:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,934,079
Активни 71
Страници 9,076
За един ден 1,302,066
Митове и кулинария

Защо Трифон Чипия си отряза носа?

Светецът лозар от българската народна митология няма нищо общо с канонизирания от църквата мъченик
С обръщането на църковния календар от стар в нов стил много празници се оказали откъснати от религиозния си корен. Типичен пример са селските сборове, които пак се празнуват на утвърдената дата, въпреки че денят на светеца закрилник на селото в църковния календар вече е друг. Спрямо празника Трифон Зарезан обаче тази хватка не е проработила. Повечето лозари продължават да си го празнуват постарому на 14 февруари. Някъде по изключение го отбелязват два пъти - веднъж на 1 февруари (по нов стил) и втори път на 14-и, а има и благочестиви хора, които, вдъхновени от виното, сливат двете дати и прекарват в безметежно веселие и дните между тях.

Впрочем канонизираният от църквата св. Трифон, чийто празник е на 1 февруари, деня преди Сретение господне, няма нищо общо с онзи Трифон, когото народът почита като светец, закрилник на лозарите и винарите.

Св. мъченик Трифон живял през III в. в малоазийската област Фригия. Родителите му били дълбоко вярващи християни, поради което и синът бил изцяло посветен на вярата. Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238-244 г.) от тежка душевна болест. Но при следващия император - Деций (249-251 г.) - християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството. Никъде в житието му



няма една дума нито за лозя, нито за вино



Светецът лозар от българската народна митология явно е друг човек и като биография, и още повече като душевност. В народните представи Трифон Зарезан не е никакъв мъченик, а един кисел махмурлия, пострадал чрез собствената си ръка поради лошо възпитание и самонадеяност. Според една широко разпространена по всички български краища легенда на 40-ия ден след Рождество (т. е. на Сретение Господне) Богородица тръгнала с младенеца към храма за очистителна молитва. По пътя срещнала Трифон, който отивал да си реже лозето. Тя го поздравила любезно, а той, вместо да отговори възпитано, й се подиграл, че е "мома-копилана". Богородица си продължила по пътя (в някои версии първо го проклела, защото в българската митология дори Божията майка кълне) и малко по-късно срещнала жената на Трифон. Казала й бързо да тича към лозето, защото мъжът й си е порязал носа. Поръчала й също да носи парцали, кълчища, вълна, яйца, мас и други материали за лепене и превързване. Когато пристигнала на лозето, Трифоница видяла, че мъжът й си е жив и здрав. Тя му разказала за срещата си с Богородица, а Трифон сърдито й отговорил: "Аз да не съм пиян (в някои версии казва луд), че да си отрежа носа, аз режа така, а не така."



И в този миг наистина си го отрязал



Това е в общи линии образът на Трифон в българската народна митология. Затова е Зарезан, а някъде го наричат и Чипия, защото си отрязал носа. Тук легендата свършва, а етнолозите започват да човъркат нейните структурни и семантични пластове, за да открият, че изпод християнската маскировка на персонажите се подават ехидните физиономии на митични герои от тракийската и гръцката древност.

Със своето недружелюбно и глупаво поведение, веднъж към Богородица и после към жена си, Трифон напомня за един друг митологичен персонаж, който също като него пострадал от брадва в лозята чрез собствената си ръка. Става дума за Ликург - митически цар на тракийското племе едони. Той забранил на поданиците си да почитат бога на виното и веселието Дионис, разгонил неговите компаньонки и наредил да се изкоренят всички лози. Заради това Ликург бил наказан от боговете със слепота и безумие. Веднъж в пристъп на ярост опитал да отсече някаква лоза, но си отсякъл краката, а според някои версии убил сина си.

Може да се приеме, че легендата за Трифон Зарезан отчасти възпроизвежда древния мит, но с подменени персонажи. И в двата случая има едно и също престъпление пред боговете (Ликург оскърбява бога на виното Дионис, а Трифон отправя обидни подмятания към Богородица) и приблизително еднакво наказание - Ликург си отсякъл краката, а Трифон се отървал само с отрязан нос, който неговата любяща съпруга, следвайки съветите на Богородица, залепила отново с кълчища, вълна, мас, яйца и други подръчни материали.

Тази двойствена природа на св. Трифон е отразена и в българската иконография. Някои зографи от миналия век, въпреки че рисуват канонизирания от църквата светец, поставят в ръката му лозарски косер, а понякога леко деформират и носа му.



Същинската причина за оплитането на християнски персонажи



в сюжети от езическата древност е виното. То е в центъра на празника Трифон Зарезан, в който пък не е трудно да се открие ехо от Големите Дионисии, чествани някога по нашите земи с шумни мистерии на прага на пролетта.

Според обичая на този ден мъжете отиват в лозята и всеки зарязва по три пръчки, а кютуците полива с вино. След молитва за здраве и берекет всички сядат на обща трапеза, задължително с прясна пита, тутманик, печена или пълнена кокошка, пържени яйца и много вино. После избират Цар на лозята, обикновено този, който предната година е направил най-много вино. Предвождани от него, обикалят по къщите, благославят, ръсят с китка босилек и обилно се черпят. След това се събират в къщата на царя или на мегдана и там сред шеги и закачки дружно се веселят, докато имат сили.



Прясна пита

Продукти: 500 г брашно, 4 яйца, 125 г прясно масло, 150 г натрошено сирене, 200 мл кисело мляко, 5 г сода за хляб.

Яйцата (без единия жълтък) се разбиват и към тях се прибавят млякото, в което предварително е разтворена содата, разтопеното масло, сиренето и брашното. Омесва се средно твърдо тесто и се разстила в намазана с масло тава, отгоре се намазва с разбития жълтък и се пече в умерена фурна.



Тутманик с кашкавал

Продукти: 500 г брашно, 4 ч. л. кисело мляко, 30 мл олио, 3 яйца, 1 жълтък, 10 г мая, 150 г кашкавал, 100 г прясно масло, сол.

Маята се размива с малко хладка вода и брашно и се оставя да втаса. От останалото брашно, яйцата, киселото мляко, 2 с. л. олио, втасалата мая, вода и малко сол се омесва меко тесто, което се разделя на две топки и се разточва на две кори. Всяка от тях се намазва с половината от маслото, поръсва се с половината от настъргания кашкавал и се увива на руло. Рулата се поставят в намазана с олио тава, достатъчно далече едно от друго, за да не слепнат, когато бухнат. След като се надигнат, се намазват с жълтък, разбит с 1 с. л. олио. Тутманикът се пече в умерена фурна до зачервяване.



Кокошка, пълнена с ориз и стафиди

Продукти: 1 кокошка с дреболиите, 100 г пушени гърди, половин ч. ч. ориз, 1 глава лук, 2 с. л. стафиди, 2 с. л. брашно, 100 мл бяло вино, 2 с. л. коняк, сол, черен пипер, магданоз, зеленчуков бульон, 40 г масло, мазнина за пържене.

Изчистената и измита кокошка се слага в кипящия зеленчуков бульон (или подсолена вода) и се вари 10 минути, след което се изважда, оставя се да изстине, шпикова се с ивички от пушените гърди и се намазва отвътре със смес от масло, сол и черен пипер. Ситно нарязаните дреболии се заливат с една чаша от бульона, в който се варила кокошката, и се сваряват. Стафидите се накисват в малко студена вода. Ситно нарязаният лук се запържва в останалото прясно масло. Прибавя се оризът и се задушава, докато стане прозрачен. Прибавят се дреболиите и стафидите. Заливат се с още малко бульон и се задушават, докато оризът леко набъбне. Посоляват се и се поръсват с черен пипер и магданоз. Със сместа се пълни кокошката, след което се зашива. Както е цяла, слага се в загрята мазнина и се изпържва от всички страни. В мазнината се запържва леко брашното, след което се прибавят виното, конякът и останалият бульон. Кокошката се връща в соса и се задушава до омекване в плътно затворен съд в умерена фурна.



Яйца с шунка на фурна

Продукти: 4 яйца, 150 г шунка, 3 с. л. доматено пюре, 4 с. л. счукана галета, 200 мл прясно мляко, 1 ч. л. масло, сол, червен пипер.

Шунката се нарязва на кубчета и се смесва с доматеното пюре и галетата. Жълтъците се разбиват с млякото и малко сол. Прибавят се внимателно разбитите белтъци, след това и шунката. Сместа се разпределя в две порционни тиганчета, намазани с масло, и се пече в средна фурна около 20 минути.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Св. Трифон със сцени от житието му. В лявата ръка освен кръст държи и лозарски косер. Икона от Сливен. 1818 г.

2. Св. Трифон. Икона от Пловдивско. 1834 г. Ясно се вижда, че носът му е като след пластична операция.

3. Стари винари опитват младо вино. За тях езическият корен на легендата за Трифон Зарезан е без значение.
3533
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД