Удивително нахалство проявяват НСРТ и неговите членове.

Първо. Те са назначени от държавата, те са назначени с ясна политическа поръчка и цел, те са назначени на огромни заплати, с допълнителни облаги, които покриват "творческите" им изисквания да обслужват властта. И те сравнително добре изпълняват задълженията към своите началници. (Не това е нахалството, читателю.)

Те, второ, се боричкат помежду си за каузите и каузичките на назначилите ги Стоянов и Костов, доколкото се случва тези двамата да се разминат в нещо, нещо да делят. (И това не е никакво нахалство от несеретейците, напротив.)

Те, трето, при горните условия



искат да бъдат мислени като представители на обществото,



да говорят от наше с вас, любезни читателю, име! И това е истинско, безочливо нахалство!

Че напоследък ни се и сърдят! Как не разбираме, че те са обществен орган. Как били между чука и наковалнята, моля ви се.

Та те са самият чук в ръцете на премиера и президента. Държавен орган като държавен орган. Крадат нито по-малко, нито повече от средните сини администратори. Слушат Костов (респективно Стоянов), когато ги гледа страшно. Кръшкат в мига, когато угриженият държавнически взор вземе, че се отклони. Уговарят си бъдещи службици, за когато сняг забръска. (Скоро, между другото.)

Изобщо - Комитет за телевизия и радио в новите условия. Т. е. орган за цензура от нов тип. "От нов тип", понеже в България има една инстанция, която спира цензурата от пълна свирепост, но тя се намира извън България - в Брюксел. Властите добре знаят, че еднозначно ще бъдат лишени от достъпа до власт, ако в Брюксел се образува виждане, привеждащо нашия случай под знаменателя "Милошевич" или пък "Бериша". Та затова внимават, действат задкулисно и по възможност непряко.

Затова твърдя, че НСРТ има смисъл само на



разтоварване на Костов и Стоянов от лична отговорност



за медийните цензурни изпълнения. Т. е. НСРТ попада под любимата българска формула - "да не се изложим пред чужденците".

Защото пред нас, другите, нечужденците, НСРТ и неговите горди обитатели са се изложили безнадеждно, отдавна, завинаги и изцяло.

Какви краставици ни пробутват сега тези хора?!

За конкурси? Че от тези конкурси вони от хиляда левги. За състезание? Че то е само между сини лобита. И само наддаване и баланси в ръководството на СДС. За творчеството? Че тези несеретейци вкупом разбират от радио и телевизия по-малко от репортер.

Така че да си имаме уважението. Всеки да си знае мястото: тези господа са марионетки (добре платени, галени и разходени) на Стоянов и Костов. И по замисъл, и по същество.

Затова и претенциите към тези хранени хора са фактически начин да се отклони вниманието от главното към второстепенното. А главното е, че СДС установи в държавните електронни медии режим на цензура от особен род. Срамежлива, пълна с корупционни (т. е. скрити) техники.

Ако влезете в магазин, дадете 5 лева и ви откажат стока, защото сте лош (т. е. защото сте комунист или имате дълга коса, или сте турчин, или евреин, или просто сте враг на властта), тогава с пълно право можете да кажете, че в страната ви няма пазарна икономика, а цари феодален произвол. Защо? Защото парите са правило, процедура. Който и да държи 5-те лева, той притежава цялата тяхна мощ напълно. Това го разбира всеки.

Но същото е и с правилата на демокрацията. Демокрацията е процедура. Тя не е съдържание, а преди всичко форма. Но какво виждаме? Въпросното НСРТ установява правилата и провежда състезание. В същото време заповяданата да бъде назначена г-жа Поля Станчева отпада по тези правила. Конкурсът бива провален и правилата се сменят. Е каква е разликата от 5-те лева в по-горния случай?

Пазар значи да се признае, че 100 лева са повече от 98 лева. Във всички случаи и безусловно. Демокрация значи, че 100 гласа са повече от 98. Че правилата са безусловни.

Но СДС вече 4 години доминира във всички власти: съдебна, законодателна, изпълнителна. Че има и президент. Фул макс! И този фул макс така е развратил сините, че се дразнят и



сменят правилата дори когато водят 5:0 и получават дори само 1 гол



Веднага отменят гола, уволняват или заплашват съдията. Будалкат публиката.

И си въобразяват, че печелят.

Но нищо не печелят, любезни читателю, а само готвят мига, когато като радичковски жаби ще се пулят срещу екрана с изборните резултати и ще викат "Как така?".

Х Х Х

Една от жертвите на цензурата в България е журналистът Димитри Иванов. Жан Виденов го изхвърли (заедно с Тома Томов) от БНТ. Той обаче по-рано си беше позволил да каже за един от сините лидери, че въпросният лидер има, първо, да прочете цял вагон книги, преди да се изказва по еди-кой си въпрос. И когато Виденов достигна естествения си финал, Димитри Иванов си остана уволнен. Метафората с вагона книги излезе една от най-скъпите в живота му шеги.

Но явно във вагона е имало една книга, епизод от която искам да напомня.

Един от кайзерите на Прусия през XIX век издава списък със забранените книги. И веднага този списък става популярно четиво. Хората, разбира се, започват да търсят само книгите от списъка! Тогава умният кайзер прави следното: включва списъка от забранени четива в списъка от забранени четива!

Та и нашите така: забраняват ни да знаем какво е забранено...