:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,245,796
Активни 85
Страници 12,519
За един ден 1,302,066
И ТЕ СА ХОРА

Колко емоционални са животните?

Те се ядосват досущ като нас, когато нещо не стане, както го искат. Но пък лесно прощават грешките на другите
За колко време може да ядосате една котка? В интерес на истината животното има нерви като корабни въжета и трудно бихте го извадили от равновесие. Но пък и мацата си има своите слабости. Понякога нещо съвсем, съвсем дребно е в състояние да я накара да фучи цял ден или пък да се сърди мълчаливо, пренебрегвайки ви поне за седмица.

Ами кучето? Само пробвайте да нарушите спокойствието му по време на хранене. Или пък, не дай боже, да дръпнете хубавия кокал точно когато го е захапало. С какви очи и най-вече зъби ще ви погледне само...

Кой е най-добрият приятел на човека? Казват - кучето. А знаете ли, че в беда са се притичвали на помощ твари, за които никога не бихте и помисляли, че са способни на подобно нещо?

Колко емоционални всъщност са животните? Това е въпрос, който от доста време вълнува учените.



А дали те са такива, за каквито ги мислим?



Не прикрива ли благовидната и хрисима муцунка опасен звяр? Зад зъбатата паст на крокодила не тупти ли чувствително сърце? Е, това последното май е много трудно за вярване. Но пък кой знае?

Делфините например са известни като най-благородните риби. Нещо като пълна противоположност на страшните акули. А знаете ли, че симпатичните делфини всъщност са коварни убийци? Изглежда невероятно, нали? Но е факт. Те убиват своите малки, а понякога атакуват дори човек. И въпреки това си остават най-социални сред морския свят. Как е възможно това?

Мнозина биха искали да намерят най-точния и най-удовлетворяващ отговор на този въпрос, което не е никак лесно. Въпреки че сам по себе си той е много прост -



и животните изпитват същите чувства



като човека. За казване е лесно, но на практика...

Агресивността и проявата на сила са само едното лице в поведението им. Другото е алтриузъм, нежност, дори саможертва. Преди време един случай в зоопарка на Чикаго разтърси цялата тамошна общественост. 3-годишният Тот използва разсейването на своите родители и се вмъква в клетката на горилите. Всички изтръпват, когато виждат момченцето сред осемте едри животни. Какво е учудването им обаче, когато 8-годишната Бънти го прегръща нежно и внимателно го връща на загубилите ума и дума родители.

Това, разбира се, съвсем не е единственият случай от този род. Учените и досега не са обяснили съвсем точно този тип реакции. В САЩ един от най-увлечените по теорията за чувствата на животните е Джефри Мейсън, автор на две книги, разглеждащи една по-различна версия. Според автора дори такова същество като чакала



има сърце и проявява напълно човешки емоции



Той например никога не изоставя своите малки, когато са болни, а продължава да ги храни и да се грижи за тях дори когато е повече от ясно, че иде краят им.

Учените са категорични в едно - животинският свят е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Убедени са и в още нещо - и на най-дивите същества чувствата не се ограничават само с познатите агресивност, раздразнение, страх. Американската журналистка Кристин Крейслън описва в своята студия "И животните обичат" емоционални реакции при видове, за които най-малко може да се очаква подобно нещо. В един от цитираните случаи дива свиня предупреждава с грухтене човек за опасност от токсично натравяне. В друг - игуана притичва в стаята, където са се събрали няколко души от семейството, и започва нетърпеливо да пляска с опашка по пода и да сочи с глава към вратата. Хората решават да я последват, за да разберат какво иска да им каже. И игуаната (която не се е отглеждала като домашен любимец, а си е живяла в свободно състояние в тамошната природа) ги отвежда до член от семейството, който се чувства много зле.



Навременната намеса спасява живота му



Ами котките, които са прословути със своя егоизъм? Историите, в които те оказват помощ обаче, са не една и две. Преди време много нашумя случай, в който домашната маца се хвърлила върху лицето на спящата си стопанка, след като разбрала, че със съпруга й, лежащ до нея, се е случило нещо лошо. Оказало се - инфаркт. И тук историята завършва със спасен живот.

Американската журналистка се е опитала да намери обяснение чрез учените на всички тези случаи, но безрезултатно. Нито един отговор не бил съвсем категоричен, а и нямало два еднакви. Единственото, за което всички били твърдо на едно и също мнение, е, че животните имат чувства. Но защо е така, си остава загадка. Част от запитаните обаче са предположили, че оказването на помощ се приема от животните като един вид услуга, от която след това може да се получат различни облаги. Но нито един не е бил категоричен, че е точно така.

В интерес на истината донякъде това важи за домашните любимци. Но пък



няма никакво обяснение и логика при дивите животни



Особено когато става дума за хищници. Какви облаги може да очаква един крокодил с малки, за да стои гладен в продължение на три месеца? Никакви! Крокодилът просто се страхува да не подяде своите малки. Само след три месеца обаче същите тези крокодилчета ще бъдат негов враг в борбата за оцеляване и тогава може да не ги пощади.

А според американския учен и журналист Стивън Будянски, написал книгата "Ако един лъв можеше да говори", разлика между човека и животните просто няма. Поне що се отнася до емоциите.

Доналд Грифин от университета в Харвард пък е на мнение, че разлика все пак има. Според него реакциите на животните са по-скоро резултат от нещо предизвикано, а не са самостоятелно решение. И неговата теория си има своите поддръжници. Някои стигат дотам, че обявяват сравнението между човешката и животинската психика за добре измислена рекламна кампания от страна на защитниците на някой животински вид. Къде е истината, най-вероятно ще покаже времето. Няма начин това да не бъде установено със сигурност един ден.
1994
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД