На 1 май миналата година известният карикатурист Анджей Млечко изобрази връщането на страната си към Европа като пъстро шествие, събрало в себе си цялата разнородност на днешна Полша - майката-родина, католическото духовенство, работникът, теглещ в количка неколцина чиновници, селяните с косите, организираната престъпност, социално слабите и пияниците, въздишащите за славното историческо минало романтици. Гледащият от небето Бог се е хванал за главата....
Близо година по-късно драстични промени няма. Те тепърва предстоят.
-------
90% от поляците са убедени, че влизането в ЕС е довело до покачване на цените на стоките за ежедневна употреба. Изследване на общественото мнение от началото на февруари показва, че според 52 % от анкетираните поскъпването не е голямо. 38 % смятат, че цените са се вдигнали много, а 7% не са забелязали повишение. Инфлацията за 2004 година е 3,5 %.
Социолозите отбелязват, че мнението за поскъпването е в пряка зависимост от материалното положение на анкетираните - колкото е по-лошо, толкова по-големи изглеждат повишенията. Най-песимистично гледат на положението си като цяло и европейското членство, в частност, безработните, част от селяните, хората без образование, надхвърлилите 50 години. Те са около 11 %.
За 78 % от поляците датата 1 май 2004 година не е донесла никакви конкретни промени. 8 % сочат, че животът им е станал по-добър - това са 30-годишните, висшистите, доволните от материалното си положение.
Поляците много внимателно наблюдават какво става в страната им след влизането в ЕС - с членството бяха свързани и опасения, и надежди.
На стотния ден от приемането - падна се в началото на август - съществени промени нямаше - безработицата не бе помръднала (19%) и продължи да е най-високата в Евросъюза, поскъпнаха оризът (с 27 %), телешкото (с 21%), портокалите (с 5 %). Близо 9-процентно повишение имаше на цените на автомобилите, но те продължиха да бъдат най-евтините в ЕС. През това време Полша получи от европейските фондове двойно повече, отколкото възлизаха вноските в бюджета на общността. 96% от поляците обаче твърдяха, че са почувствали повишението на цените.
Въпреки че най-големите изнанади са дошли не оттам, откъдето го е очаквал, бизнесът общо преценява, че се е справил, и то в условията на нестабилна злота и трудни схватки с брюкселската бюрокрация.
Сега "Жечпосполита" , цитирайки анализ на Икономическия институт на Висшия търговски институт, пише: "Живеем все по-добре". "Полските семейства оценяват все по-добре финансовото си състояние, в началото на 2005 г. този показател е с 1,2 пункта по-висок, отколкото преди година", сочи вестникът. Най-много очаквания са свързани със съживяване на пазара на труда при икономически растеж от 5% за 2004 г., но и най-много страхове идват оттам - от евентуалната загуба на работа.
Най-сериозният проблем на Полша - безработицата -
не е свързан с членството в ЕС. Той идва от преструктурирането на икономиката и на външната търговия, от закриването на цели отрасли, в резултат на което възникнаха сиви зони, в които работа просто няма. В Груджондз (Северна Полша) безработицата е 33,4 %, във Варшава е 6,4. Средно тя е 18,9 %, а сред младежите до 29 г. - повече от 35 на сто. Това, което след броени месеци ще свали задълго левицата от власт, са не само, или не толкова корупционните скандали, колкото фактът, че тя не можа да се справи с този проблем. Безработните са 3 милиона. Разбира се, съществува и проблемът с нежеланието да се работи. Според полските медии поне половината от безработните, става дума за неквалифицираната работна ръка, изобщо не търсят работа, а когато бъдат насочени към работно място, бързо напускат. Обикновено им предлагат минимална заплата (824 злоти , около 400 лева). След плащането на осигуровките и данъците от нея остават 600 злоти. Социалната помощ е 450. "За 150 злоти никой не иска да изтрезнява и да става рано", казва собственик на фабрика в градче с висока безработица, който месеци наред не може да намери персонал. Неизтрезняващите са в групата на недоволните от членството в ЕС. За другите има оферти, макар пазарът на труда на повечето страни от Европейския съюз още да е затворен за поляците.
"В Англия очакват полски зъболекари", "Ирландските болници привличат най-квалифицираните сестри", "Поляците работят по-производително от германците", "Норвежките синдикати се страхуват от поляците" - това са заглавия само от една февруарска седмица от европейското приложение на "Газета виборча". Поляци работят в Испания, Германия, Белгия, САЩ. Работят и "на черно", но не така масово, както беше през 80-те години. Вярно, че сега и конкуренцията на "черния пазар" на труда е много по-голяма, но основното е, че
поляците предпочитат легалната работа с договор
и осигуровки. В средата на 90-те години в Полша започнаха доста масово да се връщат емигранти. Условията за бизнес бяха добри, страната имаше най-високия икономически растеж в Европа. Едни успяха, други - не, но в момента в Полша, въпреки високата безработица, няма такъв стремеж към емиграция, както в България.
Средната заплата в промишлеността според официалните статистически данни през януари 2005 год. е 2385 злоти (1168 лева). След влизането в ЕС през август миналата година заплатите са нараснали с 5 процента, но по-късно нещата се успокояват и засега не се очаква скок. За бюджетната сфера - там заплатите са малко по-ниски - през тази година е предвидено 3-процентно увеличение. Доходите в Полша изглеждат високи само в сравнение с тези в България и Румъния. В Европейския съюз те са сред най-ниските. Евростат определи неотдавна земеделските околности на източнополския град Люблин като най-бедния регион в ЕС. Покупателните възможности на жителите му са 10 пъти по-ниски, отколкото на средния лондончанин. В ЕС има 75 региона с покупателна способност под 75 % от средното за ЕС, 16 от тях са в Полша.
Цените на недвижимите имоти по-скоро пълзят
Апетитите за земеделските земи засега са ограничени от 12-годишния гратисен период, но чужденците купуват апартаменти и терени за строеж на хипермаркети. Квадратен метър луксозно строителство в центъра на Варшава в средата на миналата година бе средно 1500 евро. Цените се покачиха непосредствено преди присъединяването към ЕС и после растежът спря. През есента настъпи известно оживление, но според брокерите големият скок тепърва предстои, ако през 2008 г. ДДС върху жилищата нарастне от сегашните 7 на 22%. Решение за това ще вземе следващият парламент. Според британски брокер, който работи във Варшава, хората си дават сметка, че там могат да купят за 1500 евро нещо, което на запад струва 10 000. Президентът на Полската федерация на пазара на недвижими имоти Марек Стшелчак обаче е скептичен. Според него хората нито съзнават това, нито е така. Цените на жилищата със среден стандарт са значително по-ниски от споменатите 1500 евро. В момента според него се правят опити за изкуствено повишаване на цените, а наблюденията на пазара например в Германия през 2004 г. показват спад от близо 4,5% в сравнение с предходната година. Полските брокери не предвиждат рязко покачване на цените, но постепенният растеж е неизбежен, защото няма да може да се задържи още дълго ниската цена на труда в строителството, а цените на терените също ще растат.
Според брокерите интересът към земеделската земя е голям. Гратисният период не важи, ако земята се купи от фирма, регистрирана в Полша. Интерес проявяват германци, холандци, испанци, ирландци. Според собственичка на фирма-посредник има запитвания за големи терени с площ до няколко хиляди хектара. Земеделската земя в Полша е средно 7-10 пъти по-евтина, отколкото във Великобритания, Франция или западната част на Германия. Очаква се в близките 10 години цените да се вдигнат най-много с 300 процента и големи земеделски площи ще продължат да представляват несъмнен интерес за едри производители на зърно и захарно цвекло.
Дали полските селяни ще започнат да продават земята си масово, още не е ясно. Според условията, които Полша успя да извоюва в преговорите с ЕС, селяните ще получават дотации не за продукцията си, а за площта на земята, която притежават. Смята се, че доходите им ще нараснат с около 35%, но съществуват опасения, че дребните фермери няма да използват парите за развитие на стопанствата си, а за пряко потребление. И в едни момент могат да се изправят пред необходимостта да продават, защото няма да издържат на конкуренцията.
Половин година преди влизането в ЕС, цената на един час работа в Полша беше 5 пъти по-ниска, отколкото в 15-те стари членки. Това постепенно ще се променя с произтичащите последици и за доходите, и за цените. А междувременно полският производител ще трябва да се бори с конкуренцията на вносната стока, която може и да не е по-добра, но обикновено е по-добре рекламирана.
(По материали от полския печат)
Инфлацията за 2004 година е 3, 5 %.
И нашата е там някъде, без да сме влезли в Евросъюза. И защо ни плашат с инфлация ?











