|
Автобиография
"Роден съм абсолютно случайно в семейство на служещи. Което по-късно се оказа моето семейство. Отрано съм проявил интерес към литературата и чувство за критичност, като по думите на майка ми съм напикал книгата "Син съм на работническата класа".
Първата си написана дума "мама" по-късно подарих за заглавие на едноименната песен на Джон Ленън, който по това време още не беше убит. Надписът, който оставих с блажна боя на стената на гимназията, гласящ "Учителят по математика е лайно", издържа само до голямото междучасие. След което бе заличен подло от самия учител. Но аз вече имах първите си почитатели. Литературните ми интереси бяха още неукрепнали, но се увличах по Яворов, Христо Фотев и Тинка от съседния клас. Отидох с автобус на абитуриентската си вечер, защото на моя най-добър приятел баща му беше шофьор на същия. И досега си мисля какво щеше да стане, ако беше летец. Отбих военната си служба, без да прострелям никого, дори себе си. След което се записах да уча медицина. Там развалих почерка си и изучих особеностите на човешкото тяло. Особено на една колежка от моята група. Работих 10 години като лекар и пишейки рецепти, овладях кратката форма и имената на някои нашумели лекарства. В една юлска утрин се събудих внезапно с усещането, че някой ме дърпа за ръката. Огледах се и видях, че държа химикал и пиша: "Няма такава книга." Ето така започна всичко, а как ще завърши, никой не знае."
------------------------
- Какво става с детето в теб?
- Стихът на Дилън Томас "Топката, която хвърлих като малък, още не е паднала" и "Snowman" на "Рейнбоу" доведоха до една моя измислица - за снежния човек, когото уж всички са виждали, но никой не го е виждал отблизо. Нали разбираш, мернали са някъде следи, намерили са кичур козина... Всъщност това е детството - нашето детство, което, като се доближим до него, изчезва. Никога няма да се срещнем със себе си като деца. Най-вероятно чак когато се качим горе, над облаците, тази топка ще тупне долу и ще спре в някой ъгъл на училищния двор.
- Кой си всъщност ти, Людмиле Станев?
- Автор, който пише най-различни неща - къси, по-къси и най-къси.
- Кое е най-късото нещо, което си написал?
- Най-късото беше едно стихотворение - "Убийство по Коледа": "Убитите елхи със ордени блестящи посмъртно наградихме". Понеже не съм от най-спокойните хора, много се дразня, когато нещо, което може да се каже с едно изречение, се казва в 2 страници. Обичам да минимализирам формата. Привърженик съм на дзен-литературата - в литературния аспект, не в религиозния. Харесва ми, че там всичко е безкрайно свито и стегнато.
- Как гледаш на тази всенародна популярност, която те сполетя след няколкото ти участия в шоуто на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците...?"
- Надявам се, че много хора са прочели и книгите ми. Съдя по това, че често се налага да пускам нови тиражи.
каре тук -----------------
Какво, това е приятно, стига да не те познават на улицата по лице. Т.е. да не ти досаждат, просто да знаят какъв текст си написал, а не точно как изглеждаш, кой си, къде живееш, с кого живееш. Въобще тази истерия около т.нар. звезди в България ми звучи глупаво. Тука, в една страна със 7-8 милиона потребители, звезди не може да има. Така че по-скромно.
-------------------
- Кое е онова, което криеш за себе си даже и от себе си?
- Ами аз така съм го скрил, че не го знам.
- Как гледаш на политическия живот в България? Защо например не си член на някоя партия?
каре тук------------------
- Амбивалентно гледам на политическия живот. Явно съм индивидуалист. Затова не обичам да членувам в организации, където има хора, които не аз съм избрал да членуват вътре. Какво да ти кажа? Някой път ми е смешно, някой път се нервирам. Той е още в зародиш - този наш политически живот - но да се надяваме, че ще се появят и интелигентни хора в него. Аз познавам двама-трима такива, но не стигат.
----------------------
- Ако беше шеф на телевизията, как щеше да изглежда програмната схема?
- Този въпрос също е хипотетичен, защото аз никога няма да стана шеф на когото и да било. Но програмата би могла да бъде по-оптимистична. Да не се започва с лошите новини. Да има повече чувство за хумор във всичко, което се прави.
- Със сценария на "Клиника на третия етаж" за пръв път ли нагази в телевизионните води?
- Само някои серии са мои там, не целият сериал. Преди това съм работил с Теди Москов в "Улицата". За Детска редакция съм правил приказки. Това е част от заниманието на пишещия човек.
- Вълнуваш ли се от "злобата на деня"?
каре тук-----------
- Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.
Никое животно няма да си набави храна повече, отколкото му трябва, за да се наяде. Докато днес у нас има странни животни, които са си заделили храна за 100 години напред. Рекламите също много ме дразнят. Не мога да разбера защо всички искат да ме накарат да ползвам такъв и такъв сапун, да имам зорлем пърхот, за да си купувам еди-какъв си шампоан, да ям еди-какви си вафли-мечта. Сякаш аз се състоя само от портфейл и стомах.
---------------------
- Ти по образование си лекар. Би ли споделил пътьом наблюденията си върху здравната реформа?
- Моите наблюдения са, че тази реформа не е измислена, както трябва. Защото внезапно се появиха някакви хиперизисквания към т.нар джипита, или общопрактикуващите лекари, а пък никой не беше подготвил на практика лекари с такъв профил - което е съвсем специфично нещо. Затова и гафовете не закъсняха. Идиотско е да си мислиш, че 24 часа нонстоп джипито ти принадлежи. Съсловието се разслои. Една част станаха много богати - особено тези, които не пропускат да вземат пари на ръка и да изнудват пациентите си. Има и други, които са запазили някаква хуманност и продължават да обслужват отломките от бившата здравна система, като не връщат хора, независимо дали те са платежоспособни или не. Другото възмутително нещо са тези скъпи офиси на здравната каса... Това ми мирише на циганин, облечен с костюм "Диор" или "Версаче". В нашата страна е неморално да се демонстрира лукс. Най-вероятно това идва от липсата на възмездие. Тези, които постъпват така, са сигурни, че няма да бъдат санкционирани. Тази липса на възмездие идва пък от липсата на морал.
- Кое е най-страшното възмездие според теб?
- Не се наемам да раздавам възмездие от свое име - това би означавало веднага да постъпя в мъжко буйно отделение с тежка диагноза. Само Господ може да раздава възмездие. А иначе - адът е в самия човек. Това са личните му страхове. Не мога да разбера защо хората са толкова глупави и не могат да проумеят - говоря за тези, които вършат зло - че злото е бумеранг. То се връща винаги при този, който го е освободил. И ако наказанието не сполети самия човек, то ще дойде по-късно в поколенията му. Има го описано още при Каин. Глупаците това не могат да го разберат. Но може би в това се състои и тяхното говеждо щастие.
- А кой е твоят голям страх?
- Аз имам много страхове. При мен тая почва е много добре разработена. Защото човек, който се занимава с писане - ако не е графоман - би трябвало да познава страховете си, за да може, като ги интерпретира, да се освобождава от тях.
Липсата на любов е големият страх, който имам. Не само в личен план, а и между хората, които ме заобикалят. Защото човек без любов е мъртъв. Само една биологична машина, която функционира - храни се, ходи в тоалетната, ходи на работа, гледа телевизия, пак се храни, пак ходи в тоалетната... Всичко става пустиня, разбираш ли?
- Какво представлява думата "България" за теб?
каре тук---------------
- Аз за тази страна мисля по-скоро като за география. Но се надявам, че някога тя ще стане и държава, нормална държава. Всяко нещо има край, нали? И пътят в пустинята на Мойсей, и демократичният преход. У нас е царството на крайностите. Виждам много зли хора, а виждам и много озарени, даващи всичко от себе си хора. Вероятно има баланс между силите на доброто и злото. В момента у нас обаче този баланс е нарушен. Ще ми се да съумеем да възпитаме нашите деца в духа на нормалните ценности. За да стане държавата пълна с нормални хора.
-------------------
Сегашните ценности в областта на изкуството и културата са пазарни ценности. Но те са безсмислени, те са за нечленоразделни индивиди, за хора, които не вникват в това, което става. В крайна сметка за всичко си има хора. Щом се продават касети с мръсни чалги, значи има мръсни хора с мръсно съзнание, които обичат да ги слушат. Това си е пазар. Щом се продават наркотици, значи някой е отчаян, за да посегне към тях. Звучи утопично, но мисля, че ако всеки си възпита поколението в непоносимост към определени неща, те ще престанат да съществуват. Много поносимост има тука. Тази наша толерантност към всичко е малко извратена.
- Вярата какво е за теб?
- Много дълго време традициите у нас в това отношение бяха забравени. Аз ходя в църква на празниците. Някой път минавам случайно край храма, пък влизам да поседя малко на тихо. Не съм наясно с богословските въпроси, но ми се струва, че църквата си е в човека. То така и пише: "Навсякъде, където се сетиш за Господ - там е храм."
Аз по принцип не уважавам институциите. Имам лек анархистичен уклон. И въобще не съм много социален тип човек. Но по някакъв начин се старая да се вмествам в рамките. Много е трудно обаче човек хем да си запази халюцинациите, хем да участва в разговори като "таз година няма сняг, ще има суша".
- Това означава ли, че творецът по принцип е човек извън стандартите?
- Дълга е тая тема. Творецът трябва да бъде ненормален в стандартния смисъл, и в същото време да бъде невероятно нормален, за да стигне до същността на нещата. Както казва Егзюпери, "най-важните неща са невидими за очите и се усещат със сърцето." Аз предполагам, че някога всички хора са имали заложена в себе си такава свръхчувствителност. Когато човек се занимава с творческа дейност, може би допълнително я развива. За мен нормално е всичко онова, което е хуманно и в което се влага любов. Не считам за нормално насилието, гордостта, алчността, лакомията... много работи. Но да не забравяме, че всеки на различна възраст открива различни отговори. Въпросите остават, само отговорите се сменят.
- Как би протекъл идеалният ден за Людмил Станев?
- Идеалният ден? Ставане в 10 часа; плуване - в морето, разбира се; ходене из гората; среща с любим човек; вечеря с приятели и смях до късно вечерта.