Опитът на ВМРО да стори едно дълбоко темане на П. Стоянов току преди парламентарните избори май е на път да превърне конституцията ни в носна кърпичка за подсмърчащи политици. След като сините изчерпиха всичките си оправдания за провалите си в икономиката, накрая посочиха лошата конституция, която им пречи да прехвърлят отговорността си на общините или да наказват непослушните депутати. Четниците на Кр. Каракачанов, като усетиха, че Ив.Костов този път няма да ги допусне до синята част на софрата избраха една страничка от конституцията. И започнаха да я шарят с хайдушки замах и самочувствие. Без да са наясно, че основният ни закон не е учебна тетрадка за начинаещи политици.

Старият спор за това дали президентската република е по-добра от парламентарната е също като въпроса дали е по-добре да си гладен или жаден. Сиреч отговорът му зависи от това кой в какво време и от какви позиции му отговаря. При това самият избор е определен от националния манталитет и от конкретни исторически събития. Точно както стана у нас. Силната еднолична власт, за която лелеят ативистите от ВМРО, е прекалено изкусителна за някои действащи в момента политици с подчертано авторитарни амбиции. Тяхното издигане на подобен пост при засилване на президентските правомощия може да се окаже нещо, което вече видяхме как изглежда преди 10 ноември 1989г. И което едва ли и самите инициатори на промените в конституцията биха желали.

В парламентарната република президентската институция изпълнява съвсем специфични функции. Тя е балансьор между разделените власти. Затова всяко засилване на правата й в областта на изпълнителната власт би елиминирало този основен конституционен принцип. Правото на президента да назначава посланици, без да ги съгласува с Мнистерския съвет или да предлага законопроекти по същество, е крачка към двувластие в държавата. С всички произтичащи от това негативи за обществения живот. По същия начин стои въпросът и с по-високото мнозинство за преодоляване на отлагателното президентско вето върху приетите закони. То ще има блокиращ ефект и би спънало ефективното упражняване на държавното управление.

Най-пагубно двувластието в държавата и нарушеният баланс биха се отразили върху носенето на политическата отговорост. А политическата отговорност във вид на загуба на парламентарни избори е единствената санкция за некадърно или погрешно управление. Поне докато съдебната система не узрее достатъчно, за да се осмели да потърси и наказателна отговорност за извършените престъпления във висшите ешелони на властта. Но ако президентът може да се намесва пряко в изпълнителната власт, тогава всеки премиер и всеки министър би могъл да прехвърли грешките си върху президента и обратно. Което е абсолютно нецелесъобразно в сегашното ни положение.

Единственото смислено в инициативата на ВМРО е отпадането на вицепремиерския пост. Действително само в България и в Индия, президент, който не оглавява изпълнителната власт, си има и помощник. При това помощник, дето няма почти никакви задължения, освен да чака титулярът му да сдаде богу дух. Нещо като ходеща удивителна из коридорите на президентството.

Фактът, обаче, че Каракачанов и компания ясно съзнават колко са нереалистични очакванията им за промяна в конституцията, навежда на мисълта, че главната им цел не е да се коригира основният закон, а да се поухажва П. Стоянов. В отговор на което пък президентът да даде едно рамо на ВМРО при надбягването за следващия парламент.

Е, сделката е ясна. Но не си пасва на цената. Защото президентите идват и си отиват. А конституциите остават. Дори когато някой ги е употребил, за да маскира с тях политическите си амбиции.