Днешното правителство на България демонстрира заслужено самочувствие на отличник по евроинтеграция. Повдигането на шенгенската бариера е не само признание на способностите на нашата администрация да се справи с нови функции на страж, комуто е поверено да варди границите на обетованата европейска земя. Този акт има



огромна икономическа стойност,



която едва след години ще можем да оценим. Най-малкото, защото еманципира българския предприемач в равностойна позиция на преговорите с европейски партньори. Мога да изброя десетки случаи на пропаднало финансиране само защото всяко явяване на българския партньор на масата на преговори в чужда финансова институция бе предшествано от унизителната процедура на "покана по утвърдена форма", в която чуждата банка трябваше да се закълне, че в случай на невръщане на нейния партньор тя ще поеме разходите по пребиваването и експулсирането му обратно. Още преди да е зърнал очите на балканския субект, чуждият партньор вече беше настроен негативно към лице, за което неговата държава иска твърда гаранция, че ще си плати дори и сметката в хотела. Новият визов режим не само технически



облекчава комуникацията



между българския и европейския бизнес, но има и знаково значение - доверието към българската държава се пренася и върху българските фирми. Този ефект се проявява всеки ден, в хилядите срещи, които стотици представители на българския бизнес имат с чуждестранни партньори. Този положителен знак ще се отрази в десетките сключвани сделки, във всички търговски отношения, които стават по-тесни и трайни, щом участниците принадлежат към една общност, щом между тях вече не стои граничната бариера. Сега главният проблем е във внимателното



балансиране на промяната



спрямо представителите на онези нации, които остават зад преместената на изток бариера. Грешките и престараването в тази плоскост могат напълно да обезсмислят предимствата за българския бизнес от дадената му свобода за движение в Европа. Защото зад бариерата остават страни, чиито пазари и исторически, и в перспектива са основните направления за българския експорт. (Неведнъж сме отделяли внимание на икономическата гравитация, която определя посоката на движение на стоковите потоци. Природните дадености на всяка страна определят локална цена на производствените фактори, специализацията на местното стопанство, експортната листа и направлението на износа. Бог е подредил света така, че търговията по българските земи следва течението на Дунав и Марица. От времената още на Симеон Велики България е внасяла от запад и е изнасяла на юг и югоизток.) А като познаваме



склонността към престараване



на българските власти и вродената сервилност на родените в бедност и несвобода властелини на България, имаме основания за притеснение. Ако новият визов режим бъде съпроводен с унизителни препятствия за придвижването на граждани на Русия, Беларус, Украйна и Арабския свят, ако зачестят недружелюбните демонстрации като периодичното показно прогонване на дипломати и търговци от тези страни, ответната реакция няма да закъснее. И в Русия, и в арабските държави е развито непознато за нас национално чувство на велика нация. В отговор на нашите "дребни" закачки можем да очакваме далеч по-осезателни ответни мерки, от които първо ще пострада българската търговия. Сега е моментът да се демонстрира от българска страна засилен



интерес към търговията



с тези държави. Тъкмо поради очакванията за интегриране на България в структурите на Европейската общност нашата страна днес е много по-интересен партньор, с все по-голям потенциал да играе ролята на свързващо звено между икономиката на Европа и пазарите на Русия и Арабския свят. Тази роля бе традиционна за Австрия през последните 50 години. Не случайно седалището на ОПЕК е във Виена. Сега границата на общността се измества и в това е уникалният шанс на България да заеме икономически изгодна позиция при преразпределението на стоковите, финансовите и информационните потоци. Българската държава обаче трябва да поеме инициатива за активни политически действия, за да реализира този потенциал. Програмата на ГОДО например съдържа дузина идеи, насочени към развитие на икономическия обмен с Русия, балканските страни и Арабския свят. За съжаление партийната риторика пропуска тази тема, а тъкмо предизборната кампания е подходящ момент всяка партия да покаже, че знае какво да прави в тези приоритетни за българското стопанство посоки.