"Осемдесетгодишният бай Цеко от село Илинден се обърна към мен с думите, че най-после се е реализирала мечтата му - пътят за Драма. Пътят на живота му. За неговата връстничка баба Цвета от с. Крупник, община Симитли, пътят на живота до момента е бил над 850 метра от къщата, в която живее, до единствената чешма в селото, от която с кобилица на рамо е пренасяла вода, за да отгледа 4-те си деца, многото внуци и правнуци. Защото водата е живот."
Този сърцераздирателен монолог произнесе в сряда не кой да е, а министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Проблемът на десетките села и паланки, където жените още носят кобилици на рамо, бе изваден на дневен ред часове преди правителството да гледа стратегията за спасение от водната криза. От заварените около 1000 бедстващи махали и села сега близо 600 са с по една чешма, пресметна още Чачев и добави, че водата е един от основните приоритети в икономическата политика на правителството.
Декларациите на министъра прозвучаха направо като предизборно обещание. В което няма нищо лошо, стига да се превърне в реалност. Проблемът е, че след като се погрижат за всекидневието на баба Цвета от Крупник, министрите ще трябва и да я убедят, че водата е стока, която струва пари. Много пари.
Първоначално в програмата на регионалното и на екологичните министерства беше записано, че спасението от водния режим ще ни струва 4,8 млрд. лв. Вчера обаче се оказа, че само за реконструкция на водопроводната мрежа са нужни 3,3 млрд. лв. Без тях ще продължаваме да отчитаме, че

средните загуби за страната по мрежата са 57,2%

През миналата година например са подадени 1,2 млрд. куб. м питейна вода, но полезно използваната е само 515 млн. куб. м. Положението е плачевно, тъй като по-голямата част от 72 000 км водопроводи са изградени в периода между 1950 и 1970 г. с азбестоциментови тръби, които са крайно амортизирани. Години наред се е работило единствено за "запушване на дупките" и на практика инвестиции не са правени. Сега се налага да бъдат подменени над 50 000 км водопроводи. А държавата не може сама да реши проблема в кратък срок. Затова се търсят средства отвън и се разчита на частния сектор.
До средата на следващата година трябва да се усвоят оставащите около 26 млн. лв. по водния заем от Световната банка. Много сериозно се разчита и на инвестициите от концесионерите на ВиК дружествата. В реконструкцията на софийската мрежа например се очаква да бъдат вложени 152 млн. долара от стопанина на столичното водоснабдяване - "Интернешънъл уотър". В столицата загубите на вода се изчисляват на около 60%.
Над 130 млн. долара се чакат от бъдещия концесионер на ВиК във Варна и Шумен. В момента върви и подготовката за приватизация или отдаване на концесия на дружествата във Видин, Монтана, Враца, Добрич и Силистра. Засилен инвеститорски интерес има и към предприятията в Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Бургас.
На самите търговски дружества обаче модернизацията ще струва много пари, които в крайна сметка ще трябва да се вземат от джоба на българина. Той ще трябва да разбере, че водата е стока. Но и

държавата ще трябва да се научи как да търгува с нея

"Ако съм концесионер, ще дойда тук, защото ми дават да ползвам безплатна вода", възнегодува премиерът Иван Костов по време на обсъждането на стратегията. И с право - в момента таксата, която концесионерите плащат за правото да ползват водния ресурс, е минимална. Затова се налага да бъде изработен гъвкав механизъм, който да принуди новите стопани на водата хем да инвестират в мрежата, хем да не вдигат баснословно цената на водата. Така със сигурност няма да имаме лимит, въпреки че месечните сметки ще набъбнат.
В момента в България на един жител се подават средно по 403 л вода на денонощие, като в столицата количеството стига 605 л. В Германия например средните количества варират между 86 и 154 л на денонощие. Част от експертите в бранша оценяват само физическите загуби на около 40%. Още около 17% са реално използвани от населението, но не са инкасирани. Това става заради липса на водомери, неточно отчитане или директни кражби. Само от използваната, но нефактурирана вода в държавата биха могли да влизат 163 млн. лв. годишно, пресметнаха експерти.

Сезонните цени на водата като алтернатива

Една от предвидените мерки за преодоляване на кризите в питейно-битовото водоснабдяване е въвеждането на икономически регулатори срещу разхищенията. Това може да стане с различни цени на водата за нормативно определено потребление на човек. За ползваното количество над тази норма ще се плаща повече. Възможно е да се въведат и цени в зависимост от сезона. Или да се ограничи подаването на води с питейни качества за индустриални потребители.
Министрите се зарекоха да диференцират цените, тъй като за загубите са виновни главно ВиК фирмите и промишлените предприятия. Това значи, че може да се въведе лимит за фирмите и стопаните на водоснабдяването. Ако харчат повече, ще си плащат, както подобава.
Не е тайна обаче, че големите потребители продължават да черпят вода и да празнят язовирите. Класически случай е "Кремиковци" - донеотдавна един от най-популярните длъжници на софийското ВиК. Новите стопани на комбината вече са договорили схема за разплащане с водната фирма. Но това не променя факта, че поне от 30-ина години предприятието трябваше да ползва вода от язовир "Огняново". И до момента водата идва от Панчарево. В крайна сметка излиза, че и досега гражданите косвено субсидират тези предприятия.
Освен това от много години водните ресурси под различна форма са били използвани за трупане на капитали. В момента като че ли най-мъглява е ситуацията с микроязовирите.

Над 150 микроязовира са дадени на концесия

от общините и при някои от тях нарушенията са част от играта. За ключовите язовири, които влизат в специален списък на закона за водите, чиновниците се кълнат, че всичко е наред. Тези обекти са публична държавна собственост, обхващат около 85% от регулираните водни обеми и ползването им е на разрешителен режим, който се контролира от екоминистерството.
Но в програмата срещу сушата се прокрадват и идеи, през които прозират нерешени проблеми. Забранява се например източването на язовири и микроязовири с цел риболов или риборазвъждане. Кметовете на общини пък трябва да предвидят задължение за концесионера да предоставя вода за напояване през поливните периоди. Има и други мерки, които, ако станат реалност, ще ни доближат да по-цивилизовано ползване на водните ресурси. Но цената ще трябва да платим всички.

КАРЕ 1: ПЛАНОВЕ
Страната ни е сред петте най-бедни на водни запаси в Европа, обяви наскоро екоминистърката Евдокия Манева. За десетилетието 1985-1995 г. водните запаси са намалели с 40%. В момента в язовирите са акумулирани 3,564 млрд. куб. м вода, което е 55% от капацитета им. До известна степен сушата може да се компенсира с подземните води, които са 4 млрд. куб. м. От тях се използват 54%, но и там има тенденция към намаляване. Затова трябва да строим нови язовири, единодушни са всички експерти.
Според строителния министър не става дума за мегаломания, а за обекти, които носят реална полза. Предвижда се в най-бедстващите райони ускорено да се изградят 11 язовира. Парите за тях първоначално ще се набират от републиканския бюджет и фонд "Екология". Очаква се за целта да бъдат заделени 1,2 млрд. лв.
Още през тази година например е запланувано стената на язовир "Христо Смирненски" да се надгради с 8 м. Така полезният обем ще се увеличи от 18,5 млн. на 27,5 млн. куб. м. Инвестицията е за 2,5 млн. лв. и ще реши водния проблем на 85 000 жители на Габрово и околните села. С 3 м ще бъде надграден язовир "Среченска бара". Полезният обем ще се увеличи от 16 млн. кубика на 21 млн. Спешно ще се довърши дублиращата деривация от река Бързея до язовир "Среченска бара". Вложението е около 22 млн. лв. и ще осигури нормалното водоснабдяване на Враца, Монтана, Мездра и 23 села с общо около 210 000 души население.
Довършването на язовир "Индже Войвода", изоставен преди повече от 12 г., ще струва 17 млн. лв. и ще реши проблемите на около 450 000 жители на Южното Черноморие. Паралелно с това ще се изгради байпасът на деривация Камчия с язовир "Цонево", за което са необходими 5 млн. лв. По този начин ще се осигури подаването на питейна вода към Варна и при критични ситуации изцяло ще се гарантира водоснабдяването на цялото крайбрежие и прилежащите населени места с над 1 млн. души население.
Промяната на язовир "Тича" от напоителен във водоснабдителен и изграждането на пречиствателна станция за питейни води ще реши трайно проблема с водата на Шумен и Търговище. За това са нужни 15 млн. лв.
Изграждането на язовир "Луда Яна" и построяването на пречиствателна станция за питейни води ще струва 9,5-10 млн. лв. и осигурява нормално снабдяване на Панагюрище и околните села с над 25 000 жители. 25 млн. лв. са нужни за започнатия преди 15 г. язовир "Нейковци". 35 млн. лв. ще отидат за довършването на язовир "Пловдивци". Язовир "Черни Осъм" пък трябва да подава вода за Троян, Ловеч и Плевен. Инвестицията в този случай е значително по-висока - 160 млн. лв.
В рамките на 10 години е планирано да се ремонтира водопроводната мрежа, да се доизградят и построят нови регулиращи обеми, да се вложат средства в изграждането на пречиствателни станции за битови води, каза пред "Сега" Асен Личев от ековедомството. В момента има 61 пречиствателни станции и се предвижда да бъдат изградени още 36.

КАРЕ 2: Състояние на водоснабдяването към 1 януари 2001 г. (За районите, обслужвани от ТД "Водоснабдяване и канализация" ЕООД)

ТД "ВиК" ЕООД	Населени места (жители)	Без режимно водоподаване (жители)	С режимно водоподаване (жители)
Благоевград	216823	122896	93927
Бургас	439011	433371	5640
Варна	461902	461902	0
В. Търново	266193	265243	950
Видин	146687	146687	0
Враца	246423	130566	115857
Габрово	113259	19299	93960
Димитровград	69444	69009	435
Добрич	225978	100107	125871
Исперих	54915	54915	0
Кърджали	164018	162885	1133
Кюстендил	120065	58257	61808
Ловеч	138759	69089	69670
Монтана	153149	95677	57472
Пазарджик	174834	174834	0
Перник	147789	19440	128349
Плевен	321986	308093	13893
Пловдив	394548	387305	7243
Разград	137344	136327	1017
Русе	277066	277066	0
Силистра	153650	153650	0
Сливен	234562	204742	29820
Смолян	154865	103367	51498
София-област	228194	206284	21910
Ст. Загора	411463	258683	152780
Търговище	100011	81384	18627
Хасково	210540	210347	193
Шумен	220112	218429	1683
Ямбол	168789	154391	14398
общо за ТД "ВиК"	6321168	5222038	1099128