|
Повечето от промените, искани от великолепната петорка сега, са свързани с даването на повече, а в някои случаи и на направо
неограничени правомощия на прокуратурата и по-специално на главния прокурор
Безспорният гвоздей в този пакет са предлаганите изменения в Закона за специалните разузнавателни средства. Интересното в случая е, че същите хора преди две години твърдяха, че разрешенията и контрола върху СРС-ата трябва да са в съда. Сега те предлагат тоталният контрол върху спецсредствата да мине в ръцете на прокуратурата.
Предлаганите промени предвиждат да се създаде централен регистър "Специални разузнавателни средства" във Върховната касационна прокуратура. Всички служби, които са получили разрешения и разпореждане за използване на СРС, са длъжни в рамките на 72 часа да ги впишат там. Шефовете на прокуратурите ще имат право периодично да контролират непосредственото реализиране на спецсредствата. Възстановява се възможността прокурори да дават разрешенията за подслушване и следене. Това право в момента има съдът и в изключителни случаи министърът на вътрешните работи, който обаче в 24-часов срок трябва да поиска санкция от съдия. С измененията обаче се предвижда при бързи и неотложни случаи, както и когато се разкрива престъпление на територията на различни съдебни райони, разрешенията да се дават от прокурор. Пак те ще дават санкции и при непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност. С две думи, във всички случаи. Защото много трудно впоследствие ще се докаже, че не е имало непосредствена опасност за националната сигурност или че случаят не бил бърз и неотложен. Нещо повече. Тук е пропуснато дори правилото за уведомяване на съдия.
Според измененията всички оправомощени да искат използването на СРС са длъжни да го направят чрез съответния прокурор. Така например ако контраразузнаването иска да подслушва даден чужденец, то може да поиска това от съдията само чрез прокурор. По-простичко казано, ако бъдат приети предлаганите изменения, прокуратура и най-вече нейният главен прокурор ще имат тотален контрол върху най-апетитното нещо в държавата - информацията, събирана чрез СРС.
Много интересно ще е как Рафаилов, Димов и Абаджиев ще обяснят и изненадваща си еволюция за правомощията на прокуратурата в наказателния процес. Преди две години те с патос обясняваха, че само съдът трябва да има право да постановява мерките за неотклонение "задържане под стража", че иначе ще има много дела в Европейския съд в Страсбург, че така е по-модерно, че процесът трябва да стане състезателен, че прокуратура е само обвинение, а не решаващ орган и т.н. Сега обаче те са направили пълен завой и внасят проект за изменение на НПК, който напълно възстановява правомощията на прокуратура.
Депутатите искат и връщане на част от правомощията на прокуратурата при претърсването и изземването. Нещо повече. Прокурор ще има право да
вкарва за изследване в психиатрично заведение за цял месец всеки български гражданин
по свой собствен почин или по искане на заинтересовани лица. Военният прокурор пък ще може да отстранява от длъжност лица от армията или от МВР. Сега това право имат командирите и съответно вътрешният министър. Ако се приемат поправките, няма да се стига до положение като това, когато прокуратурата е образувала дело срещу бившия шеф на СОТИ и настоящ зам. директор на НСБОП Светозар Спасов, а вътрешният министър не желае да го освободи, защото бил добър специалист.
Депутатите са предвидили и още екстри за Никола Филчев. При посещението на прокурора на Международния трибунал в Хага Карла дел Понте българският й колега обеща да си променим законодателството, както тя поиска. Повод за неговите думи бе изненадата на гостенката, че ако Слободан Милошевич бъде заловен в България, родното ни законодателство не разрешава той да й бъде предаден (нещо, което между впрочем е малко спорно). Обещанието си е обещание и депутатите-вносители са се постарали в тази посока. Така например в момента съществува текст, според който "лице за съдене или за изтърпяване на наложено наказание се предава на друга държава при наличието на международен договор, по който България е страна, или при условията на взаимност". Сините депутати са предложили въпросната взаимност да се определя от министъра на правосъдието или от главния прокурор. За да е всичко точно, е дописано, че "такова лице подлежи на предаване и по искане на международен съд, с който Република България е сключила договор или който е учреден от международна организация с участие на България".
Депутатите от СДС са предвидили разширяване на правомощията на прокуратура и в гражданския процес. Тези права бяха орязани с промени в ГПК през 1997 г. Мотивът бе, че намесата на прокуратурата в частно-правните отношения между равнопоставени субекти е несвойствена за функциите на прокурора като държавен орган. Сега обаче сините депутати са решили друго. Според тях държавният интерес в гражданския процес често остава незащитен и затова се налагат поправки, според които прокурорът ще може да встъпва в делата, както и
сам да ги предизвиква, когато са нанесени вреди на държавата
или общините и компетентните да реализират отговорността органи и длъжностни лица бездействат. Прокурорите ще могат да се намесват в сключени в нарушение на закона приватизационни сделки и при нищожни договори, при които страните са доволни, но държавният интерес е останал незащитен заради бездействие на Агенцията по приватизация, съответния министър, органите на местно самоуправление или отделни длъжностни лица. Освен това вносителите смятат, че в определени случаи прокуратурата трябва да има право да предявява искове. Примерно да прекратява сдружения с нестопанска цел, чиято цел е противна на закона.
Други промени в ГПК предвиждат прокуратурата да може да допуска обезпечителни мерки на граждански искове или на глоби и конфискации, които подлежат на задължително изпълнение от съдиите-изпълнители и от съдиите по вписванията.
Явно СДС и лично премиерът имат сериозен проблем с Филчев и търсят всякакви
възможности да се помирят с него или поне да смекчат неговите удари
Допълнително притеснение внасят и догадките какво може да предприеме главният прокурор, ако СДС евентуално загуби изборите. Затова управляващите правят всичко възможно да си затоплят отношенията с него. Как иначе да си обясним, че толкова отговорни фактори от СДС внасят законопроекти, които по всичко личи са писани в самата прокуратура. При това като буквално направиха смешен собствения си министър, тайното оръжие на премиера Емануил Йорданов. Та нали само преди месец той внесе за обсъждане в МС промени в Закона за СРС, но бе принуден от премиера да ги изтегли в последния момент, за да вземе предвид предложенията на прокуратурата и на Националната разузнавателна служба. Тогава Йорданов обясни, че работната група ще се запознае с тях, ще ги включи и после проектът ще бъде внесен отново. Сигурно и за него е било изключителна изненада, че не кой да е, а неговите приятели му забиха нож в гърба с внасянето на проект, изграден само на предложенията на ведомството на Никола Филчев. Нещо, което задълбочи и без това шумната война между МВР и прокуратурата.
Скандалните проекто-изменения бяха последвани от не по-малко скандалното им изтегляне само няколко дни по-късно. Обясненията, че се налагало само леко прецизиране, звучат направо смешно. Но мисията е изпълнена. Посланието към Филчев е направено. Ако захапе, захапе.
Злите езици твърдят, че паралелно с ухажването управляващите се опитват да съберат достатъчно компрометираща информация за главния прокурор, която би могла да го катурне или поне да го държи в шах. Но като че ли вече е твърде късно? Защото СДС и самият Костов нямат полезен ход. В единият вариант ще си изпатят от гнева на Филчев, в другия - ще си сърбат попарата с неговия избор. И в двата варианта партията завършва с мат.
Между впрочем какво стана със съдебната реформа, г-н Костов?
|