|
Когато през 60-те години армията на САЩ се опитва да увеличи пробивната мощ на снарядите, които биха могли да се използват срещу танковете на Москва, едията за боеприпасите с уран се изважда от архива, сочи "Шпигел". При това Вашингтон разполага с почти неограничен запас от подходящ материал - обеднен уран, който е страничен продукт при производството на материал за атомни бомби и ядрено гориво за АЕЦ.
Ядрените верижни реакции са възможни само при наличието на изотоп U 235. Урановата руда обаче съдържа само 0,7% от него, над 99% са U 238, тежък метал със слаба радиоактивност, разходите по унищожаването на който са големи. Ако, разбира се, не му се намери някакво приложение.
Нищо чудно тогава, че енергийното министерство на САЩ предоставя този остатъчен материал почти безплатно на оръжейната промишленост, сочи "Шпигел". Белград се позова именно на това обстоятелство в съдебния иск срещу НАТО за погазване на човешките права, като заявява, че Западът разчиства ядрените си отпадъци, изстрелвайки ги срещу Югославия.
При изпитания през 1979 г. на снаряди с обеднен уран на военния полигон в Абърдийн, на 2 ч. път с кола от Вашингтон, се установява, че след пръсването на 3,4-килограмово ядро на 105-милиметров снаряд над 70% от тежкия метал остава във въздуха като уранов окис. С един оръдеен залп бойните самолети тип А-10, които обстрелваха вражески танкове в Косово и Персийския залив, изстрелват към целта до 100 снаряда. 4/5 от тях съдържат по 300 г обеднен уран. От изстреляните над 20 кг обеднен уран след това във въздуха остават 14 кг под формата на токсичен прах.
Според учени над 50% от окиса попада в дихателните пътища, като частиците са толкова фини, че не полепват по ресничестия епител на бронхите, а попадат в алвеолите. 43% от токсичните частици се разтварят в течността, която циркулира в белия дроб. Това води до риск от химическо отравяне наред с опасността от облъчване, пише "Шпигел".
