|
Но за първи път след изборите обаче може да се окаже, че партията, която ги спечели, на практика няма да може да контролира огромните финансови потоци. И "кранчетата на държавата" ще останат в ръцете на хора, назначени от СДС. Може да звучи абсурдно, но е факт. Как става това?
В момента всички ведомства се занимават с т. нар. преструктуриране. То е в съответствие с последните промени в различните закони. В повечето случаи се изразява в отделянето на различните отдели от министерствата в агенции. На пръв поглед реформата е чисто механична - новите структури запазват функциите си и остават подчинени на съответния ресорен министър. Шефовете на агенциите се назначават и уволняват от изпълнителната власт - премиера, министъра или правителството. Има обаче една особеност -
на практика след това част от тях не могат да бъдат уволнени
В почти всички специализирани закони им е гарантиран 5-годишен мандат, а предсрочното освобождаване е възможно по няколко причини: ако сами подадат молба за напускане или починат, ако не могат да изпълняват задълженията си 6 месеца, ако бъдат осъдени за престъпление от общ характер или ако грубо нарушат закона. Ако съответният министър не е доволен от работата на подчинения си, той и де юре, и де факто не може да го отстрани от поста му. Особено ако нароченият се запъне и не пожелае да се махне. Така може да се стигне до патова ситуация - действащият шеф е неудобен на властта и тя не го допуска до работното място, той обаче не подава оставка и наследникът му не може да встъпи в длъжност. Това двувластие напълно може да блокира работата на ведомството, особено що се отнася придвижването на съществени финансови документи, които изискват парафа на директора.
За първи път неудобствата на тази постановка на закона изскочиха около
скандала с вече бившия шеф на Агенция "Пътища" Димитър Коевски
В края на миналата година строителният министър Евгени Чачев го уволни и назначи на негово място Албен Родопманов. Коевски обаче отказа да напусне поста си и дълго време ходи по нервите на управляващите, желязно защитен от закона. Но той определено не е играч от класа и логично загуби, защото нямаше нито железни нерви, нито политически гръб, нито смелостта и желанието да открехне кутията на Пандора в "Пътища". Друг на негово място би се възползвал по съвсем друг начин от ситуацията.
Каква примерно е тактиката на шефа на Дирекцията за надзор на хазарта Тома Жеков, на когото също са вдигнали мерника, ако се съди по компроматите, появили се за него в медиите? По закон той също не може да бъде уволнен, а и явно не смята да подава оставка. Затова излезе в дълъг отпуск, докато премине бурята. Управляващите пък се съсредоточиха върху намирането на нарушения в работата му, които да им дадат основание да го отстранят. Като начало "откриха", че бингозала в Благоевград е построена на по-малко от 300 м от строителния техникум в града. Законът за хазарта изисква разстоянието да е по-голямо. Към това разкритие бе прикрепен и списък с предишните прегрешения на Жеков - незаконно участие в борда на добричкото предприятие "Полуремаркета и контейнери", неправомерно разпределение на парите от Държавен финансов контрол, чийто шеф бе преди това, и т. н. Ако и това не подейства, управляващите имат още един изход - след като бъдат приети новите поправки в закона, с които ще се създаде мегаагенция за надзор върху застраховането и хазарта, те ще имат пълно основание да го махнат безболезнено, защото на новата структура ще се назначи друг шеф. Явно обаче лобито на Жеков във властта е доста силно, а и той знае твърде много, след като са необходими толкова усилия за отстраняването му.
Интересното и при двата примера е, че и Коевски, и Жеков бяха назначени на постовете си в средата на миналата година. Т. е. управляващите би трябвало да са наясно и с тях, и със закона. Никому неизвестният Коевски замени на поста непрежалимия за властта Костадин Таушанов и явно е трябвало да бъде кукла на конци. В интерес на истината до уволнението му действията му на този пост не предвещаваха подобни "революции". Напротив, всичко в "Пътища" с малки изключения си е вървяло постарому, ако се съди по фактите, а не по интервютата на Коевски.
Тома Жеков пък свърши доста мръсна работа покрай скандалите с разкритията на бившия ревизор Емил Димитров за далаверите в митниците, където бяха замесени имената на Иван Костов и на още доста лидери на СДС. След неговата решителна намеса и назначената "суперревизия" се оказа, че само две от обвиненията на Димитров са верни. Останалите са "общи разсъждения, които нямат белези и фактически характер на ревизионен акт".
Това показва, че и Коевски, и Жеков не се противят кой знае колко за изпълнението на поръчки. Проблемът им е другаде - и двамата бяха назначени преди последните политически катаклизми в СДС и започналата след това чистка на хората от онези икономически кланове в партията, които станаха неудобни. Това не означава непременно, че Жеков и Коевски спадат към някои от групировките - било на Евгений Бакърджиев, било на Христо Бисеров или Йордан Цонев. По-скоро
те не са хора, достатъчно лично предани на Иван Костов
Те могат да се сработят с всяка власт при подходящи условия. Което ще е фатално за кръга около премиера при друга политическа конфигурация в държавата. Назначенията от последните няколко месеца показват, че за всички подобни ключови постове се търсят вече не просто хора на СДС, а верни съратници на Иван Костов. Няма никакво съмнение, че всяко едно назначение оттук нататък ще бъде стократно претегляно и оглеждано. Защото на тези хора СДС ще разчита през следващите пет години. В този контекст едва ли е случайно, че името на новия шеф на "Пътища" Албен Родопманов се споменава доста често редом с това на групировката "Олимп".
Защо обаче битката за агенциите е толкова жестока? Това са местата, през които преминават най-много пари в държавата. Там се събират такси, разпределят се суми от международни институции, провеждат се търгове, дават се и се отнемат лицензи за извършване на определена дейност. Това дава
широки възможности за "черен" поток от пари,
които да бъдат насочвани в правилна посока. Обикновено те текат в джобовете на приближени на управляващите, но в бъдеще положението може съществено да се промени.
Да вземем примерно агенциите, които до този момент почти не попадат в полезрението на широката публика - Агенцията за осигурителен надзор и Агенцията за събиране на държавните вземания. Начело на първата е безличният бивш министър на здравеопазването Петър Бояджиев. Точно тя обаче лицензира доброволните пенсионни и здравни фондове, а по прогнози на специалистите в най-скоро време ще управлява финансов ресурс, който ще надвишава привлечените от банките средства.
Втората агенция, към която засилен интерес проявяваше бившият зам.-министър на промишлеността Марин Маринов, преди да стане клиент на прокуратурата, бе оглавена от зам.-началника на юридическото управление на финансовото министерство Александър Раков. Въпросното ведомство управлява имуществото на фалиралите банки, които станаха собственост на Министерството на финансите, събира принудително всички вземания на държавата и ще разпродава стотиците фалирали държавни предприятия.
Депутатът Симон Спасов пък оглави Агенцията за спорта, която управлява всички имоти и разпределя субсидията от държавния бюджет за спорта.
В законите за тези три агенции няма мандат за изпълнителния им директор.
Особено драматично бе положението в енергетиката.
Който успее да наложи свой човек в енергетиката, държи половината власт в държавата. Тук става дума за големи инвестиционни проекти, лицензи, разрешения, преструктуриране, от които текат сериозни пари. Затова и специално внимание бе отделено на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси към МС. Тя замести Комитета по енергетика и по замисъл трябва да разработва и провежда енергийната политика на държавата. Агенцията приема плановете за общия енергиен баланс, одобрява програмите за енергийна ефективност, управлява фондовете в енергетиката, както и правата на държавата като собственик на дялове в търговски дружества от енергетиката. Шеф на агенцията - въпреки всички гафове, които направи като председател на Комитета по енергетика, и очевидната си некомпетентност в този отрасъл, - стана Иван Шиляшки. Около назначаването му на заседанието на правителството се разигра грандиозен скандал. Срещу Шиляшки се обявиха тогавашните вицепремиери Александър Божков и Евгений Бакърджиев (рядък случай на единодушие между двамата, които непрекъсното се бореха за надмощие в изпълнителната власт). Премиерът обаче се наложи и остана глух за всички предупреждения. Просто личната преданост на Шиляшки към Костов никога не е била под въпрос. Професионализмът в случая е без значение.
Другият ключов орган в тази сфера е Държавната комисия за енергийно регулиране, чийто шеф също е несменяем по закон 5 години. Тя дава всички разрешения и лицензии, свързани с производство, пренос и разпределение на електроенергия, топлоенергия или природен газ, изграждане на мощности и транзитни газо- или нефтопроводи. Тя одобрява и проектите за нови цени на ток, парно и природен газ за потребителите в страната, преди тарифите да стигнат до правителството. Начело на комисията най-напред бе поставен ректорът на Техническия университет проф. Димитър Димитров, чието основно предимство отново бе, че е лично предан на премиера, с когото са работили някога. Неговото пребиваване в комисията ще се запомни само с демонстративното й бездействие. При ремонта на правителството обаче Димитров спешно бе изтеглен за министър на образованието и мястото му бе заето от колегата му в Техническия университет Никола Стоичков. Интересното е, че при рокадата бе подменена и голяма част от състава на комисията. Според МС освободените сами подали молба за напускане. Според шефа на енергийната комисия в парламента Кирил Ерменков те са били принудени да го направят.
Управляващите явно
здраво са се заели с бетонирането си и в тази сфера,
защото в подготвените промени в Закона за енергетиката акцентът е поставен не върху либерализирането на пазара, за което настояват международните финансови институции, а върху затвърждаването на независимостта на въпросната комисия. Така например се предвижда тя вече да не е само на бюджетна издръжка, което би позволило на всяка правителство да я държи изкъсо, а да се финансира смесено - от държавната хазна и от таксите, които събира за издаването на разрешения за изграждане на енергийни обекти. В това няма нищо лошо, ако по някакъв начин в закона бе гарантирано, че комисията няма да пренебрегне обективните критерии при оценката на проектите, за които трябва да даде лиценз, само и само за да прибере таксите. А тарифите никак не са евтини. Така например за разглеждане на всяко заявление на фирма се прибират по 500 лв. Само до момента в комисията са постъпили 140 заявления от компании, които вече работят на пазара. Издадени са едва 24. Отделно от това фирмите плащат еднократна такса при лицензирането и ежегодна такса. АЕЦ "Козлодуй" примерно ще трябва да внася всяка година в комисията 200 000 лв., а големите ТЕЦ - по 57 000 лв.
Няколко са
ключовите назначения, които предстоят до края на мандата на СДС
Първото от тях безспорно е в бъдещата Агенция за надзор върху застраховането и хазарта, която ще лицензира, контролира и наказва застрахователните и хазартните компании. Тук безспорно изкушенията и възможностите за свободно тълкуване на законите са твърде големи и назначението ще е максимално прецизно. Доскоро се смяташе, че фаворит за поста е Тома Жеков, но сега вече неговите шансове са минимални. Към ключовото място неприкрит интерес проявява депутатът Христо Христов. Той се натискаше още за шеф на Дирекцията по застраховането, но не успя да се вреди. Сега обаче Христов е в по-добри позиции. Той доказа верността си към Иван Костов, предизвиквайки Йордан Цонев да си подаде оставката заедно с Христо Бисеров. За това бе възнаграден с шефското място в бюджетната комисия. Със сигурност Христов с удоволствие ще се прехвърли в агенцията, ако се "наложи". Първо, защото длъжността е сладка (а той вече е опитвал от този мед като шеф на комисията по хазарта), второ, защото мандатът там ще е 5 години, а на парламента му остават само няколко месеца живот и не е ясно кой ще се вреди на избираемо място в листите на СДС, и трето, защото както обича да повтаря самият Христов: "Ще отида там, където премиерът каже." За това място се спряга и бившият главен секретар на МВР Божидар Попов. Той обаче е известен повече като човек на шефа на парламента Йордан Соколов и това може да се окаже най-големият му минус.
С новия закон, който по план трябва да бъде приет през март,
Държавен финансов контрол също ще стане агенция
Точно тя ще поеме ревизии на всички ведомства и предприятия с преобладаващо държавно участие. Цитираната вече история с проверката на работата на "Митниците" показва какви са възможностите на въпросното ведомство за тълкуване на определени сделки веднъж като далавера, друг път - като предвидлива финансова инвестиция. Освен това новата агенция по думите на финансовия министър Муравей Радев ще поеме предварителния контрол върху парите, които ще идват от Европейския съюз. Все още не се знае кой ще заеме ключовия пост там.
Шефът на Главна данъчна дирекция Антон Тончев пък се спряга за шеф на бъдещата Агенция по приходите в бюджета, която ще събира данъците, здравните и социалните осигуровки. Според обещанията пред МВФ тя трябва да бъде структурирана до юли. Тончев особено нашумя при скандала с данъците на депутатката от СДС Юлия Берберян, които благодарение на усилията на управляваното от него ведомство бяха намалени няколко пъти и бившата тенисистка поне засега се размина с правосъдието.
Още
няколко мандата на "трудно сменяеми" длъжности са към своя край
и ще е много интересно кой ще бъде предпочетен при избора. Вече изтече 3-годишният мандат на комисията по ценните книжа и фондовите борси. Тя одобрява проспектите на приватизационните фондове и инвестиционните посредници, отнема и дава лицензи, парафира пускането на акции на борсата и т. н. Шеф там е съпругът на подуправителката на БНБ Емилия Миланова и близък приятел на премиера - Радослав Цончев. Допреди 2 месеца той упорито твърдеше, че няма намерение да се кандидатира за втори мандат, но според последните информации е размислил и ще се "нагърби" с отговорната задача за още един мандат. Вероятно ще се запази и по-голямата част от сегашния й състав.
Интересното е, че още когато дойде на власт, правителството на Костов смени по скандален начин предишния състав на комисията, който бе назначен от БСП. СДС най-напред се опита да намери нарушение на закона, което да му даде основание да направи рокадата. Като не намери достатъчно убедителни доказателства, подложи на безпрецедентен натиск членовете на комисията, които в крайна сметка сами се оттеглиха. Дори проф. Милчо Стоименов написа писмен протест до премиера, като обяви, че не приема подобен натиск. В крайна сметка обаче правителството успя да се наложи.
По принцип няма нищо лошо в това агенциите да бъдат оглавявани от хора, които не са пряко свързани с изпълнителната власт. Тяхната независимост би могла да гарантира правилното събиране и изразходване на огромните финансови ресурси, които се стичат там. Точно това бе и обосновката на управляващите, когато предлагаха и приемаха тези текстове. Проблемът е, че правомощията на самите агенции и комисии са твърде широки, критериите за преценка и работа - обтекаеми, а повечето от хората, които се назначават в момента, са със съмнителна професионална квалификация, а и морал. Така че подозренията, че те ще изпълняват не толкова контролни, колкото преразпределителни функции, не са лишени от основание. И вероятно "черният" пазар ще продължи да съществува, но парите няма да отиват към управляващите, а към покровителите на съответните шефове. Така СДС ще има реални шансове да държи в свои ръце не само апетитните предприятия, които бяха продадени на подходящи РМД-ата, но и голяма част от държавните пари. Мечта, която до този момент нито една опозиция не можа да реализира.
Абсолютно сигурно е, че новата власт няма да остави положението така и ще се стреми с всички средства към промяна на това статукво. Положението се усложнява още повече от факта, че следващото правителство при всички положения няма да е еднопартийно. Това означава, че за всеки сладък пост ще се водят тежки преговори. И нищо чудно да се окаже, че е много по-трудно да се постигне съгласие кой точно да бъде назначен, отколкото как "несменяемият" да бъде накаран доброволно да се оттегли. Което при всички случаи нито ще е приятна гледка, нито ще е от полза за държавата.
|
|