Холивуд отдавна е пристрастен към темата "силата на човешката воля срещу природните стихии", но успехът на "Перфектната буря" окончателно бетонира вярата на кино-Меката в метеорологичните екшъни.

"Вертикална граница" е по същество същото, само че вместо с деветметрови вълни в Атлантическия океан битката се води със застрашителни лавини в Хималаите. Филмът е режисиран от Мартин Кембъл, подписал "Маската на Зоро" и една от най-добрите Бонд-серии напоследък - "Златното око", и името му обещава ако не хляб, то поне зрелища за зрителя.

Крис О'Донъл обаче изобщо не е брадясалият и сексапилен Джордж Клуни и това става ясно като бял ден още в първите - иначе напрегнати - филмови кадри. Всъщност то си беше ясно още откак игра Робин в петия - и най-неуспешен - Батман.

След инцидент в детските години героят му се отказва от алпинизма. Но когато сестра му (пухкавката Робин Тъни от "Краят на дните") закъсва малко под върха на К-2, той се притичва на помощ. Компания му правят ексцентричен ветеран (Скот Глен) и бившата Бонд-гърл Изабела Скорупко.

"Вертикална граница" е натъпкана с ефектни снежни и нитроглицеринови сцени, спиращи дъха каскади и висящи на косъм животи. На драматургично ниво обаче филмът не предлага никакви изненади: клише до клишето. Както подобава, след закъсалите има лош, за когото сценаристът не е предвидил оцеляване.

Да бяха събрали по-привлекателен актьорски състав, "Вертикална граница" би могла да стане достоен за високия си бюджет хит. Сега обаче е на границата на провала и се задържа отвъд нея едва-едва - като алпинист на въже.