Снимки: авторката
Ако на огромен паркинг в Алабама някой блъсне "Шевролет"-а си в единствената спряна там кола, кой е шофьорът-карък? Павлина, разбира се, така през смях я представя съпругът й Владимир Чукич. Другото й безспорно достойнство на водач на МПС е, че никога не забелязва на каква скорост е лостът.
"Славянска мусака с праз" пък е дефиницията на приятел за произхода и нрава на Владо. "Прави църногорац" и полусръбкинята живеят в Кърджали - той я довел от Русе, след като се залюбили в центъра на България. В трети курс на Художествената гимназия в Казанлък той я забелязал най-сетне, макар стативите им да били един до друг. Тя пуснала тайно в джоба на сакото му лист с решената задача по математика и го спасила от повтаряне на курса. Оттогава досега стативът й е неотлъчно до графичната му преса. Оженили се в университета във Велико Търново. "И Мариела беше на сватбата ни, бях бременна с нея в 6-ия месец", смее се Павлина. После тя завършила специалността "Стенопис", но на Владо му писнало от марксизъм-ленинизъм, история на БКП и други подобни във Факултета по изобразителни изкуства и зарязал следването.
Купил от Варна графичната преса и отпрашил в Самоков, в литографската база на СБХ. Там от печатарите научил онова, което едва ли за 5 години в университета щял да чуе от "даскалите".
Направил е и собствено откритие,
за което приятелите му твърдят, че трябва да получи патент - зъботехническите инструменти се оказали невероятно оръдие в ръцете на графика. Пуфа и Вовата са работили и в тандем - през 1981-а нарисували стенописите на кметството в село Комунига, Кърджалийско - хайдути, тютюни и други характерни за Родопите емблеми.
Щерките Мариела и Аугустина май твърдо няма да бъдат художнички. Голямата Мариела е в Париж, ще става фармацевт, след като близо две години е отглеждала децата на местна фамилия срещу заплащане. Малката Тити е особено сериозна - бори се с пубертета и се поти над математиката. В тази къща въобще всички са крайно различни. Ако графиките на Владо са като съновидения, живописните платна на Пуфа са поезия в реалността. И по въпроса къде под слънцето им е мястото, разминаването е пълно: Вовата не дава Европа за нищо на света, тя мре за отвъд Голямата вода.
По време на купон всеки е автономен - той е на клавира в местния художнически бенд "Емпти ботълс", а тя - виелица на дансинга. Миналото лято, запомнено с неистовите жеги, саксофонистът часове наред чака Павлина да падне от танци по време на бирен купон. Тя обаче не се даде и умори де що партньор й се беше изпречил.
Семейството живее единно в уютната теснотия на градския апартамент на гърба на данъчната служба. То си има и една обител почти на края на света, на стръмния бряг на язовир "Студен кладенец", далеч от суета, бандюги и БМВ-та. Мястото всъщност е само на 10-ина километра от Кърджали. До него сем. Чукич пътува с прастарата червена "Шкода", чиято предна лява врата пада при опит да бъде отворена. По асфалта от Кърджали до разклона при село Кьосево
возилото може да вдигне дори и 60 км/час.
Оттам нататък високите скорости и ползването на здрав автомобил не се препоръчват, а са и невъзможни.
До крайната цел - село Тополчане - път явно никога не е имало, но има къщи и два комина пушат. Архитектурата им е май от 13-и век, градени са с камък и глина, покрити са с каменни плочи. Селото обаче е било голямо и оживено до старта на строителството на язовира. Повечето жители са били разселени, а сега населението наброява 5 души - пенсионер, пастир и жените им, както и работещ миньор. Изведнъж печалната графика на пейзажа се изгубва и пред дрънчащото возило се изпречват две шарени метални порти, а зад тях - мини-катедрала. Пред нея стърчи и боде небесата единствената топола на Тополчане.
Селската общественост мигом пристига за посрещането. Миньорът Ахмедчо разкрива, че като дойде Чукич в селото, сърцето му се отваря. Пенсионерът и най-близък авер на Владо бай Ахмед уточнява, че като се яви семейството в селото, небето се отваря. Пуяците в съседния на "катедралата" двор се пръскат от надуване по случая. Следва влизане в белия селски дом на Чукичите, което свитата на бай Ахмед прави по чорапи. Вътре е ателието на Павлина и Владо.
Стените всъщност са прозорци, отвъд е синьото на язовира. Подът е теракот в комбинация от виолетови и черни продълговати плочки. Графичната преса на Владо и стативът на Пуфа, няколко картини на оскъдните за окачване площи, голяма /но лесно преносима/ маса и столове в единия ъгъл оформят интериора. Вита стълба води към горния етаж, където има две спални и баня с тоалетна. Вратата към дискретното място е имитация на стъклопис във веселяшки цветове, а вътре е застанало слънцето - капандурата е отворена. През спалните се излиза на най-важното за летните вечери място - огромната тераса с изглед към водата. Подът е едра разноцветна мозайка. Върху него се поставя онази същата лека маса - трибуна на редица масови прояви в къщата. Вкусът на фамилията към аристократичното и естетичното е безспорен.
Владо е черногорец по баща. Изследвал е родословното дърво, чиито корени са от 17-и век. От Подгорица родът Чукич се е разпилял по целия свят, има и в Австралия. Когато за пръв път през 1990-а той и Павлина пристигнали при братовчедите му в Подгорица, те го определили като истински черногорец и
"прави гениалац" /истински гений/.
Сбъркали са само в едно - дядото Иван по майчина линия е белогвардеец от Астрахан, озовал се в Хасково през Истанбул и Гърция. Та дядо Иван е свирил на бас-туба във военния духов оркестър и има кръст за заслуги от Н. В. Цар Борис III.
Пуфа и Вовата са обикаляли доста по света. Гостували на семейство художници в Холандия. После кръстили кравата си на холандската колежка Каролина. След голямото си европътешествие поели към Турция с автобус "Чавдар", който тръгнал от Кърджали за Истанбул, тъпкан с куфарни търговци. Носели по една папчица с рисунки, Павлина взела и картина. Там Буфа - карикатурист от Кърджали, изселен принудително през 1989 г., ги насочил към галерията "Вакко". Собственичката Гюлчин Юлгизен, с 6 езика и диплом от Лондон, харесала графиките на Владо заради мистиката в тях. В рамките на 10 минути се споразумели, подписали перфектен договор, в който единственото задължение на автора било да осигури един цветен диапозитив и да достави картините си. Срещу това галерията (а тя има клонове и бутици в Анкара и Измир) е взела 33%.
Рекламата шашнала нашенците - луксозни покани,
4 тв-канала и най-големите списания и вестници отразили Чукич. "От началото до края всичко около тази изложба беше изключително точно - така, както никога в България и никъде по другите страни", уточнява Вовата. "В България или ще ти скъсат нервите, или ще ти съдерат кожата от наеми", пояснява контрастите Владо. Така неотдавна му кипнало в две софийски галерии, които хем нищо не поемат, хем си вземат процента, но искат и $250 на седмица. Може би преговорите с галерия в Пловдив са минали по-човешки, та на 1 март Чукич откри там изложба.
Много творби на Павлина и Владимир Чукич са купени в чужбина, но и много не са върнати. В Париж оставили на бившата съпруга на актьора Стефан Мавродиев доста картини, които тя се ангажирала да представи пред тамошните ротарианци. Три маслени платна на Павлина и 10-ина графики на Владо изчезнали. Само една от нейните - "Хендел" - била спасена, донесла я обратно дъщеря им Мариела. "Много художници изгоряха по този начин, затова вече всички сме подозрителни", обяснява Пуфа. От 1993 г. тя е член на Есенния салон в Париж - признание, което я изумило тогава. Но не може сега да поддържа членството си заради задължителните вноски и ред неразбории.
Творбите на семейството са навсякъде по света - Италия, Япония, Франция, Турция, Норвегия, Холандия, Германия, САЩ. Поминък ли е художническият занаят, питам ги. Тук разминаване няма: убийство е да си художник-чиновник, но
да си само художник, е огромен риск,
казват двамата. "А контактите са приоритет - обменят се не само идеи, но и манджи. На брега на Сена се събирахме всякакви, бях сготвил таратор и фасул, изгребаха ги тутакси, а пържените на тиган картофки изчезнаха за минути", уточнява Владо. "Павлина пък готви пилешки хапки в пергамент", допълва и преглъща той. Много са му липсвали кухненските й творения, когато тя влязла в периода "American woman". "Беше й омръзнало да бъде българска жена", посочва той мотивите й. И пак се смеят на шофьорските й издънки в Алабама.
|
|