Абсолютна глупост е да се твърди, че Иван Бориславов не е подходящ за шеф на държавното радио. През последните дни той даде повече интервюта, отколкото Освалдо Риос навремето. И от тях ясно си личи, че е усвоил единствено правилната линия.

Кой му е виновен на г-н Бориславов, че радиожурналистите протестират? Виновни са му: а) вестниците, защото неправилно предали прекрасната му концепция; б) недоубитите тайни служби, които искат да клатят държавата преди изборите. С тези си прозрения



директорът се родее по пряка линия с Командира



в частност и със СДС като цяло. А по съребрена - със синия печатен орган, където за радиопротестите е казано: "Крайно време е някои лица и групи да спрат зад това смокиново листо ("професионализма") да крият близостта си с тайните служби."

Какви му са целите на г-н Бориславов? Да превърне радиото в: а) културна институция; б) еталон за информация.

За културния напън беше крайно време. Премиерът отдавна препоръча на писателите да си гледат писането. Обаче те нямаше къде да си прочетат творбите и в гонене на публичност даваха гневни интервюта по вестниците. Сега ще си рецитират по радиото и няма да им остане време за приказки срещу властта. А обществото, като чуе "Ода за ЕС-е и ПАСЕ", ще мине с повече духовност двата етапа по пътя към Европа - до 2004 г. и до 2007 г. (деленето е по Бориславов).

Еталонът в информацията също отдавна трябваше да бъде показан. Командира откога недоволства, че медиите си позволявали да съобщават нещата още преди да са се случили.

Тези прозрения и идеи безспорно доказват, че г-н Бориславов е абсолютно подходящ да оглави държавното радио. Защото намеренията му напълно съвпадат с препоръките на държавната власт.

По-друго е, ако говорим за обществено радио. Г-н Бориславов си представя, че този сорт медия означава: а) право на всеки член на обществото да изразява свободно своето мнение; б) възможност хората да разширяват собствения си духовен хоризонт. Двете неща са верни - пише ги в учебниците. Както пише и че радиото трябва да дава бърза, точна и обективна информация.

Проблемът е, че в прословутата концепция на новия шеф няма нищо повече от няколкото уводни изречения, с които започва всеки учебник по журналистика. Само че



7-ина от членовете на НСРТ никога не са чели



този вид литература. "Ние сме просто писатели", казва Александър Томов. Г-н Бориславов е просто поет. В резултат и той, и колегите му в медийния съвет спонтанно са сполетени от чувството, че са открили топлата вода. Тази почуда от непознатото съвсем естествено им пречи да разберат защо с т. нар. концепция се шегуват Светлана Божилова и Георги Лозанов, които не само са чели учебниците докрай, ами са ги и писали. Защо, след като са чули конкурсното представяне на новия си шеф, журналистите в БНР не искат повече да слушат светлите му планове и да му дадат шанс, докато ги ръководи, да прощудира учебника докрай. Защо цялата журналистическа гилдия се будалка с избора на НСРТ.

Но понеже не разбират всичко това, Томов и сие вадят разтърсващ аргумент - Бориславов е работил в БНР 27-35 години (дали вече не станаха 40?). Ами толкова по-жалко.

Впрочем поетът и седмината членове на НСРТ все пак в известна степен осъзнават, че се държат като ескимоси, изненадани от топла вода, но така им е удобно.



"Сега" покани г-н Бориславов да публикува концепцията си



във вестника, за да може обществото и подопечните му журналисти да видят с какво той е спечелил НСРТ. Директорът не отговори на поканата. Самият съвет не поиска концепцията да бъде представена в писмен вид и да стане част от договора на новия шеф. Те с право се притесняват как ще изглеждат крилатите идеи, написани на хартия. Особено ако бъдат съпоставени с изискванията, които самият съвет постави и заради които отхвърли трима професионалисти на първия конкурс и още няколко на втория.

Нежеланието концепцията да бъде написана черно на бяло поставя един задължителен въпрос: какво се договарят за Българското национално радио Иван Бориславов и НСРТ? Съвет от името на данъкоплатците - назначава директора, дава му заплата и бюджет, за да ни прави общественото радио. А директорът как го прави - както им е разказвал устно час и половина на препитването?

Това е толкова несериозно, че е обидно за данъкоплатците. Но кой е казал, че на НСРТ му пука за тях? Членовете на съвета ги е избрала управляващата партия. От което следва, че концепцията няма значение, а истинските клаузи на договора се уточняват под масата: а) БНР следва единствено правилната линия - партийната; б) директорът на БНР отговаря с главата си за това.