"Незабавна оставка на генералния директор на БНР и възстановяване на уволнените от него радиожурналисти поиска с обща декларация парламентарната опозиция. Искането бе оповестено от трибуната на Народното събрание." Това не е новина от вчера. Годината е 1995, а тогавашната опозиция вече четвърта година управлява България. Преди пет години от националното радио, след уволнение или по принуда, си отидоха 15 журналисти с безспорен авторитет и професионален опит. Аргументът беше "нелоялност" към институцията. Тогава изборът на генерален директор на БНР беше легитимно политически, а членът "Капудалиев" бе удобното оръжие за отстрелване на неудобните. На 22 юни 1995 г. генералният директор на БНР Вячеслав Тунев обещава: "Радиото ще запази националното си звучене. В момента това е медията с най-висок рейтинг, затова нямам сериозни основания за кардинални промени в БНР. Разчитам изключително много на големите професионалисти в радиото."

Месеци по-късно, след уволнението на 7 водещи журналисти от БНР, България влезе в "тъмната" част на годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права. Международни правозащитни и професионални организации изразиха тревогата си от потъпкването на свободата на словото. Със специални декларации президентът, опозиционните парламентарни и извънпарламентарни политически сили, интелектуалци, учени, учители, нарекоха чистката в БНР "партийна узурпация на националния ефир и посегателство срещу конституционните права не само на журналистите, но и на цялото гражданство". От името на управляващата партия пък Жан Виденов заяви: "Уважавам решението на господин Тунев. Няма доказателства, че то е достойно за порицание."

Какво сочи хрониката на протестите в БНР:

Още през ноември 1995 г. 34 журналисти от програма "Хоризонт" предупреждават за "административен рекет под формата на привиквания на хора при ръководството, преки предупреждения за ограничаване на изявите в програмата и недвусмислени намеци за уволнение". "Талантливи журналисти напускат "Хоризонт", а рейтингът на програмата пада стремително", пише в декларацията на 34-мата. В отговор Вячеслав Тунев лансира тезата за "раздухването на омраза и конфронтация сред българските граждани" и заявява: "Ръководството на БНР провежда политика, насочена към отстояване на националните интереси."

На 19. XII. 1995 г. тогавашният опозиционен лидер и сегашен премиер на България Иван



Костов е категоричен: "Уволнението на журналистите е политическо



Няма да допуснем да живеем в лъжа. Не желаем да бъдем хора, които организират протести или цапат с каквато и да е боя журналистите, но не можем да стоим безучастни, когато се уволняват професионалисти." Сред принудително напусналите тогава е и Лили Маринкова, която преди дни пак беше уволнена. Опозицията обещава да използва и извънпарламентарни средства за натиск срещу "безогледната цензура и фелдфебелските порядки в БНР".

7. XII. 1995 г. Лидерът на КНСБ Кръстьо Петков информира Европейската конфедерация на профсъюзите за тормоза над медиите в България и за политическите уволнения в БНР.

29. I. 1996 г. Вестник "Литературен форум" инициира кръгла маса и организира подписка в защита на свободата на словото. В "Демокрация " Марин Георгиев пише: "Свободата на словото е над каквито и да е различия. Ценностите на гражданското общество са над болшевишкия синдром "наши и ненаши", на който комай сме подвластни всички."

29. I. 1996 г. Във вестник "Демокрация" Атанас Свиленов коментира последното издание на "Неделя 150": "И Георги Първанов, един от младите, сравнително по-разумните и по-самокритични лидери на БСП, се присъедини към апологетичната оценка, която се дава на едногодишното управление на правителството на Жан Виденов. Той наблегна на това колко спокойна била станала обществено-политическата атмосфера в страната, как се бил установил дух на консолидация. Каза го в предаване, чийто водещ Ясен Бояджиев беше наскоро отстранен от микрофона и на чието място



дебютира тъкмо вчера братът на един от заместник министър-председателите



(бел.авт. - Величко Конакчиев, брат на Дончо Конакчиев и настоящ член на УС на БНР). Няма да коментирам какво спокойствие може да ни обземе при постоянно нарастващата ескалация на престъпността, при атентатите, убийствата и кражбите. Ще се спра само на довода за спокойствие и обществена консолидация в сферата на духовния живот... Невероятен дух на сплотеност владее също така в радиото и в телевизията. Е, имало и уволнени, имало прогонени предавания, имало комитети и подписки - това за управляващите очевидно са просто незначителни детайли от пейзажа... Но кой знае, може би тъкмо оттук ще избухне отрезвяващата вълна на недоволството."

18. II. 1997 г. Вячеслав Тунев за стачката в БНР: "Тяхното отстраняване (на стачкуващите - бел. авт.) може да стане много трудно. Въз основа на какво? Те могат да заведат дела. На почти всички договорите им изтичат през август. Това е голям проблем за мен. Според мен всички въпроси, свързани с цензурата и свободата на словото, са изключително важни и аз наистина смятам, че трябва с необходимата отговорност да се отнася всеки ръководител на медии към тях."

7. II. 2001 г. Иван Бориславов: "Имам идея да направим два пояса на "Хоризонт" - дневен и нощен, да внеса по-голяма динамика, повече раздвиженост в програмата. Както и хората да бъдат информирани обективно, точно и бързо."

26. III. 2001 г. БНР преживява поредната си, а може би фатално последна катастрофа. Част от протестиращите вече 49 дни



служители на БНР стачкуваха и през 1997 г.



Някои от тях бяха и сред подписалите се в защита на свободата на словото през 1995 г. Както и преди пет, а и преди три години, различно мислещите са наричани за удобство ченгета, хора на статуквото, малцинство, окупирало микрофоните на националното радио и водено от икономически интереси. Протестиращите са "червени рупори " и ги громят от страниците на настоящия официоз... По същата схема, както това ставаше преди време, когато те пак бяха рупори, но "сини", а ги клеймеше тогавашният официоз "Дума". И сега от БНР си отиват хора - след уволнение и по принуда. Освен че за пет години политическите актьори смениха ролята си, разликата е, че между "преди" и "сега" стои един уж европейски Закон за радиото и телевизия и един уж независим орган. Което май в тази ситуация е "незначителен детайл от пейзажа".



* Всеки ден на страниците на "Сега" протестиращите радиожурналисти ще коментират актуални събития в страната или в чужбина. "Сега" им дава думата, защото смята, че те са доказани професионалисти и имат какво да кажат на обществото, но по силата на обстоятелствата са лишени от възможността да го правят.