|
1. Защо дълго и упорито отричахте преди 6-7 години връзката си с шампионката ни по художествена гимнастика Мария Петрова, макар вестниците периодично да пишеха за отношенията ви, а после се оженихте? Да не би бракът ви да беше плод на медиен натиск в такъв случай? Лесно ли е да живееш с едно от "златните момичета", що за човек е тя?
2. Суета ли е присаждането на изкуствена коса или необходим аксесоар? А колко ви струва този лукс?
Стефан Младенов, 29 г., София, кв. "Свобода"
Никога не съм отричал връзката си с Мария, просто в медиите се тиражираше версията, че сме се сгодили тайно. Аз отричах точно тези твърдения. Освен това в този период бях в развод и не исках да се шуми много около тези неща, защото можеше да ми попречат при делото. Тогава в един вестник дори се появи статия как съм се оженил тайно за Мария в манастир край София. Наложи се да осъдя това издание за клевета.
С чиста съвест обаче мога да кажа, че бракът ми с Мария не е плод на медиен натиск, а само на нашата голяма любов. Уверявам ви, че лесно се живее със спортистка от световна величина, защото тя сама се е борила с трудностите в спорта и това й помага да се справя и в живота.
Колкото до присаждането на коса, не мисля, че е някакъв необходим аксесоар, нито че е суета. Просто ми предложиха преди години с рекламна цел, така че не ми излезе и много пари. Даже продължават да ми поддържат косата, пак с рекламна цел.
Здрасти, Боби! Оле, герое от САЩ'94! Как само секна надеждите на "мучачосите" тогава! И тоя пъстроперест папагал Хорхе Кампос - колко бе сигурен в преимуществото си над теб! Според мен обаче направо го смаза - не вярвам, че хвана дузпите "на чист шанс". Просто си добър, много добър вратар, легенда. Хвала на тебе, синя легендо!
Как се почувства, когато Амокачи разтърси мрежата на вратата ти? Кажи ми кой е твоят кумир във футбола? А кой нападател е бил кошмарът ти на зеления терен? Чао, сияйний. Успех!!!
Мария Казашка, левскарка, синя по цялото тяло
Благодаря ти, Мария, за хвалебствията. Искам да ти кажа, че всеки път, когато са ми вкарвали гол, не ми е било приятно. Така беше и когато нигериецът Амокачи ми отбеляза на световното първенство.
Виж, кумир във футбола не мога да кажа че съм имал, но много ми харесваше вратарят на немския национален отбор Тони Шумахер.
Може да звучи пресилено, но никога не съм се притеснявал или страхувал от който и да е нападател. Напротив, срещу най-известните голмайстори винаги съм се старал да бъда на ниво и ми е било много по-интересно да играя срещу големи отбори.
Трябва да ви призная, че не съм особено запалена по футбола и не разбирам особено от тази игра. Но като всички българи се радвах на успехите по време на световното първенство в САЩ. Това, което ме подтикна да ви пиша, е моето недоумение: какво накара голям спортист като вас да се захване с работа, от която си няма понятие? Имам предвид, че станахте един от шефовете на т. нар. Държавна агенция за младежта и спорта. Не ви ли притеснява това, че вие и Стефка Костадинова сте по-скоро бляскава фасада на едно учреждение и не е ли държавната чиновническа служба неудобна за вас? Или наистина вярвате, че можете да помогнете с нещо на българския спорт от високия си пост?
Вилхемина Стоименова, ул. "Чернишевски", Пловдив
Уважаема г-жо Стоименова, аз и Стефка Костадинова приехме да станем заместник-председатели на Държавната агенция за младежта и спорта, защото това си е спортна администрация. Все пак ние и двамата имаме висше спортно образование. Така че липсата на опит не означава, че не разбираме от тази работа. Това беше предизвикателство за нас. Ние се усъвършенстваме в движение, като мисля, че се справяме много добре. Не съжалявам, че приех поканата. Това е опит, който се надявам в бъдеще да ми помага и в други подобни дейности.
Мога да ви уверя: наистина и аз, и Стефка вярваме, че имаме възможност да помогнем. И двамата сме млади, бяхме спортисти и мисля, че можем да оживим тази чиста проба администрация, за да помагаме наистина на българския спорт.
Бързам да се възползвам от възможността, предоставена ми от "Сега" за задочен диалог с вас, г-н Михайлов. Макар че се надявам все някой ден да можем да разговаряме и очи в очи. Имам няколко въпроса:
Вашият баща Бисер Михайлов, който беше страж на "Левски" и националния отбор, ли бе оня, който ви накара да станете вратар? Вие ли записахте своя син за вратар на детския отбор на "Левски", или той сам пожела да следва семейната традиция? Доколко е вярна според вас сентенцията, че "добрият вратар е половин победа"? Кой гол, който сте допуснали, ви горчи и днес? А кое спасено положение ви изпълва с гордост?
С уважение: Златослав Петков, 53 г., кореняк софиянец
Г-н Петков, аз сам поисках да стана вратар. Дори ще ви разкрия, че в началото баща ми беше против по простата причина, че знаеше колко е трудно на този пост. Като малък играех и нападател, и вратар, но аз настоявах и сам си извоювах да "наследя" баща ми. Уверявам ви, че и синът ми Николай никой не го е карал да избере вратарския пост. Той също по детски турнири играе едно полувреме като нападател и едно на вратата. Но като гледам, ми се струва, че вече и той се е ориентирал към вратарството. Обаче това не е случайно - и брат ми беше вратар, така че явно има някакъв ген. Занимаваме се със сина ми и вкъщи. Даже наскоро леко простинах, защото той ме изкара на снега да ми бие дузпи, за да ме подготви за мача на световния отбор на ветераните в Бари в началото на февруари.
А сентенцията ви за добрия вратар е вярна. Даже имах треньори, които казваха, че е повече от "половин победа". Допреди години се учудвах, че големи отбори си позволяват да дават много пари само за нападатели, за халфове. Но сега вече се отделят големи суми и за вратари, което ме радва, защото се вижда, че и този пост е достоен за уважение.
Голът, който и до днес ми горчи, е този срещу Шотландия в София 3 минути преди края на мача. Макар да нямах вина тогава, винаги ще си спомням, че загубихме с 0:1 и вместо да отидем на европейско първенство, си останахме в България.
Иначе смятам, че дузпите срещу Мексико на световното първенство в САЩ са може би едни от най-важните удари, които съм спасявал, защото след тях стигнахме за първи път до 1/4-финал на световно първенство.
Г-н Михайлов, сега съм на 16 години. Винаги съм ви се възхищавал. Стаята ми е облепена с плакати на "Левски". Няколко от тях са само с вашия лик. Искам да ви запитам: какво е "Левски"? Защото за мен е религия, живот. А какво смятате за днешния "син" отбор?
Имаше период, в който националният се сглобяваше от 6-7 играчи на "Левски", но от няколко години се привикват не повече от трима. Защо? В тая връзка отговорете ми, моля, какво мислите за скандалите в отбора, донесъл толкова радост през 1994 г. и разочаровал толкова много на европейското през 1996 г.? Кога българските футболисти ще заиграят европейски футбол, ще престанат да спорят със съдиите и да си изкарват ненужни картони? Кога ще заиграят на пълни обороти от първия до последния сигнал на съдията? Кога ще престанат да хленчат срещу всеки треньор, който им налага по-тежки и сериозни тренировки? И накрая: докога ще мислят само за пари, а не за футбола и публиката? Какъв е проблемът на днешните ни футболисти според вас?
Теодор Карастоянов, София, кв. "Подуяне"
Драги Теодоре, и за мен "Левски" е живот. Баща ми е играл 15 години в този отбор, аз също, брат ми, синът ми - така че животът ми е свързан с "Левски". Радвам се, че в днешния "син" отбор се работи толкова професионално. Това не е случайно - там има специалисти като Наско Сираков и Ники Илиев, има и стабилен спонсор. А това са две неща, абсолютно необходими за професионална работа.
Нямам представа защо в националния отбор няма повечко футболисти на "Левски". Всеки треньор си има виждания какви играчи са му необходими за неговия стил на игра. Така че не смятам да има някакво отношение към "Левски". Аз си спомням, че е имало периоди, когато в националния тим бяха повече от 6-7 левскари, но изборът е свързан и с моментната форма на футболистите.
Не съм съгласен обаче, че през 1996 г. сме разочаровали. Ние, българите, наистина сме големи максималисти, но си спомнете, че тогава за първи път се класирахме на европейско първенство, записахме първа победа на финали и с 4 точки отпаднахме. Ето наскоро се появиха твърдения за уреден мач Румъния-Испания. Така че не всичко може би е зависело от нас. Колкото до скандалите в отбора, винаги съм казвал, че те са повече плод на журналистически нюх и импровизации.
Не съм съгласен и с твърдението ти, че българските футболисти не играят европейски футбол. Те играят точно такъв футбол, но просто положението в страната ни е такова, че повечето добри играчи бързат да излязат в чужбина. Това е нормално, но от друга страна, те не остават тук, за да се получи едно наистина сериозно първенство. Колкото до споровете със съдиите и изкарването на ненужни картони - за това оказва влияние и възпитанието. Тези момчета нямат нужното уважение към себе си и към съдиите, но това трябва да се промени според мен.
Не ми се вярва сегашните футболисти да мислят само за пари. Когато аз играех, не мислех единствено за пари. Надявам се и те да не мислят, въпреки че това тяхното е професия, с която си изкарват прехраната.
Привет, г-н Михайлов. Вълнуват ме 3 въпроса:
1. Къде се корени причината за агресията на феновете, довела дори до смъртен случай след "дербито" ЦСКА-"Левски" миналата година?
2. Защо се провали идеята за създаване на т. нар. банка "Национал" (ако не бъркам името) преди няколко години? Сред инициаторите бяха Ицо Стоичков, Стефка Костадинова, Емо Костадинов, Дони и др. Имаше ли първоначален капитал, какво стана с него и евентуалните влогове по сметка?
3. Какво ще направите като зам.-председател на ДАМС, за да се възродят спортните прояви за децата и юношите? Не мислите ли, че унищожаването на спортните бази в цялата страна е причина подрастващите да посягат към дрогата и да вършат престъпления?
Богдан Ангелов, 27 г., ж. к. "Люлин", София
Причината за нарастващата агресия у феновете е във времето, в които живеем, във враждата между "Левски" и ЦСКА, но най-вече в липсата на възпитание и на отговорност у младите хора. Така че не само футболният съюз, клубните ръководства и фенклубовете имат вина, за да се стигне до тази трагедия.
Точно работата с подрастващите е един от приоритетите на агенцията. Възнамеряваме да отделяме повече средства, за да се подпомагат всички прояви за деца и юноши. На първо време ще се купят тенисмаси и баскетболни кошове, които ще се разпределят по училища и спортни площадки из страната, за да ходят децата да играят. Защото вие сте прав, че една от причините младите да посягат към дрогата е унищожената спортна база.
Чакаме правителствено постановление, което да определи точно кои бази кой ще ги стопанисва. Тогава ще можем да обърнем по-голямо внимание на възстановяването на съоръженията, за да можем да вкараме подрастващите по спортните площадки, а не да тръгват по пътя на престъпленията и дрогата.
За тази банка "Национал" нямам голяма представа, защото по това време бях в чужбина. Само бях чул за тази идея, нито са ме канили, нито съм участвал. Мисля, че всичко е било само на ниво разговори, но не се е стигнало до набиране на суми в сметка.
Боби, мислиш ли, че имаш шансове да се пребориш с вездесъщия Иван Славков и да станеш президент на футболния съюз? При цялото ми уважение към теб аз се съмнявам, защото на лапачите и подмазвачите в БФС не им трябва честен човек, който ще ги изчисти до един. И все пак как мислиш да се справиш с корупцията в българския футбол, която е на всички нива?
Димитър Апостолов, Mitkoо_2000@yahoo.com
Аз няма да се боря с Иван Славков, а просто един ден ще стана президент на Българския футболен съюз. Наистина, когато това се случи, на много хора няма да им хареса, защото имам свои идеи, които на този етап няма да разкривам. Само ще кажа, че с помощта на добър екип може донякъде да се справя с корупцията. Казвам донякъде, защото корупция има и в чужбина - във футбола и в други спортове. По тази причина трудно някой може да каже, че ще се справи 100% с този проблем.
Аз съм от по-старата генерация футболни запалянковци. Вече 30 години, откакто съм се отказал да ходя по мачове. Всъщност откакто загинаха Гунди и Котков. Това са футболисти. А не като Стоичков, който парадира само с парите си. Имаше просто късмет да излезе в чужбина, да играе в световен колос в най-добрите му години - "Барселона", и футболист го направи един от най-великите играчи - Йохан Кройф. Помня как се препълваха стадионите, за да се насладят на виртуозността на играчи като Никодимов, Якимов, Колев, Панов... А днес? За Гунди да не говорим - светило и на терена, и в живота. Познавах го и затова давам такива определения, никак не са напразни. Къде според вас и по каква причина футболът в България претърпя разрив, защо няма футболисти от такъв ранг?
Владимир Коцев, гр. Елин Пелин
Не мога да се съглася с думите ви, че Стоичков парадира само с парите си. Той е много голям футболист. Наистина вие изреждате велики играчи, някои от които съм гледал на живо. Но и след тях имаше големи фигури. Има ги и сега.
Навремето футболистите не са излизали в чужбина, играели са през цялата си кариера в България и затова са оставяли по-силно впечатление. Сега ситуацията е съвсем друга - един футболист, примерно Гонзо или Бербатов, играят 1-2 години тук, стават любимци на публиката, но след това заминават в чужбина, където завършват кариерата си. Как тогава българските зрители да имат преки впечатления от тях? Та затова не могат да станат легенди като Гунди, Якимов и останалите.
Боби, ще бъда кратък. Кои са тримата най-добри вратари в сегашното първенство на България?
Траянов
За мен тройката в настоящия момент изглежда така: Димитър Иванков от "Левски", Йордан Господинов от "Нефтохимик" и Георги Петков от "Славия".
Здравей, Боби! Най-сетне мога да ти задам директно един въпрос, на който вече 6 години никой не се осмелява да отговори искрено: какво все пак стана преди и по време на мача за трето място на световното първенство в САЩ през 1994 г., когато паднахме позорно от Швеция с 0:4? Вярно ли е, че Трифон Иванов се е прибрал от бар в ранните часове преди мача и затова беше неадекватен на терена? Вярно ли е, че Христо Стоичков се е изпокарал с всички в съблекалнята на почивката, понеже не му подават, за да стане едноличен голмайстор на първенството? Досега в пресата само се появяваха недомлъвки по тези слухове. Надявам се на откровен отговор от теб, капитана на този златен отбор.
И ако не ставам нахален: наемаш ли се да кажеш категорично голям треньор ли е Димитър Пенев или по-скоро психолог, или пък проработи прочутият му шопски късмет?
Стилян Златков, ж. к. "Меден рудник", Бургас
Преди мача нищо не е ставало, защото това беше малък финал на световно първенство. Всички от нашия отбор за първи път играехме в двубой на такова равнище и не вярвам Трифон да се е прибрал по нощите от бар. А и аз не бях там следовател, а вратар, така че не мога да знам и да е имало нещо такова. Мисля, че бяхме вече доста изтощени, всички имахме желание да играем в този мач и да спечелим бронзовите медали, но може би тогава трябваше да се направят някои промени в състава и да излязат по-свежите момчета. На нас явно емоциите ни бяха дошли в повече, защото ние, 13-14 човека, изкарахме цялото първенство. Наистина имаше някакви забележки от страна Стоичков в съблекалнята, че не му подават, но не мога да кажа, че е имало караници. Плюс това аз поисках смяна на полувремето и бях в банята.
Колкото до Димитър Пенев, смятам, че и трите ви предположения са верни. За мен Пенев е много добър треньор, а за да си такъв, трябва да си и специалист, и психолог, и да имаш късмет.
Кажи ми, Боби, как е с годините - намаляват ли почитателките? Нищо лично, просто помня, че през онова славно лято на 1994 г., когато се изсипвахме опиянени по улиците, крещяхме до прегракване "Българи, юнаци" и се прегръщахме с непознати по площадите, ти беше секссимволът на българския спорт. Тогава бях на 23 години, сега съм на почти на 30, но ми е интересно как ти определяш изминалите 6-7 години - като едно изтрезняване ли? Още ли те харесват момичетата? А хубавата ти жена ревнува ли? Е, добре де, ако ще се оправдаваш, по-добре не ми отговаряй.
Алиса
Драга Алиса, тези 6-7 години не са изтрезняване. Аз се чувствам добре. По онова време обръщах повече внимание на тези почитателки, все пак тогава бях свободен, не бях женен. Естествено е обожателките ми да намаляват, защото намалява интересът към мен, откакто сключих брак. Но не е съвсем изчезнал, а съпругата ми ме ревнува средно. Мисля, че не се оправдавам, а ти отговорих точно.
Уважаеми г-н Михайлов, като мой любим футболист се обръщам към вас със следните въпроси:
1. Кога беше по-голямо напрежението - на 15 юни 1980 г. на стадион "Народна армия" на мача "Левски"-"Локомотив" (Сф) или на 4 май 1983 г. на България-Куба на стадион "Васил Левски"?
2. Ще приемете ли да се върнете в националния отбор, ако получите покана от Стойчо Младенов, при положение че той не може да извика друг вратар (макар да знам, че вече не сте активен футболист)?
3. Какво става с прословутия ремонт на националния ни стадион и кога ще може да се играят мачове там?
4. Издайте тайната за хващане на "мексикански" дузпи?
Борислав Георгиев, 22 г., студент от София
Едно е сигурно, че никога няма да забравя датата 15 юни 1980 г., защото тогава беше дебютът ми в мъжкия отбор на "Левски". Тогава беше последен кръг в първенството, треньори на отбора бяха Иван Вуцов и Людмил Горанов. Бях страшно напрегнат и когато Вуцов ми каза да загрявам, аз станах и започнах да загрявам машинално. По едно време ме тупва по рамото Горанов им и казва: "Боби, завържи си връзките на обувките" - толкова съм бил притеснен. Но това е нормално, тогава в "Левски" имаше големи футболисти и аз се смущавах. Отсреща пък беше един Начко Михайлов, но се справих добре - не ми вкараха гол за 30-те минути, в които играх. Даже когато влязох, "Локо" водеше с 2:1, а накрая бихме с 3:2. Виж, за мача с Куба, който пък ми беше дебют в националния отбор, пак бях напрегнат, но вече имах 3-годишен опит и не беше толкова страшно.
Сега никога не бих приел покана да играя в националния отбор, защото се отказах от футбола след тежка контузия и не се чувствам 100% способен да пазя. Ако не бях с травма, мисля, че и днес още щях да играя и може би още щях да съм в националния отбор.
Няма тайна за хващане на "мексикански" дузпи. Хващал съм 11-метрови удари много пъти и най-вече в мачове, в които изходът се е решавал с по 5 дузпи. В такива случаи почти няма случай да са ми вкарали 5 от 5. Тайна няма - просто в САЩ дойде моментът да направя нещо голямо и мисля, че успях.
По въпроса за стадиона. В момента тече конкурс за държавна поръчка за ремонта. До края на месеца ще се знае кои фирми са подали документи за участие, има и един инженерингов проект, по който те трябва да дадат становищата си. Ако конкурсът бъде спечелен от голяма фирма, мисля, че ремонтът ще стане много по-бързо. Според мен мачове на "Васил Левски" ще се играят най-рано през есента.
|
|
|
|