|
Красноречив пример за това е Законът за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Две години след влизането му в сила нито една фирма не е успяла да го приложи, нито един чиновник не е наказан за мудността си. Във Върховния административен съд се водят 21 съдебни дела срещу различни държавни и общински институции за неспазването на този закон. Нито едно от тях не е приключило.
Иначе намеренията са прекрасни
Идеята е законът да улесни дейността на фирмите, свързана с регулативните режими. Той въвежда т.нар. "мълчаливо съгласие" - ако компаниите представят всички необходими за едно разрешение документи, а чиновникът не реагира в 14-дневен срок, се приема, че отговорът на институцията е положителен.
Проучванията на Българската стопанска камара (БСК) сочат, че 95% от чиновниците не отговарят на молбите, жалбите и исканията на търговците. "Това може да откаже всеки инвеститор да прави каквото и да е в България", коментира пред "Сега" зам.-председателят на камарата Дикран Тебеян. И признава, че няма точни данни колко са фирмите, които са се опитали да приложат "мълчаливото съгласие", но не са успели.
Проблемът е елементарен и до болка познат - липсва синхронизация с останалите закони и поднормативни актове. Така например в чл. 28 се казва, че мълчаливото съгласие за еднократни сделки се прилага, ако не е предвидено нещо друго. Но не е уточнено какво е това "друго" и всеки го тълкува както му е изгодно. Затова за всеки отделен случай трябва да се ходи в съда. "Трябва спешна промяна в закона, за да бъде решен проблемът", смята шефът на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов.
Друг проблем е
отказът на фирмите да се борят
срещу недобросъвестните чиновници. В икономическото министерство и БСК има открит горещ телефон за фирмите, които искат да се оплачат. Телефоните звънят денонощно, но бизнесът не иска да се даде гласност на проблема, защото се страхува. Други изследвания показват, че 35% от фирмите предпочитат да дадат подкуп за издаването на някакъв документ, отколкото да се занимават с тълкувания на закони и оплаквания по институции.
Все пак има и смелчаци. Две фирми водят дела срещу Агенцията за приватизация, например. И в двата случая става въпрос за подаване на документи за покупка на терени от ведомството. И двете фирми отказват подробности до произнасянето на съда.
"Най-важното за нас е да си гледаме бизнеса, а не да губим време, за да се борим с администрацията", коментира лаконично бизнесменът В.Т. От "Голдмън Мениджмънт" изобщо отказаха разговор по проблема.
Още две фирми се канят да заведат дела срещу Столична община по същия закон. Единият от търговците има няколко квартални кафенета, планирал да отвори още едно, но общината не му издала разрешителното в срок. Твърди, че заради това е претърпял сериозни загуби. Бил убеден, че няма да има спънки с документите и предварително закупил оборудване за заведението. Според търговеца чиновниците нарочно са забавили обработката на документите, защото са го чакали да "им бутне нещо". Оттук нататък съдът ще се произнесе дали има право или не.
Спорните моменти в закона обаче не са само повод за съдебни дела, а
могат да доведат малките фирми и до фалит
Такъв е случаят с габровската фирма "Протокол" ООД. Собственикът й искал да открие механа в Етъра. Документите не са обработени в предвидения 14-дневен срок, фирмата се позовава на "мълчаливото съгласие" и обзавежда битово заведение. Няколко дни по-късно собственикът е уведомен от общината, че строежът трябва да се прекрати. Регистрация му е отказана, защото в документите не е бил приложен договор за наем. Позовавайки се на закона, "Протокол" ООД се жалват в областната управа, която разрешава строежът на механата да се продължи. Кметът оспорва. Докато кметът и областният управител се разберат, механата остава затворена. Собственикът завежда дело във ВАС и претендира за хиляди лева загуби.
Законът за административното регулиране трябваше да се справи с още един вреден навик на администрацията - да законодателства и въвежда най-разнообразни разрешения и лицензи. В него пише, че нов разрешителен режим например ще може да става само със закон. Това обаче не може да спре напористите чиновници. Две ловешки фирми са завели дело срещу местния общински съвет по този текст.
"Авел 7" и "Арена-Владимир Пиронков" имат кафенета. Преди година общината издава наредба, според която през зимата дискотеките трябва да затварят в 23 часа, а през лятото - в 24 часа. Според жалбата на фирмата общинските служители самоволно са определили кои заведения попадат в категорията "дискотеки". Според търговците общината не може да издава подобни нормативни актове. Ловешкият окръжен съд е отхвърлил жалбата, сега се чака присъдата на ВАС.
Адвокати коментираха, че фирмите трябва да бъдат по-добре запознати с принципа на мълчаливото съгласие - той не отменя необходимостта от наличието на целия набор от документи за дадена дейност. Когато няма разрешение за строеж или за аптечна дейност, например, дейността не може да стартира, обясняват юристи. Затова ВАС е отхвърлил жалбата на френска фирма, доставчик на лекарства. Тя е започнала работа в столицата, като се е позовала на липсата на отговор в 14-дневен срок, но после се оказва, че не разполага и с други задължителни документи.
"Бизнесът не бива да възприема закона като панацея, защото той е само крачка към установяване на ясни правила за регулативните режими", смята шефът на БТПП Божидар Божинов.
КАРЕ
Нито един държавен служител не е наказан
При идването си на власт през 2001 г. правителството на Симеон Сакскобургготски завари 360 лицензионни и разрешителни режима. За почти четири години власт то премахна 74 и облекчи 120.
Законът за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност влезе в сила на 17 декември 2003 г. Преди това имаше 6-месечен гратисен период, през който държавните и общинските институции трябваше да изменят противоречащите му наредби. Това обаче не се случи. Проверка на "Сега" през лятото на 2004 г. показа, че повечето общини изобщо не бяха чували, че трябва да променят реда на работа.
Мълчаливото съгласие важи само за 39 лицензионни и разрешителни режима. То не засяга банково и застрахователно дело, пенсионно осигуряване, стоковата борса, производство на компактдискове, далекосъобщителни дейности и др.
На запитване на "Сега" през февруари 2005 г. повечето министерства и общини обясниха, че не им се налага да прилагат мълчаливото съгласие, защото административните услуги се извършват в кратки срокове. Служителите не са обучавани специално във връзка с новия закон. Системата за обработка на документи е компютъризирана, за да може всеки служител да провери какви документи са постъпили.
Законът предвижда глоба от 500 до 5000 лв. за чиновник, който не е издал в предвидения срок документ и заради това дадена фирма е претърпяла загуби. По закон самата администрация трябва да накаже виновния. Досега няма нито един санкциониран.
|
|
|
