|
Проф. д-р Георги Бакалов е роден през 1943 г. в Неврокоп. Завършил е Софийската духовна семинария, а след това история и философия. Професор по византийска история и християнска култура. От 1993 до 1999 г. е декан на Историческия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента е шеф на катедрата по "История на Византия и балканските народи". Член е на ръководството на Гражданските клубове за национално обединение и демокрация.
- Проф. Бакалов, как ви се сториха резултатите от оная анкета на НЦИОМ, която показа, че президентът Петър Стоянов е личността на миналото столетие?
- Подобен род анкети са твърде субективни. Анкетираните хора са подбрани случайно, те не са специалисти. Повечето от тях разчитат времето в параметрите на собствения си живот и пречупват оценките през собственото си битие.
------каре тук------
Аз бях до известна степен разочарован от тази анкета. В листата на XX век бяха включени хора от XIX в., което говори за липса на историческа ориентация. За личност на века бяха номинирани предимно политици, а историята ни предлага много точен пример, който говори кое е по-трайно. Цялото Средновековие помни цар Симеон само като създател на културни ценности. Никъде и по никакъв повод той не е възвеличен като велик владетел-завоевател, притиснал Византия до Босфора, а като книголюбец и като ръководител на Преславския книжовен център.
--------
- Коя е вашата личност на миналия век?
- За да може една фигура да бъде оценена, трябва задължително да се спазва дистанция във времето. В историята е прието тя да бъде 50 години. Лично аз смятам, че XX век не предложи достатъчно ярка и безспорна личност, която да постави под един знаменател всички настроения и отношения към нея, какъвто е Левски и редица други дейци от Възраждането.
Събитията на XX век все още са спорни, защото онези, които наченаха строежа на България след Освобождението, не достигнаха до никакви резултати. България претърпя много страшни катастрофи и оттук идва разочарованието от политиката на тези мъже. Аз бих се ориентирал не към политици, чийто принос винаги е в известна степен спорен, а към хора, които са изградили българската духовност и са издигнали културно българската нация. Сред тях несъмнено са Иван Вазов, Яворов, Дебелянов, Борис Христов. Това са личности, които са дали много на България и то е останало и след тях.
- Не е ли странно, че след всичките национални катастрофи, стоварили се през изминалия век върху българите, анкетираните посочват като 3-те най-важни събития падането и идването на комунизма и изваждането на България от черния визов списък?
- Тези 3 събития отново визират една малка част от века. Бих казал, че с много по-голямо значение е Балканската война, която трябваше да даде отговор на крайно болезнения национален въпрос. Той остана да виси веднага след Берлинския конгрес и не намери своето решение. Разочарованията, които претърпява нацията от това, са водещото начало на XX век.
-------КАРЕ------
Идването на комунизма не е провокирано от чисто български обстоятелства, въпреки че ни засяга. Падането на комунизма или разочарованието от системата също беше породено отвън - ние се включихме в контекста на един световен резултат.
Колкото до шенгенските визи, това не е събитие от епохално значение според мен. То е много важно за момента и наистина е реализация на успешна политика, но повече от 40 г. българите са пътували съвършено спокойно и това никога не е било смятано за някакво изключително събитие.
---------
- На какво се дължи липсата на интерес към историята? Да не би да е в криза националната идентичност на българина?
- Невъзможно е за 10-15 години да изличим наследството на 50 г. и резултатите от тази анкета го показват. У повечето хора няма чувство за историзъм, защото то не е култивирано.
Сега, наместо да засилим отношението към националните ценности и идеали, ние се отворихме към Европа и глобализма. Сами по себе си хубави посоки, но не за сметка на националната. Липсва на младото поколение и на нацията като цяло едно национално организирано възпитание. И това личи в отношението към църквата, към националната религия, към институциите, които винаги са крепели българската идентичност.
- Национализъм няма ли да попречи на българите в устрема им към обединена Европа и глобализиращия се свят?
каре тук-----------
- Глобализацията на света води със себе си очевидна опасност за идентичността на малките национални съществувания. От глобализма няма да пострадат големите нации и великите култури, но всички по-малки присъствия в днешната цивилизационна карта ще изчезнат. В този план аз не мога и не искам да видя Европа като друг вариант на Америка - с един доминиращ език и култура, с една централна власт. Европа трябва да запази своите национални и културни съществувания и да търси глобализма само в областта на икономиката и комуникации.
------------------
- Напоследък се появиха страхове от възраждане на нацизма: издадоха книгата на Хитлер "Моята борба" - тръгнаха да я конфискуват, привърженици на "Че Гевара" издигнаха антинатовски лозунг със свастика - арестуваха ги. Изобщо, основателни ли са опасенията, адекватни ли са реакциите?
- Реакцията по повод лозунга със свастиката ми направи огромно впечатление. Получи се някакво колосално разминаване с действителната ситуация. Младежите от "Че Гевара" поставиха в своята словесна реплика символа на нацизма като знак, с който осъждат, а не като знак, с който пропагандират. Много от медиите и дори официалните институции изтълкуваха това като нацистка проява, а тя всъщност беше антинацистка. Тези момчета безспорно са маргинали, те демонстрират една другост, но не вярвам някой убедено да смята, че действително изповядват идеите на нацизма.
каре тук-------------
Никакъв политически контекст не виждам в тези свастики, макар и те да нямат място в нашия живот. Но аз ще кажа друго: като говорим за тоталитарни символи, петолъчната звезда, сърпът и чукът също спадат към тях. Около нас е пълно с тези символи, но никой и никъде не възразява срещу тях. Аз смятам, че трябва да има равнопоставеност. Ако ние отричаме тоталитаризма като идеология, значи ние отричаме и неговите символи, в това число и тези на комунистическата идеология.
--------------------
Какво се получава обаче? По цял свят има законни и официални комунистически партии. И никой не може да им забрани те да използват своите символи. Всичко се свежда до това, че комунизмът не е осъден официално. Не е осъден, защото Западът не е пожелал. Западът осъди нацизма, защото беше претърпял щети от него. Но той по никакъв начин не беше засегнат от комунизма и реши да го остави на съвестта и на изживяванията на източните народи, за които, разбира се, нехае. Аз си спомням един израз, който е много показателен: "Хората на Запад виждат в огромни измерения малкия пръст на Хитлер, а не виждат фигурата на Сталин, защото тя не ги засяга".
- Още един дух бе пуснат от бутилката на историята тия дни - т.нар. възродителен процес. Как ще коментирате отзвука на филма "Технология на злото"?
- Направи ми странно впечатление, че един филм, който Татяна Ваксберг поднесе на българската общественост и който идваше да осъди едно неморално поведение на комунистическата власт към български малцинства, не се посрещна еднозначно и с разбиране даже в средите на ДПС. Дори и сред тях се прояви нервност и досада от интерпретацията на този филм. Той няма никаква друга цел, освен да посочи с документални и художествени средства кои са виновниците за този процес - че не е виновен българският народ като цяло, а точно определени хора, групи, които имат и колективна и лична отговорност.
Оттук веднага тръгват интерпретации, че филмът е политическа манипулация и поръчка. Това е много смущаващо като реакция. Фактът, че по места вече се наблюдават антибългарски прояви, говори за неразбиране на това морално послание и от страна на самите потърпевши, каквито са турците. Та те трябваше да видят в това грижа, защита, начин да се потърси справедливост.
Да не говорим за съдебната система. Тя е една от институциите, които някак си все са подминавани от общественото мнение. А съдебната система е в основата на целия наш съвременен живот. Обвиненията, че тя не се пребори с организираната престъпност, нито осъди хора, извършили криминални престъпления след 9 септември, са прекалено сериозни, за да ги подминаваме. Всички бяха наказани, дори в повече, за престъпления преди 9 септември, но след тази дата никой не беше наказан.
Това до голяма степен е не само политическа воля, но и рефлекс на съдебната система. Тя не реагира и в случая с възродителния процес. Тежко ни, ако в Страсбург осъдят България заради липсата на становище за това престъпление. Защото тогава няма да съдят определени лица, компартията или определени прокурори и съдии, а България. Това ще рефлектира лошо върху нашия имидж, пък и никой от нас не е съгласен да поеме тази вина.
каре-----------
Какво е национализъм
"Лошото е, че вече 50 години ние не можем да обясним какво е национализмът. Ние бягаме от него, опасявайки се да не го отъждествим с шовинизма, а това са 2 коренно различни неща. Национализмът означава привързаност към нацията или, погледнато в микросоциален аспект, привързаност към семейството. В това няма нищо негативно, напротив. Национализмът е здраво усещане за идентичност и колкото по-подхранен е, толкова по-успешни граждани създава.
У нас години наред се възпитаваше някакъв коледарски интернационализъм, който нямаше субект на подражание и действие. Той остана неразбираем и затова не се осъществи. Как може да говориш за солидарност само с една част от обществото - само с работническата и селската класа? Това не е общохуманен идеал. Имаше нещо дефектно в този модел по принцип. И затова много левоориентирани движения и партии се върнаха на изходната позиция на национализма. Онова, което заслужава да бъде отречено, е национал-социализмът или нацизма. Бихте ли ми посочили по-големи националисти от французите? В същото време никой не може да ги репликира, че са изпаднали в шовинистически трески или че са "на Вие" с културата и цивилизацията. Те са нейните създатели в съвременния свят, но са националисти."