Всяко посещение на хитроумните мисии на Международния валутен фонд у нас е повод да задаваме същите въпроси, които още преди година бяха поставени пределно остро в Гражданската харта на ГОДО. От десетина години МВФ ни поднася все същото, доста постно идейно меню. Същите програми, същите проблеми. Отдавна вече е ясно, че



Фондът няма какво повече да предложи



и очевидно няма идея какво да се прави в една икономика след като стабилизацията е вече постигната. Всеки умствено неувреден българин добре разбира, че следвайки рецептите на Фонда ние всъщност тъпчем на място, въртим се в един и същи кръг. Изчерпана е отдавна прословутата матрица и вече е опасно повтарянето на набора от мерки, които крепят стопанството в стабилно вцепенение. МВФ се държи като фелдшер от екипа за помощ на жертви от тежки катастрофи, който е усвоил само един курс на лечение: даване на упойка на пострадалия и гипсиране на потрошения му стопански организъм. Добре, това помага при счупване. Но след като



ефектът от лечението е изчерпан,



а същият фелдшер - понеже не знае друго - се опитва пак да ни гипсира, това вече е опасно. Вижте какво носи в торбата добрият д-р Каконен. Съвършено нищо. Тоест старите, изветрели от десетилетната консумация стабилизационни мерки. Бързо трябвало да продадем БТК, бавно можело да се увеличават заплатите и незабавно било нужно да се въведе ДДС върху износа на туристически услуги, та да съсипем и туризма, един от малкото отрасли що още дишат.

Натъкваме се на очевидното безсилие и на мисията на Фонда, и на партниращия местен правителствен екип да предложат смислена икономическа програма за следващите години. Това само ни убеждава колко спешно е нужно



да излезем от стабилизационната преса



Дори след най-успешната стабилизация чрез фиксация и обездвижване трябва да следва рехабилитация, значи възстановяване на способността на стабилизираната икономическа система да стои на собствените си крака и да се движи на тях. Ако е неуспешна рехабилитацията, човек цял живот куца и дори му се налага непрекъснато да се подпира на патерици. Същото става и с икономическите организми. Ако не превключим и след постигнатата стабилизация не проведем успешна рехабилитация, българската икономика ще остане недъгава за десетилетия напред. Всъщност вече



много сме закъснели



за жизнено нужната промяна на икономическата политика, за която говори хартата на ГОДО. Още към средата на 1998 г. бяха изчерпани всички положителни ефекти, постигнати от кабинета чрез правилно и последователно проведената стабилизационна програма по модела на МВФ. Оттогава насам стабилизационните мерки имат по-скоро задържащ ефект, а ако до средата на 2001 г. не настъпи промяна, ефектът на същите мерки ще е вече негативен. Ще го забележите без особено сложни статистически методи: ефектът от всяка икономическа политика най-ясно личи на изхода на икономиката - обема крайно потребление на вътрешния пазар и износа.



МВФ няма опит за такива програми,



каквито ще бъдат обмисляни и осъществявани в следващите години. Той е просто екип за бърза помощ и нищо повече. Вече са нужни далеч по-точни прогнози и по-задълбочени знания за икономическите отрасли, които ще разчитаме да се развият в бъдеще. Докато става въпрос за спешни мерки, за възстановяване на най-общите пропорции и баланси в стопанството, дотогава екип от специалисти с най-обща икономическа грамотност може да свърши добра работа. Важното е само да не бърка посоките, да знае къде е горе и къде е долу. Такъв екип широкопрофилни специалисти с най-общи познания във всички области представлява всяка мисия на фонда. Сега вече ни е нужно друго -



прецизна програма за развитие



на всеки отделен отрасъл, дори и на всяко производство, които може да възстанови колабиралия стопански потенциал на страната. Ще са нужни дълбоки промени в управлението на държавата. Развиващата се икономика не може да се управлява в режим на ръчен контрол. Управлението в една динамична и просперираща икономика трябва да бъде поверено на професионалисти. Това е прецизна материя, тя иска точни и добре обмислени мерки, които политическите шамани нямат нужната квалификация да проумеят. Поради същата причина е крайно време с благодарност да се разделим и с МВФ, който оказа на България първа помощ, когато й бе най-нужна.