|
Но този документ не е гледан, а е приет направо новият вариант, за който зли езици говорят, че е писан в правителствения Съвет по сигурност.
Ясно е, че именно този текст ще бъде гласуван в пленарна зала. Какъв е замисълът на новото произведение? Той е всъщност в това да се затворят документите на бившата ДС, а не както се пропагандираше - че най-сетне ще бъде "прочетена цялата истина".
Отново в тайна остават картотекираните сътрудници, няма да се разбере и кои настоящи служители на специални служби са били и в ДС, няма да се узнаят и онези, за които някаква си петчленна комисия е решила, че разкриването им може да застраши националната сигурност, укрити ще останат и бързо реактивиралите се покрай темата за досиетата политици. А уж управляващите щяха да вадят цялата истина.
Кое е новото, което от раз влиза на второ четене
Проектът предвижда освен разсекретяването на архива на бившата ДС, но и на Разузнавателно управление на Генералния щаб (в първоначалния вариант бе Разузнавателно управление на Министерство на народната отбрана - РУМНО), както и техните предшественици и правоприемници в периода от 9 септември 1944 г. до 25 февруари 1991 г. Освен това в него са вкарани и документите на бившия Разузнавателен отдел на Гранични войски.
Една от основните разлики с първия проект е, че първоначално предложената 12-членна комисия се заменя с 2 отделни. Първата от тях ще се състои от 7 души, като петима ще бъдат избирани от Народното събрание по предложение на различни парламентарни групи, а другите двама - от Министерски съвет. Тази комисия ще има председател и двама зам.-председатели. Тя ще издирва, събира, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на бившите ДС и РУГЩ. Освен това тя изготвя, публикува и поддържа постоянен доклад за извършената дейност в Интернет, както и ще осигурява достъп на засегнати лица до документите на бившите специални служби.
Втората комисия ще е от 5 човека. Нейният председател ще се посочва от президента, мандатът му е 5 години. Членовете й пък ще бъдат двама върховни съдии, посочвани от председателя на Върховния касационен съд, и двама прокурори от ВКП, посочени от главния прокурор. Именно тази комисия ще разкрива имената на български граждани, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившите ДС и РУГЩ или "облагодетелствани лица от" тези структури.
Появата на въпросните "облагодетелствани лица" в този проект е един от гвоздеите му. Според проекта те също ще бъдат разкривани, независимо че самите те не са били в бившата ДС. Според даденото определение "облагодетелствани лица" са български граждани, на които са били предоставени образователни, професионални, административни или имуществени привилегии от бившите специални служби, или пък са получили защита срещу наказателно преследване. Според един от основните вносители на първия проект за изменение в закона за досиетата Методи Андреев това не означава, че ще се разкриват децата на щатните или нещатните сътрудници на ДС, а само тези, които са ползвали някакви облаги. Той дава пример, че ще бъде изваден на показ човек, който е "бил близък на някакъв висш служител на бившите служби за разузнаване и сигурност и използвайки неговото влияние, е влязъл да учи във ВУЗ или е получил жилище, или е получил жителство, или пък е пратен на специализация".
От проекта не става ясно на какви документи ще се стъпи, за да се докаже, че даден близък е ползвал не какво да е, а влияние.
Няма да бъдат вадени и т. нар. картотекирани сътрудници
Нещо, което бе изрично записано в първия вариант. Вече пише, че не се "счита за установена по безспорен начин принадлежността към бившата ДС на лица, чиито имена и псевдоними са включени в справочната картотека или регистрационния дневник на съответната служба". Изрично е посочено, че техните имена не се разкриват. Преди това в проекта се прави някакъв опит да се заобиколи тази норма, както и решението на КС, като е записано например, че ако за даден картотекиран има документ за получени пари от или чрез бившата ДС или пък за получавани други облаги от нея името му може да бъде извадено на бял свят.
Отсега е ясно, че нито един картотекиран сътрудник няма да бъде обявен, след като има решение на КС. А ако за картотекираните има и други документи, които се сочат от вносителите, те просто нямаше да бъдат "само картотекирани".
Най-интересно е, разбира се,
на кого и по какъв начин ще бъде извадено досието
Според приетия от комисията по национална сигурност вариант няма да бъдат разкривани документите на бившата ДС и РУГЩ, съдържащи данни за лица, които са щатни или нещатни сътрудници на сегашните Национална разузнавателна служба, Национална служба "Сигурност", военното разузнаване и военното контраразузнаване. Няколко са изключенията, които са направени от това правило. Предвижда се, че ще се изваждат материали и за сега действащите сътрудници, ако са участвали в насилия срещу личността, ако са заемали публична длъжност след 10 ноември 1989 г. или пък са кредитни милионери.
Наяве трябва да излязат и онези сегашни служители, които са осъждани за тежко престъпление по Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията, както и ако срещу тях има или е имало образувано и прекратено предварително производство за такова престъпление. Последното означава, че ако срещу някого бъде образувано днес някакво дело и той е служител на специалните служби и е бивш сътрудник на бившите ДС и РУГЩ, материалите за него могат да бъдат извадени.
Освен това имената на щатните и нещатните сътрудници на съвременните тайни структури и бивши хора на ДС и военното разузнаване няма да бъдат вадени, ако "разкриването на конкретни данни или информация за тях ще увреди конкретен интерес от значение за националната сигурност на страната или ще застраши живота и личната свобода на лице, постоянно пребиваващо извън границата на Република България".
Без никакви условия и уговорки се предвижда изваждането на имената на
една определена група хора. За тях няма да важи нито националната сигурност, нито евентуалното застрашаване на живота и личната свобода, ако се намират зад граница. В тази група попадат всички, които се регистрират като кандидати в избори за президент и вицепрезидент, за народни представители или за общински съветници и кметове. Тук са и всички, които са заемали или заемат публична длъжност след 10 ноември 1989 г. Тук попадат действащите депутати, президент, правителство, съдия, прокурор, следовател, ръководствата на БНБ, Сметната палата, БНР, БНТ, ЦИК, НСРТ, ръководни и експертни длъжности в администрацията и др. За тях е предвидено, че дейността им е несъвместима с извършването на дейност като сътрудник на действаща българска служба за разузнаване и сигурност. Това означава, че ако законът бъде приет, автоматично например президент, депутат, централен банкер, съдия, прокурор и т. н., трябва да престане да бъде сътрудник.
Интересна е следващата част, която предвижда изваждането на имената на всички сътрудници на ДС и бившето военно разузнаване, които се занимават с т. нар. публична дейност. Така без никакви уговорки и изключения трябва да бъдат разкрити - ако, разбира се, са били сътрудници и агенти - банкери, застрахователи, организаторите на хазартни игри, синдиците, ръководствата на далекосъобщителните оператори, ръководните органи на партиите, вероизповеданията и синдикатите, спортните ръководства, шефовете на адвокатурите, главните и зам. главните редактори на медиите, социолозите, ректорите, зам.-ректорите, деканите.
Интересно е да се отбележи, че вносителите са предвидили изваждането на имената и на бившите сътрудници, ако сега те са водещи на предаване с информационен характер в областта на вътрешната и външната политика в национален радио- или телевизионен канал. Това би засегнало хора от БНР, БНТ, Нова телевизия, bTV, "Дарик" и радио "Експрес".
Процедурата по изваждането на имената
е толкова сложна,
че е много интересно кога точно може да стане това. Предвижда се шефовете на службите да правят специални доклади до 7-членната комисия с обосновка за лицата, които не би следвало да се разкриват, а са работили за ДС. После пък тази комисия пише на втората - 5-членна комисия, предложение да бъде разкрито или не, а накрая президентският председател, двамата съдии и двамата прокурори имат последната дума да обявят ли името или не.
Тепърва законопроектът ще бъде разискван. Отсега са ясни две неща. Първото е, че пак няма да разберем цялата истина за досиетата. Което на практика означава никога.
А второто е, че ако този проект мине през пленарна зала, започва изваждането на имена по целесъобразност. Т. е. настъпва времето на изнудванията.