Има ли връзка между хумора в литературата и храната? Какво сближава жизнеутвърждаващия смях с обилната и радостна трапеза? Ето въпроси, на които литературната наука като че ли не е отговорила еднозначно и категорично. Може би не й е работа. Но отговорът е важен или най-малкото интересен. И ако се потърси в романа "Гаргантюа и Пантагрюел" от Рабле, той би бил положителен, макар и сложен.

Хуморът е деликатна материя. Опитите да се теоретизира върху него понякога излизат подозрително сериозни. Но и без теоретична обосновка е лесно да се приеме, че общо взето човекът, който е склонен да се смее, обикновено е с добър апетит и с отношение към добрата храна. Поне така е при Рабле. Ако от неговата проза бъдат извадени безбройните кулинарни образи и детайли, от нея би останало твърде малко и то сигурно би било неразбираемо. За героите му яденето е преди всичко отношение към света, начин за неговото опознаване и постигане. Гаргантюа и Пантагрюел са великани не само за да побират в огромните си тела повече благородство и житейска мъдрост, но и повече телесни удоволствия във вид на най-различни храни и вино. Самите им имена са свързани с гастрономията. Името на Гаргантюа го дава баща му Грангузие (голямо гърло, фр.), след като младенецът великан се появил на бял свят с кански вик: "Да пием, да пием, да пием." Тогава щастливият баща възкликва: "Ке гран тю а", което означава "Какво голямо (гърло, уточнява Рабле) имаш ти!" Така новороденото било кръстено Гаргантюа. Името на Пантагрюел идва от "панта" (всичко, гр.) и "грюел" (жаден, на мавритански).

Цялата генеалогия на човешкия род според Рабле е свързана с една грешка в храненето. В главата за произхода и древността на великия Пантагрюел се описва как неговите предци се появили малко след като Каин убил брат си Авел в "годината на големите дренки (три пълнели цяла крина)". Първите хора се нахвърлили върху плодовете, без да предвидят неприятностите, които ще ги сполетят. "На едни се подул коремът, но така, че това вече не било корем, а огромна бъчва: "Ventrem omnipotentem" (всемогъщ стомах)." Така човешкият род се явил деформиран и цялата му история е подчинена на тази деформация. Човекът се мъчи да я поправи с пост и целомъдрие, но все не успява, защото природата е по-силна, а понякога моралът изглежда като непоносимо за свободния дух насилие. Усилието да поправи деформацията, да се отърве от клопката на природата прави човека трагично смешен. Излишно е да се споменава, че това е една от многото пародийни задевки с Библията в романа.

В същото време дори и дяволите не са застраховани от страдания заради лекомислено погълнати храни. В една от главите между другото се споменава как техният предводител Луцифер един следобед се гърчел от стомашни болки, след като за обяд изял душата на някакъв съдебен пристав.

Романът дава много точна представа за състоянието на френската кухня през XVI век. В многобройните трапезни сцени са споменати не само всички храни на епохата, но и много от начините за тяхното приготвяне. В главата за гастролатрите (фантасмагорични същества, които принасят жертви само на своите стомаси) са изброени повече от сто ястия и много от тях биха правили чест на всеки модерен ресторант - кисело зеле с говежди мозък, супа от заешко, девет вида фрикасе, овнешка плешка с чесън, осолен дивеч с ряпа, прасенца в шира, патици в бял сос, телешко задушено шпиковано, всякакви колбаси, дивеч, сирена, пастети, риби, миди, калмари, сладкиши, плодове. И всичко това щедро се полива с бяло, розово и червено вино от различни краища на Франция. Подобни пищни описания и изброявания изобилстват в целия роман, а ястията изглеждат някак одухотворени и усмихнати. Характерно за тази трапеза е, че тя е напълно достоверна, дори когато тук-там се споменават скопени врани или змии. Тъкмо храните и пиршествените образи правят героите на цялата фантасмагория още по-реалистични. Забележително е, че Рабле, който пародира всичко около себе си - науката, правото, държавното управление, църквата и религията - се отнася към храната с добродушна почтителност и уважение, което при виното преминава в почти религиозно чувство. Чрез устата на Бакбук, жрицата на "Божествената бутилка", той казва: "Не способността да се смее е присъща на човека, а способността да пие, и не просто да пие, защото и животните пият, а да пие добро и охладено винце. Забележете, приятели, че от виното ставаме като боговете и че то ни дарява с най-сигурни доводи и с най-безпогрешен пророчески дар."

Пиршествените образи у Рабле са може би най-ярките в европейската литература на Ренесанса, но те не са някакво самотно изключение. Храната наравно със смеха дава цвят и живот в творбите на Шекспир, Бокачо, Чосър и други автори. Така срещу киселата сериозност и аскетизма на Средновековието в епохата на Ренесанса се изправил човекът, който, смеейки се, поглъща света с всичките си сетива, с "материално телесната долница" (Бахтин) и с "интелектуалната" горница.

"Дори Франция не може да осъзнае факта, че е побрала в литературата си един толкова огромен писател като Рабле. Тя и до днес продължава да гледа на него с някакво недоумение", твърди френският литератор Ален Фронтие. Може би един ден тъкмо този огромен писател ще помогне на науката да разгадае сложните връзки между добрата храна и смеха.

Предлагаме рецепти за няколко класически френски ястия от времето на Рабле.



Свински джоланчета

Увийте джоланчетата в тензух или друг тънък памучен плат и ги сложете в тенджера, като прибавите мащерка, дафинов лист, моркови, лук, няколко пъпки карамфил, магданоз, чесън, малко оцет, бульон и половин бутилка бяло вино. След като хубаво се накиснат, варете ги на съвсем, ама съвсем слаб огън 24 часа без прекъсване. След като изстинат, внимателно ги развийте и ги оставете отново в тенджерата до следващия ден. Преди да сервирате, ги намажете с масло, поръсете с черен пипер и ги увийте в среда от бял хляб. Запечете леко и поднесете без сос.



Печен маринован свински бут

Мариновайте бута в добро бяло вино с лук, морков, магданоз, дафинов лист, чесън и червен лук в продължение на 24 часа. След като изцедите бута, изпечете го на умерена фурна, като от време на време го поливате с малко марината. Когато видите, че е почти готов, извадете го, обелете му кожата и го поръсете с галета. След това го върнете още малко във фурната да хване златиста коричка. Сервирайте с маринатата, която предварително трябва да сварите до гъстотата на сос.



Пиле със сирене

Опърлете и изчистете две пилета. След това им подвийте крилата навътре, разцепете ги леко откъм гърба и ги сплескайте със сатъра. Сложете ги в тенджера с малко масло и ги задушавайте с половин чаша бяло вино и също толкова бульон. Сложете също магданоз, няколко скилидки чесън, две пъпки карамфил, половин дафинов лист, малко мащерка, босилек, сол и черен пипер. Гответе около час на съвсем слаб огън. След това извадете пилетата, сложете в соса масло колкото орехова бучка и лъжица брашно и разбъркайте върху огъня. На дъното на съда, в който ще сервирате, сложете част от соса и отгоре поръсете малко настъргано сирене "Грюйер" (може да се наложи да го замените с кашкавал). Отгоре сложете пилетата и още толкова настъргано сирене. Сложете ястието на съвсем слаба фурна с капак леко да се запече. Когато се зачерви отгоре, сервирайте горещо.



Леща по елзаски

Продукти: 250 г леща, 1 бутилка бяло вино, 700 мл месен или костен бульон, 100 г нетлъсти пушени гърди, 2 големи глави кромид лук, 250 г картофи, 1-2 моркова, 1 дафинов лист, 2 карамфилчета, половин ч. ч. сметана.

Лещата се изчиства, измива се и се накисва във вино за една нощ. На следващия ден нарязаната на кубчета сланина се разтопява и в нея до златисто се запържва нарязаният лук. Накиснатата леща се залива с месния бульон, добавят се лукът, сланината, дафиновият лист и карамфилът и се оставя да ври един час на слаб огън. След това се прибавят нарязаните на малки кубчета картофи и моркови. Щом ястието уври, подправя се с щипка захар, сол и черен пипер. Добавя се и сметаната. Лещата се кипва още веднъж и веднага се сервира.



Ябълкова торта

Продукти: Тесто - 250 г брашно, 125 г масло, 25 г захар, 5 г сол, 100 мл студена вода. Плънка - 1 кг ябълки, 100 г захар, 100 мл мляко, 100 мл сметана, 2 яйца, ванилия.

В неголям съд разбийте яйцата и захарта, след което добавете млякото, сметаната и ванилията. Намажете формата за печене и разстелете тестото, повдигнете внимателно краищата и ги притиснете, след което надупчете тестото с вилица. Изчистените и обелени ябълки нарежете на четвъртинки или осминки, ако са по-големи, и ги подредете върху тортата, след което ги поръсете със захар. Изпечете тортата в гореща фурна около 25-30 минути. След като ябълките омекнат, залейте с плънката и допечете до златисто. Сервирайте тортата поръсена със захар малко преди да е изстинала напълно.



Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Франсоа Рабле

2. "Гаргантюа на трапезата", френска гравюра от началото на XIX век.