Когато през октомври 2000 г. земеделското министерство започна да продава земи от държавния фонд срещу компенсационни бонове мнозина решиха, че пазарът бързо ще потръгне. Четири месеца по-късно интересът е твърде вял, а търговията със земеделска земя продължава да бъде в зародиш.
Част от наблюдателите обясняват слабата активност с подозрителността на българина към онова, което държавата му поднася. Според други системата ще проработи веднага щом хората се усетят, че е по-изгодно да купуват земята с бонове вместо с истински пари. Оптимисти дори предричат, че още през март, когато на общинските търгове ще се предложат нови държавни земи, ще има бум и наплив на кандидати.
Доколко тези прогнози ще се сбъднат, ще реши пазарът. Засега има бегли симптоми, че той може да се раздвижи. Но всичко зависи от интереса на хората да обработват земята и от това дали фермерството ще стане поминък, както чертаят в програмите си агрочиновниците. Засега земя се купува основно в Добруджа, където големите арендатори започнаха да уедряват имоти. В останалата част от страната покупките са по-скоро инцидентни.

С бонове са купени под 20% от предложената земя

Първите резултати от търговете отчаяха експертите. Въпреки рекламата, на проведените досега наддавания се купиха по-малко от 20% от обявените за продажба държавни земи.
Поземлените комисии предложиха на собствениците на бонове над 28 051 дка в 4 области - Добричка, Силистренска, Шуменска и Ямболска. От тях са купени едва 4 351 дка. В осем селища изобщо няма победители в търговете. Възможно е там да не са се явили кандидати, коментират специалисти.
С открита процедура са още 57 325 дка в Търговищко, Разградско, Кърджалийско, Плевенско и нови общини в Добричко. Данните за тях още не са обработени, но и там кандидатите не са много, съобщиха експерти. В момента се готвят процедурите за още 20 000 дка във Великотърновско, Монтанско, Бургаско, Русенско, Врачанско и Смолянско. С тях общо предложените земи ще надхвърлят 100 000 дка. По график до есента министерството трябва да изтъргува с бонове 500 000 дка.

Кандидатите предлагат под пазарните цени

Слабото участие в търговете свали доста цените на нивите. За 1 декар купувачите са плащали средно по 595 компенсационни бона, сочи справката на земеделското министерство. В момента за 1 компенсационен лев купувачите плащат между 13 и 14 ст. Преди месец, когато първите търгове приключиха, цените бяха по 12 ст. за 1 бон. Това означава, че притежателите на бонове реално са платили терените средно за малко над 70 лв. На тези цени на свободния пазар може да се купят само имоти с ниска категория, и то в непроизводствени райони. Справка на Системата за агропазарна информация (САПИ) показва, че толкова ниски цени има във Видинско, Врачанско, Русенско и Ямболско.
Ако сравним цените от търговете в Тервел с пазарните цени на имотите в тази община, ще видим, че един декар земя с бонове струва 47 лв., докато с реални пари цените варират между 70 и 100 лв. В Добрич-град с бонове купувачите са плащали по 98 лв., докато пазарната цена в региона варира между 90 и 120 лв. за дка. Още по-евтино са минали в Крушари - по 410 бона или 49 лв. за декар.
От всички продажби с бонове единствено в ямболската община Стралджа са достигнати високи цени. За декар купувачите са плащали по 1 289 бона или 154 лв. В същото време пазарните цени в Ямболско не надхвърлят 105 лв.
Въпреки очевидната изгода да купуват земи с бонове, притежателите им пасуват. А съвсем наскоро лично земеделският министър Венцислав Върбанов изненадващо ги посъветва да продават книжата и с получените пари да си пазаруват имоти с левове. Къде е логиката, когато това излиза по-скъпо, се питат хората. Освен това никой посредник няма да купува самоцелно бонове, ако не е наясно къде ще ги пласира. Засега само РМД-та изкупуват книжата, и то в неголеми количества.
По мнение на експерти

държавните земи са с висока категория

и едва ли хората се дърпат заради лошото качество на предлаганите имоти. Самото участие в търговете също не изисква големи разходи. Ако някой желае да купи ниви чрез агенциите за недвижими имоти ще похарчи двойно повече, отколкото ако си напазарува земя с бонове, коментират от земеделското министерство. Заявленията за участие се раздават безплатно в поземлените комисии. Единствените харчове са само за покупката на книжата, ако в търговете участват хора, които не притежават компенсационни бонове. Но ако книжата са наследствени, сделката излиза съвсем без пари.
Как тогава да си обясним желанието на чиновниците хем да пускат държавни земи с бонове, хем да не насърчават хората да ги използват? Вероятният отговор е във факта, че цените в търговете паднаха и, вместо очакваните 500 млн. бона, за държавните земи ще се платят около 300 млн. компенсационни бона. (Предлагат се 500 хил. дка. При средна продажна цена от 595 инвестиционни бона, ще се използват около 300 млн.) Така обаче няма да има къде да се реализира останалата маса книжа, които трябва да бъдат емитирани. Земеделските бонове, с които се обезщетяват стопаните заради невърнатите имоти, са за над 1,3 млрд. лв. От тях агроминистерството досега е издало 727,1 млн. бона. Остават още над 500 млн. неиздадени бонове и други 300 млн., които още не са използвани от притежателите им. В крайна сметка може да се получи така, че притежатели на над 800 млн. бона напразно ще чака държавата да им предложи активи, където да ги пласират.

Боновете вървят най-вече в приватизацията

Досега най-много земеделски книжа са използвани в приватизацията. От издадените 700 млн. бона РМД-та са плащали сделки и са използвали над 422 млн., сочат последните данни на агроведомството. От тях 400 млн. бона са отишли по плащания в касовата и масова приватизация и за покупка на селскостопански имоти в бившите ТКЗС. Едва 17 млн. от книжата са обърнати в инвестиционни бонове, с които може да се участва в централизираните търгове на масовата приватизация. Останалите 2 млн. са платени в търговете за земя.
С последните предложения за промени в закона Лучников депутати предлагат до 90% от приватизационните сделки да се плащат с компенсаторните книжа - записи, земеделски бонове, жилищно-компенсаторни записи и др. Това предимство щяло да важи не само за РМД, както беше досега, а и за останалите купувачи. Засега това предложение мина през правната комисия на парламента. Ако мнозинството подкрепи идеята и в парламентарната зала, вероятно останалите предприятия (извън тези от целевата приватизация) ще се изплатят основно с тези книжа. Като се знае, че за тази година бюджетът планира едва 200 млн. лв. от приватизация, вероятно управляващите наистина се готвят да пласират оставащите предприятия срещу компенсаторните хартийки.
Те обаче в никакъв случай няма да покрият огромната маса от 2 млрд. компенсаторни книжа, издадени по всички закони за обезщетяване на бивши собственици. Дори промените в закона да бъдат приети, е съмнително купувачите да използват земеделските бонове.
Досега посредниците изкупуваха предимно компенсационни и жилищно-компенсаторни записи и избягваха земеделските бонове. Причина беше в

липсата на единен регистър,

където да проверяват дали земеделските бонове са налични, а не фалшификати. Така посредниците се презастраховаха срещу евентуални измами. Иначе за всяка сделка трябваше да тичат до поземлените комисии, издали боновете, за да проверят дали не са менте.
По мнение на експерти в приватизацията може да се използват най-много половината от оставащите 800 млн. земеделски бонове. Намаляват и възможностите фермери да изкупуват с тях прилежащите терени в бившите ТКЗС-та. В проекта за промени в закона Лучников се предлага тази възможност да отпадне. Депутати от левицата пък искат промени в реституционния закон за горите. Те настояват обезщетенията да стават само с гори, а не с бонове, както гласи сегашният закон. Така много от издадените бонове няма да се използват. Неслучайно техни притежатели наскоро заплашиха с протести.
Единственият ефект засега е, че след половингодишно бавене правителството се разбърза и най-сетне даде "зелена улица" на регистъра на компенсаторни книжа. Вероятно предизборно депутатите ще приемат и предложенията на Лучников. Въпросът е дали електоратът ще повярва на мнимата загриженост на политиците.


ТАБЛИЦА 1
Разпределение на земите от държавния фонд
(дка)

1.Земи в Държавния поземлен фонд (ДПФ)	3 586 913
В т.ч. обработваеми	1 530 963
2. Предоставени за ползване от ДПФ	678 000
3. Свободни земи от фонда	930 963

4. Предвидени за:

-трайно оземляване на безимотни и малоимотни	250 000
-търгове за продажба на притежатели на поименни компенсационни бонове и обезщетение по чл. 10 от ЗСПЗЗ	500 000

- бъдещи замени, предоставяне под аренда и др. държавни нужди - 180 963 дка


ТАБЛИЦА 2

Общини, в които търговете с бонове са приключили

Област	Размер на обявените земи от ДПФ	Спечелени търгове/размер (дка)	стойност (бон)/	стойност (лв./дка)
ДОБРИЧКА	4 885,170	381,439	182 418
Крушари	2 170,407	53,166	32 341	73
Добрич-град	293,920	49,120	40 277	98
Тервел	2 390,843	279,153	109 800	47
СИЛИСТРЕНСКА	10 569,256	1 477,686	864 388
Алфатар	292,114	няма спечелили	-
Главиница	1 542,184	294	178 001	72
Кайнарджа	383,648	70,951	42 084	72
Дулово	2 374,226	340,050	213 075	75
Ситово	2 134,383	130,494	64 353	59
Тутракан	3 842,701	612,191	366 875	71
ШУМЕНСКА	10 599,820	2 468,919	1 473 950
Венец	108,191	няма спечелили	-
Върбица	3 337,203	30,729	11 799	47
Нови пазар	915,330	912,134	447 944	58
Ново Козлево	76,596	няма спечелили	-
Каспичан	393,052	няма спечелили	-
Каолиново	611,592	няма спечелили	-
Смядово	2 687	697	57,384	25 865	54
Хитрино	76,202	няма спечелили	-
Шумен	2 393,957	1 468,672	988 342	80
ЯМБОЛСКА	2 027,153	53,167	68 399
Болярово	905,459	няма спечелили	-
Елхово	525,136	няма спечелили	-
Стралджа	596,558	53,167	68 339	154
ОБЩО	28 051,399	4 351,211	2 589 155	71