавал, че в бизнеса не се води от емоции. А в случая става дума за компания с висящ лиценз и очевидно сериозни проблеми с властта.
Обясненията могат да се търсят в две посоки. Едната версия е, че сделката е гарантирана от Чорни с много по-значими икономически придобивки, които правят покупката на самата компания просто незначителна подробност. В този ред на мисли съвсем логично се вписва визитата на Леваев у нас, който лично се увери на срещи с управляващите доколко обещанията са реалност.
Втората версия е, че Леваев е просто параван и де факто "Мобилтел" не сменя собственика си, а само прибира фигурите, дразнещи властта. Това също може да е обяснение защо диамантеният бос изобщо не се вълнува от състоянието на компанията.
Каквито и да са договорките между Чорни и Леваев, те едва ли някога ще станат обществено достояние. Любопитно е обаче да се види по-нататъшното развитие, защото в момента всички компании на Чорни в България са във въздуха - не е ясно какво става не само с "Мобилтел", но и с Росексимбанк, с в. "Стандарт", в. "7 дни спорт" и в. "Планета спорт", с "Левски".
Между другото Чорни не може да изчезне просто ей така от българската сцена, колкото и управляващите да се стараят в тази посока. Освен че има значителна собственост, бизнесменът има да взема и доста пари от Централна кооперативна банка. СДС лично уреди разсрочването на дълга на ЦКБ за няколко години - убеди Чорни да започне да му плаща през 2004 г. И няма никакво съмнение, че той ще се върне за парите си. Друг е въпросът кой тогава ще е на власт и как ще го посрещне. Все пак всеизвестно правило е, че всичко, което не може да се получи с пари, се взема с много пари.
В съвсем друга посока се разви ситуацията около
фирмите на другия изгонен от България бизнесмен - Денис Ершов,
групирани около "Нафтекс". Проблемите дойдоха не толкова от провалената покупка на банка "Биохим" или от започналите проверки на приватизационните сделки, а от изненадващото решение на съда да върне в "Нефтинвестбанк" предишните акционери. Всички сили на хората на Ершов през последните месеци бяха съсредоточени върху удържането на контрола върху банката и поне засега те успяха.
Интересното при "Нафтекс" е, че там за разлика от "Мобилтел" не се говори за смяна на собствеността, а бе разигран конфликт между акционерите. В ролята на "лошото ченге" влезе Ершов, който засипа властта с обвинения в корупция, заплаши, че ще си търси правата в международните съдилища, и обяви, че няма повече да участва в надпреварата за "Биохим". Българските му представители обаче бяха повече от "добри ченгета" - те не подкрепиха атаките към управляващите, стоически понесоха всички проверки, не коментираха глобата от 100 000 лв., която комисията за конкуренция им наложи заради неспазване на ангажиментите при покупката на "Петрол", и дори оптимистично заявиха, че не са загубили интерес към "Биохим".
Конфликтът между акционерите поне засега няма видими измерения - водещите лица в "Нафтекс" са същите, а всички решения се съгласуват с Ершов. Проблемът при "Нафтекс" е, че няма как хем да се разграничаваш от един човек, хем той да остане мажоритарен акционер в компаниите.
Атаката срещу "Нафтекс" вероятно ще се разгърне в предизборния период. Нейните покровители в СДС малко неочаквано станаха дисиденти и се опълчиха срещу Иван Костов. Те едва ли ще стоят със скръстени ръце, когато се редят листите, които до голяма степен ще са гаранция за по-нататъшно оцеляване. А премиерът едва ли ще пропусне да накаже и приятелите им. Още повече, че има достатъчно основания да го направи.
Шансът на "Нафтекс" е да оцелее до след изборите с възможно най-малко загуби. След това нещата до голяма степен ще започнат на чисто. А и компанията е доказала, че може да намери общ език с всяка власт.
На фона на всичко това
в доста необичайна ситуация се оказа "Мултигруп"
Оставена на заден план, групировката се съсредоточи върху окончателното заличаване на следите от лошия си имидж. Тя смени за пореден път името си - този път на "България 2002" (със срок на съществуване според "Държавен вестник" 1. 5. 2000 г., каквото и да означава това на юридически език), и вкара в ръководството си никому неизвестни чужденци, които така и не припариха в България. Принципът "Враговете на моите врагове са мои приятели" след скандала Бонев-Костов пък сближи "Мулти" с управляващите. Групировката дори се уреди с цяла страница реклама в официоза "Демокрация", чийто главен редактор обясни, че "Мултигруп" не е това, което беше".
В това няма нищо неестествено. От една страна, пари преди изборите никога не са излишни. От друга - "Мулти" е много подходящо оръжие срещу Богомил Бонев и приятелите му, защото не отказва да върши мръсната работа на управляващите. Точно от нея примерно тръгна последният скандал със сделката с руските ценни книжа на Кредитна банка, купени от Росексимбанк. Фирми на "Мулти" атакуваха покупката в съда, хора на "Мулти" раздадоха документи на вестниците и дообясниха услужливо, че част от парите не са влезли в банката и вероятно са преведени на партията на Богомил Бонев (което пък бе неофициално потвърдено от висши кадри от БНБ).
"Мулти" обаче никога не си е падала по дискретността. Тя иска, като прави услуги, това да е широко известно. Затова през цялата година групировката се опитваше да получи публична легитимация от властта. Тя се афишираше шумно всеки път, когато успяваше да се добере до някаква сбирка на сериозния бизнес, която може да получи признание от властта.
След като активността й не постигна целта, тя реши да вземе инициативата в свои ръце. Вицепрезидентът на "Мултигруп" Стоян Денчев лансира идеята, че в началото на 2001 г. ще има ново групиране на сериозните компании, които ще подпишат с премиера, президента, председателя на парламента и лидерите на политическите сили Харта на българския бизнес. Дори да оставим настрана въпроса в какво качество изброените политици ще подписват и каква репутация имат потенциалните участници-бизнесмени, идеята ясно показва, че "Мултигруп" нищо ново не е научила. За нея сътрудничеството между икономическите субекти се свежда до ново издание на Г-13, а отношенията с властта задължително минават през някакъв легитимиращ документ. Фактът, че начинанието идва точно преди изборите, които вероятно ще доведат до паритет на десни и леви в парламента, навежда на мисълта, че това е опит да се купят индулгенции за провинилите се бизнесмени, които да получат карт бланш за по-нататъшно преразпределение на територии. Практиката вече е показала уродливостта на подобни идеи. При всички положения отношенията между бизнес и власт е по-добре да се градят въз основата на ясни закони, а не на мъгливи харти.
С наближаването на изборите може да се очаква, че "Мулти" все повече ще се активизира. Стоян Денчев не крие амбициите да се върне във властта (всеки месец дава интервю би приел да стане премиер), а групировката - да получи дивиденти след вота. Което звучи твърде познато и никак не е обнадеждаващо.
На другия полюс през годината бе
смятаният доскоро за вечен премиерски приятел - Красимир Стойчев
След като преживя няколко инцидента (единият от които бе с трагичен за баща му край), шефът на "Трон" се отрече от приятелството си с Костов и се присламчи към "Гергьовден" (язък за таз партия!). Преди това обаче максимално се възползва от възможностите си на лобист във властта (реални или силно преувеличени) за лична изгода. Така Стойчев чрез сложна финансова операция с парите на Майкъл Чорни от длъжник се превърна в собственик на Капиталбанк. Срещу определени услуги, направени на турската "Джейлан", си уреди друг дълг от 700 000 долара към Кредитна банка. После се яви консултант на някои от кандидатите за втория GSM-оператор. Името му бе замесено и покрай измъкването от затвора на издирвания от Интерпол Осман Кадиев, смятан от американците за един от наследниците на кръстника на руската мафия - Япончик.
При Красимир Стойчев обаче никога не се знае къде свършва реалността и къде започва митът. Затова не е ясно какво точно притежава днес той в България и на кого с колко е длъжник. Още повече, че шефът на "Трон" никога не дава пари кеш. Той предпочита кухите трансакции, а повечето му комбинации са свързани с куп уговорки и често крият рискове от провал. Все пак колкото и да изглежда в немилост, Стойчев винаги е успявал да оцелее и дори да просперира при всяка власт.
Няма никакво съмнение, че тази година ще е много бурна не само за българските политици, но и за бизнесмените. Никога досега изходът от предстоящи избори не е бил толкова неясен, а залозите трябва да се направят веднага. Отгоре на всичко пари вече искат не само досегашните партии, но и отделните лобита в СДС. Предстои компроматна война, в която неминуемо ще се разкриват стари далавери и не се знае дали някои групировки няма да бъдат жертвани, дори да си платили. След изборите пък ще се появят нови фаворити, за да получат дивиденти за помощта си. И тъй като не е останало кой знае колко за разпределение от държавната баница, неизбежно ще се стигне до ревизиране на сделки, най-вече с РМД, което ще доведе до нови конфликти. А това със сигурност няма да допринесе за нормалните отношения между капитал и власт.
каре--------------------------
Фалиралите банки - новата страст на групировките
2000 г. не мина и без сблъсъци между самите групировки. Този път арена на противоборството бяха не действащите, а фалиралите банки - като цели предприятия, с което се получава изгодно не само собственост, но се заемат и стабилни позиции в цели сектори от икономиката.
Безспорно най-много шум се вдигна около покупката на Стопанска банка от БРИБ. Имаше защо. Не само цената бе изгодна, но и за първи път Министерството на финансите не се яви като кандидат на търга. Приближената до властта банка спечели без особени усилия.
Далеч по-драматично се разви ситуацията около ПЧБ. Там в битката неочаквано за МФ се намеси офшорната "Йорсет холдинг", която не само че вдигна значително цената на банката в наддаването, но успя и да спечели с помощта на съда. Изненадата за управляващите беше още по-голяма, когато се оказа, че парите за покупката са осигурени с кредит от държавната все още Булбанк. По-късно стана ясно, че зад "Йорсет холдинг" стои шефът на "Нове холдинг" Васил Божков.
Най-големи апетити към фалиралите банки показа Росексимбанк. Въпреки проблемите между акционери си и неяснотите след изгонването на Майкъл Чорни от България, тя водеше най-агресивна политика на това поле. Подаде официално оферта за Минералбанк, депозира писмо за намерения към Капиталбанк, изтъргува изгодно прословутите руски ценни книжа на Кредитна банка и купи 12 клона от ПЧБ.
Другото нещо, което за пореден път стана ясно миналата година, е, че различните групировки все още не са готови да си подадат ръка в името на общата цел. Те не залагат на здравата икономическа логика, а разчитат на ударите под кръста и на лобитата си сред управляващите. Поради което и не правят компромиси, а искат всичко за себе си.
В този аспект се откроиха две конкуриращи се страни, групирани около Общинска банка и Росексимбанк. Още през 1999 г. те се сблъскаха в надпреварата за Хебросбанк. Докато си изясняваха отношенията, банката бе купена от "Риджънт пасифик груп". После интересът им се насочи към "Биохим", където пак заради неразбирателството помежду им в първия тур бяха изпреварени от "Нефтинвестбанк". Последното засега противопоставяне е за Минералбанк. Там Общинска банка заяви намеренията си, след като Росексимбанк вече бе сключила договор за ексклузивен купувач. Финалът от надпреварата ще стане ясен до месец. Засега и двете страни не са склонни да се откажат и се надцакват с цените. Което пък може би не е лошо за държавата.
каре -------Светъл лъч
Все пак през 2000 г. имаше и събития, които показаха, че може да има обединение на сериозния бизнес в името на общите интереси. Основан бе Съюзът на работодателите, в който влязоха наистина солидни фирми. Макар все още да не са признати за партньори в диалога с правителството, точно от тях дойдоха най-конструктивните предложения за регулиране на отношенията между работодатели и наемни работници. От действията му по-нататък ще зависи дали съюзът няма да се маргинализира и заприлича на останалите работодателски организации, които така яростно критикува.
Второто събитие безспорно бе срещата на български и турски бизнесмени, на която се обсъждаха съвместни проекти в телекомуникациите, преноса на газ и петрол, инфраструктурата. От начинанието могат да излязат доста добри неща, ако се заложи на прагматизма, а не на дребните сметчици.
|
|