Забелязахте ли как по-миналата година някак изведнъж водачите на моторни превозни средства в София престанаха да пущат мигач, като завиват? Това винаги е било положението във Варна например и си беше местен колорит. Но изневиделица стана мода и в столицата, а следователно - национално явление. По улиците започна да кипи живот като в компютърна игра: никога не знаеш кой какво ще направи в следващия момент. И си вечно нащрек да реагираш, поддържайки форма на светкавично противодействие, характерна инак за командоси.

Миналата пък година животът като на кино се обогати с още един елемент: тръгна модата автомобилите да се задминават отдясно. Както мирно си шофираш и - хоп! - изфучава ти един дясно на борд и в последния момент се провира отпред, за да не се натресе в паркиралия междувременно тролей.

Важното тук е удивителният факт, че



на всички участници тези игрички май им харесват.



Иначе нямаше да се занимават. А от този факт могат да се направят изводи, които са дълбоко печални по своята същност.

Например очевидно е, че щом си измисля опасни игри по пътищата, българинът, първо, не умее да се оправя с онова подредено всекидневие, което е характерно за европейските страни - "скучни", както веднъж ги нарече Иван Костов. Второ, когато му е скучно, българинът няма онова въображение, което да му помогне да му стане интересно, но без риск за живота. Да играе голф например. Да не говорим, че на съвременния човек му е интересно и просто това да постига някакви неща в своята работа.

Трето, очевидно "интересното" за българина е онова нещо, което наподобява бой в кръчмата. Ето на писателите им стана скучно и те нарочно забъркаха мазалото в БНР, което си е чиста проба свада в кварталната кръчма. Постепенно се включват роднините, жените и децата, мажат се сълзи, сополи и кръв по физиономиите на всички участващи, правят се доноси до кварталния -



изобщо живот кипи. Лайф!



И последно: след като не цени своя собствен живот, как българинът ще се научи да цени живота на другия - едно умение, върху което се гради съвременната европейска цивилизация?

Всичкото това е една идеология на НЕпостигане, на НЕправене на неща и на насочването на енергии към развалянето изобщо на правилата, по които се правят неща. Нас, като ни мързи да правим неща, защо пък други да правят?

А после, като падне всичко, били ни виновни американците. Вятър работа, господа! Нито са ни виновни американците, нито пък Симеон може да "дойде и да ни оправи". Как ще ви "оправи", като нито се водите, нито се карате?

И изобщо предлагам да се разберем по следния въпрос. Хайде вие, дето ви е скучно, да се махате от моята страна, та в нея да останат младите. Те бягат именно от вас, защото искат да постигат неща, а не да се бият по кръчмите. Или даже да си правят номера по пътищата.