----------------

Израелският посланик Емануел Зисман е роден през 1935 г. в България. Емигрира в Израел през 1949 г. Завършил е право и международни отношения. Бил е депутат в 12-ия, 13-ия и 14-ия Кнесет от Партията на труда. От 1969 г. е член на Общинския съвет на Ерусалим, където живее. От 1998 г. е председател на Дружеството за приятелство с България в Израел. Носител на орден "Мадарски конник" за приноса му в развитието на отношенията между България и Израел. Женен, има три деца.

----------------------------------------------------------



- Г-н посланик, тези дни израелското радио съобщи, че в Израел има идея българи и румънци да попълнят хилядите работни места на палестинците, останали незаети след блокадата на ивицата Газа и Западния бряг. От какви кадри изпитва сега най-остра нужда вашата страна и какви условия ще бъдат осигурени на българите, които евентуално биха кандидатствали?

- Първо, няма решение на израелските власти повече да не се приемат на работа палестинци. Това го казвам най-категорично. Има тежки обстоятелства. Има например около 300 палестинци, които работят като шофьори. Един от тях извърши най-жестокия атентат от септември насам в Тел Авив. Няма обаче решение да бъдат уволнени всички негови колеги. В интерес на палестинците е да работят в Израел, защото на техните територии те нямат много работа. Повечето от тях са лоялни работници. Но след един такъв атентат като този в Тел Авив не могат да не се вземат строги мерки.

Чуждестранните работници в Израел са ангажирани предимно в строителството, земеделието или в помощ на болни и възрастни хора. Сега строителството в Израел е в голяма криза. 120 000 палестинци работеха по различни обекти - това е голям процент за население от над 2,5 млн. в ивицата Газа и на Западния бряг на р. Йордан. След блокадата обектите бяха замразени.

На базата на това, че нестабилността, терористичните актове и кръвопролитията ще продължат и ще нарастват, в Израел има тенденция да се увеличи броят на чуждестранните работници, но не неограничено. Последното развитие на нещата ни кара да помислим дали да ограничим броя на палестинците за сметка на увеличаването на броя на чуждестранните работници. Ако ще има увеличение, аз като посланик ще съдействам, за да подадем ръка на български работници. Нашата политика е такава - да помагаме на хора, които са наши приятели. Към българите по принцип има добро отношение, както и към румънците. За това си има причини - ние помним какво направиха българите за нашето спасение по време на войната, а с румънците никога не сме прекъсвали дипломатическите си отношения.

- Възможно ли е да се отмени скоро режимът на блокада на палестинските територии?

- За съжаление положението става все по-тежко и по-тежко. Блокадата може да се вдигне частично. Правителството на Барак направи големи усилия да се постигне траен мир и Израел беше готов на големи отстъпки, докато не започнаха кръвопролитията след 28 септември м. г. Това, което ние искаме от палестинците, е една непрекъсната борба срещу тероризма. За нас няма по-голяма опасност от тероризма.

- Според палестинската страна отделни екстремистки прояви са продиктувани от действията на израелската армия срещу техни представители. От 28 септември над 400 души загинаха и почти всички са палестинци.

- Израел подхожда спрямо палестинците с голямо сдържаност. Израелската армия, която през 1967 г. за 6 дни победи нападналите я арабски страни, е в състояние да окупира всички територии, които сега са под палестинско управление. Но тя не го прави, защото иска проблемите да се решат по мирен път.

- Г-н посланик, как оценявате последиците от злощастната приватизационна сделка за авиокомпания "Балкан". Мислите ли, че де факто фалитът, до който бе докаран националният ни авиопревозвач, ще се отрази на българо-израелските отношения, независимо че "Зееви груп" е частна компания?

- В никакъв случай не трябва да се отрази. Това впрочем зависи и от медиите. Първо, Гад Зееви е действал самостоятелно, не със съдействието на израелското правителство. Това, което се случи, бе изненада и за мен. Държа да подчертая, че не бива да се смесва проблемът с "Балкан" с цялостните българо-израелски отношения. Ще ви призная, че бях много огорчен от едно предаване на Слави Трифонов, който направи нещо, което е в пълен контраст с традиционните добри отношения между нашите два народа и на практика, може би несъзнателно, насажда антисемитски настроения. Впрочем аз му изпратих едно остро писмо и очаквам да получа отговор.

Какво е ставало между българското правителство и Гад Зееви, това за мен е мистерия. Но не мога да се съглася да се правят генерални изводи - това би била една колосална грешка.

- Тази седмица се очаква да бъде обявено новото правителство начело с Ариел Шарон. Ще успее ли лидерът на Ликуд да привлече Партията на труда, като се има предвид, че доста от нейните лидери се противопоставят?

- Шарон няма проблем да състави коалиция с религиозните и десните партии. Но той води преговори с Партията на труда, за да балансира нещата. Дори и да не успее да привлече нейни представители в кабинета си обаче, Шарон ще има правителство, така че до криза няма да се стигне.

- Ще бъде ли възможно постигането на окончателен мир с палестинците, или ще се работи за временно споразумение с тях, каквато е идеята на Шарон?

- Действително конфликтът с палестинците е много тежък. И той ще продължи много, защото те не са готови да правят отстъпки, а искат само да получават. Затова Шарон е готов на временно споразумение, а не окончателно, което включва и проблема с Ерусалим, и проблема с бежанците, по които скоро няма да се разберем.

За нас обаче най-тежкият проблем е с Ливан и проиранското движение Хизбула. Както знаете, през май м. г. израелската армия напусна Южен Ливан. Сега има международна граница между Израел и Ливан. Междувременно обаче освен сирийската армия там действа и Хизбула, и то с артилерия, с катюши, с ракети. Израел обаче се въздържа от ответни действия. Защото ако ние реагираме така както трябва, означава да ударим и Сирия, и Ливан, и Хизбула, т. е. да започнем война.

Хизбула е против мирния процес. Поставяха си за цел да се освободи Южен Ливан. Е, добре, ние се изтеглихме. Никога не сме имали териториални претенции към Ливан - бяхме там, защото оттам защитавахме Израел. Сега какво стана? Стана по-тежко. Преди това бяха на границата с Южен Ливан, сега са на границата с Израел. Ако палестинците искат да поделим Ерусалим, Хизбула го иска целия, иска Израел да престане да съществува. Ако палестинците искат да получат целия Западен бряг и цялата ивица Газа, да бъде създадена новата палестинска държава със столица Ерусалим, ако искат връщане на бежанците, то за Хизбула най-важното е Израел да престане да съществува.

- Хизбула ли е най-голямата заплаха за Израел?

- Не само. Да вземем Саддам Хюсеин, който се опитва да се сдобие и с ядрена мощ. Сега той подготвя 23 дивизии. Къде ще ги прати? Ако ги изпрати на иракско-йорданската граница, значи можем да очакваме, че ще минат през Йордания и ще влязат в Израел, както беше през 1948 г. Ами ако иракчаните изстрелят ракети с биологическо и химическо оръжие?

Опасността от палестинците е голяма - няма спокойствие, има кръвопролития, атентати, но няма опасност за съществуването на Израел. Арафат не може да унищожи Израел, той няма тази военна мощ. Опасността за съществуването на Израел идва от Иран и Ирак. А те са непредсказуеми.

Ето защо е толкова важно да имаме правителство на националното единство. Ние не можем да си позволим да се караме помежду си и да се цепим - ние трябва да мислим за съществуването на Израел. Още повече че ако Иран и Ирак бъдат оставени да разработят ядрено оръжие, не само Израел е в опасност, но и Европа и САЩ.

- Може би има и друга причина израелците да искат такова правителство - участието на Партията на труда би могло да се отрази положително върху близкоизточните преговори. Смятате ли, че Шимон Перес ще бъде приет добре от палестинците?

- Да, съгласен съм, палестинците уважават Перес и тяхното отношение към него е може би по-добро, отколкото към някой друг. Лошото е обаче, че палестинците не удържат обещанията си. Арафат обеща на Ицхак Рабин и лично на мен по времето, когато бях депутат, че конфликтът ще бъде решаван единствено по мирен начин. Сега какво стана?

- Необходимо ли е американско посредничество в преговорите?

- Няма две мнения, че е необходимо. Не знам дали Буш ще продължи това, което направи Клинтън. Но САЩ имат стратегически, глобални интереси. Ако вземете последните англо-американски удари срещу Ирак, това значи, че САЩ имат стратегически сметки за уреждане с Ирак, че няма да позволят Саддам да прави каквото си иска. Очевидно е, че Вашингтон търси начин да ограничи неконвенционалното въоръжаване на Ирак. Кой му е най-добрият, най-лоялният партньор в тази посока - Израел, разбира се.