Ветото на Петър Стоянов върху закона за политическите партии удари оялата се политическа класа. В типичния си стил на пловдивски адвокат той каза на партийците, че е срамно да се издържат с анонимни дарения.

Който имаше уши, го разбра. От деликатност ли, от страх ли, Стоянов не продължи до края. Не им каза, че анонимните дарения трябва да се забранят.

От година време всички анализатори на политическите процеси у нас предупреждаваха, че е крайно неразумно с промените в закона да се въведе държавно финансиране за политическите партии, а в същото време да се запази правото на партийците да събират парички от анонимковци. Държавното финансиране и анонимните дарения не могат да живеят заедно в един закон. Държавното финансиране се въведе с един мотив - да се пресече партийната корупция. В началото всички роптаеха срещу това бедната държава да дава пари на дебели партийци, но после пак всички се съгласиха, че щом така ще се пресече корупцията, значи е хубаво бюджетът да хвърля 5-6 милиона на партийците. За всички беше ясно, че зад "анонимно дарение" по-често не стои реален дарител, а някакво куфарче с пари, придобито по криминален начин, което потъва в джобовете на няколко дарени.



А умниците в НС си приеха такова законче,



което хем не им забранява анонимните дарения, хем им дава и право да издояват бюджета. По закон всяка политическа партия ще може да получава анонимни дарения в размер до 25 на сто от полагащата й се държавна субсидия - ей това реши парламентът. По този начин всички се облагодетелстваха, а най-големите партии, примерно - СДС и БСП, получиха право да прибират огромни средства, без да посочват дарителя. Една партия, получила 2 млн. гласа на изборите, ще прибере държавна субсидия в размер на 2 млн. лв. и ще получи правото да набира анонимни дарения в размер на 500 000 лв. Партия, взела 500 000 гласа на вота, може да набере по двата пътя до 625 000 лв.

Текстът за анонимните дарения отне 2 часа от парламентарното време и по време на дебатите бяха отхвърлени поне пет предложения за прекратяване или ограничаване на анонимните дарения. Щото политическата воля е такава - да може да се събират почти безконтролно пари.

Президентът е прав, че понятието "анонимно дарение" не съществува в българското законодателство, че дарението винаги е двустранен договор и дарителят не може да бъде анонимен. Стоянов обясни на слушателите в пленарната зала, че иска да се махне думичката "анонимно", но не им каза, че дарителят винаги има право да иска името му да не се огласява. Т. е. и да махнат онази думичка от закона, на практика анонимните дарения за партиите остават.

Затова най-доброто, което можеше да свърши парламентът, е да забрани директно на партиите да получават анонимни дарения.

Стоянов не е прав, ако си мисли, че тази част от ветото му ще бъде приета от Народното събрание безпроблемно. Час след като той си обясни мотивите, от Народен съюз, Евролевицата, СДС, ВМРО и т. н. викнаха, че с всичките тези на Стоянов са съгласни, но с тази за анонимните дарения не са. Има си хас да са. Анонимните пари са като слънцето и въздуха за всеки български партиец.

Останалите текстове, които оспори Стоянов,



няма да създадат проблем в депутатската душица



Редовият депутат бързо ще разбере колосалните глупости, които прие в закона. Примерно тази - политическа партия може да бъде съдебно разпусната, ако не се регистрира за участие в парламентарни избори два пъти последователно. Стоянов е прав, че това е абсурдна постановка - една партия може реално да прецени силите си и да участва само на местни избори. Или само на президентски. Вярно е обаче и друго - една партия се прави, за да се реализират някакви идеи в управлението на страната. И ако тя не участва 10-12 години в парламентарните избори, значи тя не е никаква партия, а гражданско сдружение. Дори и да остане този текст в закона, той ще бъде прилаган реално не на тези, а на следващите парламентарни избори.

Както се очакваше, Стоянов оспори параграф 1 от преходните и заключителни разпоредби, който се отнася до пререгистрация на политическите партии. Законът искаше в срок от 3 месеца да се пререгистрират всички партии, които са регистрирани в Софийски градски съд, не са парламентарно представени в 38-ото НС или не са получили над 1 на сто на последните парламентарни избори. Стоянов попита кои са "парламентарно представени партии". Тези, които имат парламентарна група, или тези, които имат поне 1 депутат. Въпросът е точен, въпреки че лично Петър Стоянов преди 6 месеца във ветото си върху закона за отбраната и въоръжените сили използва влезлия в употреба термин "парламентарно представена партии". Излиза, че тогава му е бил ясен, а сега не е. Тук Стоянов не помогна много на демократичния процес, тъй като на практика той се съгласи в навечерието на изборите партиите да се пререгистрират. Което ще доведе до колосален хаос. Стоянов само помоли депутатите при пререгистрация да се изисква списък с 500 членове на партията, а не учредители, както записаха депутатите в чл. 7 от закона.

Стоянов атакува и още един текст от закона, който не даваше право на партии, на които е отказана регистрация, да обжалват решението на Софийския градски съд не само пред Върховния касационен съд, но и пред Апелативния съд. Текст, който долу-горе е ясен - човекът подчертава, че в България има триинстанционната съдебна система.

Депутатите приеха вчера на първо четене избирателния закон. Явно скоро Стоянов трябва да пише мотиви за ново вето. Дано тогава се вживее в ролята си на президент, а не на пловдивски адвокат.