В бара на базата на СФОР в 40-хилядния град Бугойно, намиращ се на 120 км от Сараево, работят точно 9 души - по трима от всеки етнос и религия в Босна и Херцоговина. Изискването да се поддържа етническото равновесие е задължително за всички - независимо дали става дума за държавни организации или за частни фирми. Кой знае защо умиротворителите от ООН са решили, че така по-бързо ще направят от странната смес от босненци (мюсюлмани), сърби (православни християни) и босненски хървати (католици) единна държава и нация.

Това е първото нещо, което прави впечатление на групата, придружаваща зам. шефа на Генералния щаб Никола Колев при гостуването му на българския взвод в Бугойно.

На смяна в бара намираме мюсюлманите Енес и Медина. С Енес се разбираме на сръбски. Няма как - той говори немски, а българите - английски. Така че пресечната точка е в балканския. Виж за Медина английският не е проблем. "И ние го знаем този език. СТАНАГ четири тройки, четири двойки", намигват нашите старшини и сержанти.



СТАНАГ е кодовата дума, за да заминеш някъде на мисия -



това е натовският стандарт за английския език. Всеки от 30-те здраво се е морил, докато издържи изпита по езика. Службата в българския контингент в чужбина му гарантира по 1000 марки върху заплатата си, която получава в България. "И шансът да избягаме от простотията в армията ни", добавя един от военните ни, който служи в Трети корпус в Сливен. "Тук, да знаеш, няма простотии - всичко е измислено, по план, няма бързане. Ако не стане днес, значи ще стане утре, ако не е утре, значи - на другия ден. Три пъти ходихме да взимаме едно свредло на 40 км оттук. Когато ползваш кола, никой не те пита за пътни листове, за отчети и т.н. - на бензиостанцията взимаш шланга и пълниш догоре", обяснява той.

От 1995 г. под егидата на ООН натовски войски в рамките на СФОР "стабилизират" Босна и Херцеговина. Българският инженерен взвод е под командването на холандския контингент. Известни са с това, че типично по-български, често напрягат мишци и работа, която е за 3 дни, я вършат за 2. После един ден лежат и почиват.



Когато обаче стане някоя авария, българите са незаменими.



"Холандците знаят как се прави всичко по спецификация. Когато обаче възникне ЧП (извънредно произшествие в превод от руски), направо им се връзват ръцете", разказва сержант Аврамов. "Българите на два пъти ни спасяваха, като оправяха електрическата инсталация на базата", признават и самите холандци пред зам. началника на Генералния щаб ген. Никола Колев. "Абе, сложихме едни жички, дето не са много за там, щото са с малко сечение, но докато дойде екип от Холандия ще издържи", смее се един от нашите сержанти.

Българите били изумени от правилата в базата - нищо не се оправя, ако е в гаранция - чакат да дойде фирмата от Холандия и да го смени. "Имаше едно помещение - много духаше, решихме да сложим врата. Холандците казаха - не може, ще дойдат от фирмата, те ще сложат. Един месец стояхме на течението", разказват учудено те.

За да не скучаят, българите и холандците често си говорят за Студената война. Надуват мускули и удрят по някоя и друга опашата лъжа за превъзходството си. Нашите все ги бъзикат как щели да си мият танковете в Ламанша.

От време на време играят футбол на игрището в Бугойно. "Ей, го, Енес, казва, че 15 години е тренирал футбол, но не може да играе, три пъти му прекарвам топката през краката", закача се с бармана един от българите. Двамата си удрят ръцете в знак на приятелство.

Еднакво обаче ги боли, когато виждат



холандците да изхвърлят кила сандвичи и плодове,



останали от обяда, вместо да ги раздадат на местното население.

Докато холандците полагат високоинтелектуален труд като правят интервюта с местното население за проблемите им, българите нарамват дървен материал, мистрията и теслата и тръгват към поредната разрушена къща да я оправят. Една от целите на СФОР е да се помага на местното население, като участва във възстановяването на къщи, на инфрастуктура. Целта е бежанците да се върнат по старите си места за живот. Доскоро дори са давали по 5000 марки на семейство, за да построи дом на същото място, където е живяло преди войната.

Истината е, че цялата икономика на Босна и Херцеговина вече е подчинена на СФОР и зависи изцяло от постъпленията на военните. "СФОР е по-лошият валутен борд", смее се един от българите. Натовските сили плащат страхотни пари за сградите на бивши заводи, където са построили базите си. В същото време натовското присъствие консервира обществото - дори мафията се появява едва сега, на петата година, твърдят полицаите от омиротворителните сили. "Всичко, което се случи у нас, тук тепърва предстои", убедени са и офицерите от българския контингент.

Прави впечатление, че



животът в Босна и Херцеговина е много скъп.



"Всички съседни държави сякаш ги бойкотират - бяхме в Сплит, в Хърватска, мандарините са по една марка, тук са по 4!?", чуди се старшина Росен Янков. Къщите им, на два етажа, струват по 100 000 марки, като че ли са правени от стратегически материали. Със заплати между 500 и 800 марки не можеш да си позволиш да си купиш къща сега.

"Като набереш повече опит тук, като стоиш година-две, разбираш, че положението е безднадеждно", казва един от офицерите.

Тук всичко е минирано - и в прекия, и в преносния смисъл. Правило N 1 за войника от СФОР е: "Не вземай нищо, което не е твое и което не си поставил ти". Тук не са спазвани правилата при изграждането на минни полета - да се направи карат, да се обозначи и върже с някой топографски знак от местността.



Само обозначените минни полета са 38 000.



За да се разминират, според някои трябват 10 години, според други - 100 години. Второто правило в Босна отново касае мините: "Никога не върви встрани от обозначения път".

Нарушени са и правилата на общуване между различните етноси - никой не вярва на другите. Мюсюлманите, които са около 80 % от населението на Бугойно, получават арабски пари за строеж на джамии и минарета. "Това не са джамии, а бастилии, зидовете им са по 50 сантиметра дебели", клатят глави нашите сержанти. Сърбите рядко се връщат тук. Идват, само за да продадат къщите си. Хърватите, които са католици, пък са най-яростните националисти и са винаги готови за бой.

"Само война да няма", казва 29-годишният Енес. Той е живял 4 години в Германия преди да го изгонят заедно с още 300 000 босненци през 1999 г. Работи срещу 500 марки, вече има две малки деца, жена му си стои вкъщи.

Сред холандците има и една босненка - сараевката Санела Деракович. Тя живее в Холандия от 8 години, от 2 години служи в армията. Сега превежда на холандците при разговорите им с местните. Удря ни в земята, когато започва да играе български хора и запява "Биляна платно белеше". "Всички сме балканци", казва тя, докато разглежда 9-мм Макаров на шефа на мисията ни полк. Узунов. "Искам да стрелям с него, в Холандия само с "Глок" съм пушкала", казва тя.

Тук всеки си държи на вярата. Холандците изровили с багерите си край една от опустошените места около Чиполич огромна камбана. Нашите я взели, почистили я и открили надпис "Успение Богородично, 1884 г." Намерили местния отец Славиша и му я върнали. Месец по-късно му подарили християнска икона. "Отче, като възстановите църквата, нека това бъде първата икона в нея", казали нашите инженерни войници на отеца. Той заронил сълзи.

"Иначе мисията си е луксозен затвор, 6-те месеца ни идват множко", клатят глави сержантите. "Не можеш да излизаш навън от базата, за 45 марки говориш 22 минути с България, защото сигналът минава през Холандия - като кукла на конци сме. А и 1000 марки месечно вече не могат да съблазнят никого", разказват те. И броят дните до 3 май, когато се връщат в родината. След като прекарат две-три седмици по родния край, сигурно ще са готови за следващата - този път може би в Кипър.