|
- Знаете, че в много предприятия, които са собственост на гръцки или турски бизнесмени се погазват всички закони, свързани с трудовоправните отношения - работно време, охрана на труда, заплащане, социални и здравни осигуровки. Защо не съм чул "Подкрепа" да направи нещо, за да защити интересите на работниците там?
- Вярно ли е, че когато през есента на 1996 г. трябваше да стачкувате заедно с КНСБ вие в последния момент се отказахте, защото тогавашният премиер Жан Виденов регистрира приватизационния фонд "Златен лев", за когото се говори, че е контролиран от вас?
- Защо винаги говорите, че имате доказателсва за корупция, а след това никога не ги показвате? Ще доживеем ли поне веднъж доказателствата, които вадите, да издържат в съда?
С уважение: Димитър Казанджийски, София, ж.к. "Младост" 3
Благодаря на г-н Казанджийски, че ме определя като "мъжкар". Това, което става в някои турски и гръцки предприятия, не е тайна за нас. Там хората се експлоатират, работят много повече часове от нормалното, полагат извънреден труд в събота и неделя. Не малка част от собствениците се отнасят брутално към служителите си. По този въпрос сме занимавали първо държавните органи, които могат да направят нещо - това е Инспекцията по труда, единственият държавен орган, който може да наложи определени наказания на хора, неспазващи трудовото законодателство. Уведомявали сме и специалните органи към Европейската конфедерация на профсъюзите в Брюксел, които имат други механизми и форми на въздействие, защото на запад не се отнасят с безразличие към това, как даден работодател се отнася с хората. Проблемът не е само в това, че в страната има чужденци. Хората са много уплашени и се страхуват да се организират, за да бъдат единни. Първо, защото има огромно количество безработни, които могат да заемат техните работни места, и второ - като че ли чувството за солидарност у нас не е така развито, както при други нации. Самите хора се страхуват да се обединят и заради това ние не можем да се легитимираме и да се борим за техните интереси. Ние не можем да говорим от тяхно име, ако те не са наши членове. Там, където има наши членове, ги защитаваме максимално.
Ние стачкувахме срещу Жан Виденов януари 1997 г. и то по такъв начин, че това доведе до неговото падане. Не подкрепихме акцията на КНСБ през декември, защото считахме, че нещата няма да се оправят с демонстрация, а със здрава стачка, която да блокира икономиката на страната. Нас никой не може да ни упрекне в някаква симпания към комунистите.
Що се отнася до приватизационен фонд "Златен лев", първо той е регистриран по-отдавна, не в есента на 1996 г. "Подкрепа" няма нито една акция в този фонд и затова не може да се твърди, че го контролираме. Много от фондове тогава се обърнаха към нас, защото сме голяма организация и можем да ги препоръчаме на нашите членове. Нашата позиция беше, че на тези фондове изобщо не може да им се вярва, но много от хората казаха, че така получават възможност да придобият нещо, и поискаха да ги насочим някъде. От многото предложения, които имахме от различни фондове, избрахме да препоръчаме да внесат своите ваучери в "Златен лев". И направихме общо взето толкова акции, колкото направи и КНСБ с неговия собствен фонд "Труд и капитал". Ако не се лъжа, в тази измислица, наречена масова приватизация, "Златен лев" е сред фондовете, раздали най-голям дивидент.
Не съм съгласен, че не предоставям доказателства за корупция. Точно обратното. Когато сме излагали някакъв случай за корупция или злоупотреба, винаги сме изваждали доказателствата и сме ги изпращали на правораздавателните органи. Това, че те не реагират, си е техен проблем. Нашият граждански дълг сме си го изпълнили. Ще дам за пример само последния случай - т.нар. "спиртна контрабанда". Авторите на материалите - шефът на НСБОП ген. Кирил Радев и МВР-шефът по това време Богомил Бонев, признаха своето авторство, своите подписи, не оспориха документите, казаха, че са автентични. Всичко е изпратено на прокуратурата. Защо тя бездейства, аз трудно мога да отговоря. Дори държавни ведомства като митниците, например, казаха, че нанесената щета не е чак толкова голяма, колкото казваме. Не била 1 млрд., а 500 млн. долара. Сякаш това не е проблем, а става въпрос за джобни пари.
Г-н Тренчев, много ми е интересно как успявате да съвместите ролите на синдикалист, политик и лекар? Не смятате ли, че човекът, който се е наел да защитава правата на работниците, не би трябвало да участва в политически машинации и да се бори за власт?
С уважение: Емилиан Градинарски, Сливен
Синдикалист - да, но политик... Ако говорим за политик в пълния смисъл на думата, това значи човек, който най-малкото участва в избори за някои от формите за власт. В такива избори не съм участвал, въпреки че това не е било проблем за мен. Бях молен от старото СДС да оглавя листа за изборите 1990-91 г. Не съм го правил, точно защото считам, че освен политиката има и други много важни дейности. Тъй че аз лично не бих се квалифицирал като политик. Друг е въпросът, че подкрепям политици, в чийто убеждения и качества вярвам.
А що се касае до работата ми като лекар, за съжаление, не мога да практикувам и прекъснах лекарската си дейност още в края на 1989 г. От тогава като лекар съм се изявявал само в конкретни случаи, по конкретни поводи, когато са търсили съдействието ми. Със съдебна медицина не се занимавам, макар че не е проблем да го правя в някоя напреднала демократична държава.
Всяка обществена дейност по същество е политика в широкия смисъл на думата. Правейки синдикализъм, ние всъщност правим и политика - това е обществена позиция, позиция на хората, които стояха на барикадите. Току-що завършилите протести във ВМЗ-Сопот доказа това.
Как успявате да съхраните толкова време здраво семейството си, след като от години половинката ви живее в Америка, а вие - в София?
kokalar@hotmail.com
Жена ми живее в Америка от 1989 г. Тя замина там под натиска на ДС по време на комунистическия режим, а не след неговото падане. Казано по друг начин, тя бе експулсирана от страната. Нещо, което и спрямо мен беше опитвано многократно, и ако комунистическият режим не беше паднал, може би и аз щях да издържа известно време и да я последвам. Защо е здраво семейството ми? Защото нашите отношения са в името на една обща кауза, за която се борихме заедно и платихме една висока цена. Дъщеря ми също замина за Америка, където учи и работи. Жена ми също учи и работи в една от най-големите болници в Ню Йорк като операционна сестра и получава изключително добро трудово възнаграждение, за да покрива своите нужди и тези на дъщеря ми. Искам дебело да подчертая, че аз нямам възможност да ги подпомагам, по-скоро те ме подпомагат и това е лесно доказуемо, ако представлява интерес.
Г-н Тренчев, какво ви накара да направите странния (меко казано) избор на Ренета Инджова за шеф на партията си? Тя е доста неуправляема и дори да се случи невероятното и тя да бъде избрана, рискувате много, защото тя няма да ви се подчинява.
rosstod@hotmail.com
Искам да направя някои уточнения. Първо, партията не е моя. Това, че съм един от основните автори на идеята, не значи, че тази структура ми принадлежи. Аз съм редови член, макар че съм почетен председател, защото общо взето нямам реална власт, а и никога не съм се стремил към нея. Що се касае до г-жа Инджова, тя е уважаван политик в средите на "Подкрепа". По време на нейния служебен кабинет всички конфликти се решаваха по пътя на преговорите и диалога. Нейните позиции се споделят от членовете на Демократичен алианс и още в зората на неговото активиране миналата година, много хора поставиха въпроса за покана към г-жа Инджова. За съжаление, тогава тя беше в САЩ, работеше по предизборната кампания на сегашния президент Буш и нямаше възможност физически да присъства тук. Що се касае за определението, че е неуправляема - един политик трябва да има позиция, трябва да има стил. Аз не искам никой да ми се подчинява, т.е. аз да бъда лидер в сянка, а някой друг да бъде подставено лице. Мисля, че такива неща има в други партии, на които се нагледахме и от които сме потърпевши. Ние искаме да партнираме с политици, които са смели, откровени, отстояващи позициите си. В това, че може в един момент позициите ни да са различни, няма нищо страшно, тъй като с взаимни аргументи може да ги сближим.
Моето лично мнение за г-жа Инджова е, че тя е опитен политик със свой стил, твърдо държи на своите идеи и позиции, има международни контакти. Аз не желая никого да подчинявам, защото според мен така не се ражда истината и не може да се взема правилна позиция. Както аз не се чувствам подчинен на никого в тая държава, освен на конгреса на "Подкрепа" и на интересите на нейните членове, така и г-жа Инджова трябва да се чувства свободно и самостоятелно обвързана с идеите и целите на Алианса.
Г-н Тренчев, аз също симпатизирам на цар Симеон II и бих се записал във вашата партия, но не ми харесва компанията от политици, която гравитира около царя в момента. Искам да ви попитам дали и при какви условия бихте се коалирали с Христо Бисеров или Богомил Бонев, например? Зная, че братът на Христо Бисеров е регионален лидер на "Подкрепа" и също би могъл да лобира за него.
Боримир Иванов, Варна
Да, около царя има много хора, всеки със своите виждания, идеи, намерения. Стил на царя, който аз приемам, е да не се дава персонална квалификация. В този контекст аз не искам да се произнасям нито за г-н Бисеров, нито за г-н Бонев. Бих казал само, че аз съм първият български политик, който се видя с царя още през март 1990 г. в Мюнхен, когато нито един от другите български политици, които бяха поканени на срещата, не дойде. Всички се уплашиха. Никога не съм си сменял убежденията, винаги съм уважавал Негово Величество и не съм го крил. Що се касае до формата, която царят ще избере, за да участва в политическия живот, това е само негово право. Вярвам, че той като информиран, много внимателен и деликатен човек, ще направи правилния избор, когато дойде времето за това.
Наистина братът на Христо Бисеров от дълги години е наш лидер на "Подкрепа" в Хасково. Марио Бисеров винаги е отстоявал синдикалните позиции и интересите на членовете на "Подкрепа". Досега не е лобирал за брат си.
Г-н Тренчев, защо точно сега се насочихте към политиката? Дали не е защото синдикатите виреят предимно в държавните предприятия, а в България почти не останаха такива?
Людмила Костова, Враца
Не мога да се съглася, че сега съм се насочил към политиката, защото на практика с политика в широкия смисъл на думата - обществена дейност, се занимавам още от 1988 г., още по времето на комунистическия режим, за което си изпатих сериозно. Семейството ми беше едно от малкото репресирани през този период.
Синдикатите виреят във всякакви предприятия. Ако ги нямаше в частните, на Запад нямаше да има синдикати. Там не само ги има, но са силни и обединени. Ние имаме щастието да членуваме в това световно синдикално семейство. Проблемът в България има малко по-други измерения. В почти всички големи предприятия, които вече са частна собственост, синдикатите се запазиха. Проблем е, че трудно се прави синдикализъм в много малки предприятия, например в сладкарница с 3-4 сервитьорки, в малък ресторант или магазинче. Хората са много малко и затова не могат да обединят усилията си и да бъдат фактор срещу работодателя. В малките фирми хората се страхуват, а синдикатът не може да бъде направен с някакъв декрет. В крайна сметка един човек сам трябва да реши стига ли му куража да се бори и трябва да го заяви, а наш дълг е да му помогнем.
Г-н Тренчев, пазите ли някакви документи около случките между Марк Рич и "Нефтохим"? Защо не беше потърсена тогава отговорност от хората, които умишлено водеха към фалит на най-голямата рафинерия на Балканите?
Сашо Димитров, Бургас
През 1992 г. по молба на нашите американски колеги, които имат ясно и категорично отношение към Марк Рич, ние предприехме акция за изолиране и ограничаване на неговото влияние в България. Той не се занимаваше само с "Нефтохим", а и с покупко-продажба на меден концентрат, на метали, на зърно и т.н. По това време той реши да трансформира своята икономическа империя, като я раздели на няколко фирми. Още пазим всички документи. Случаят "Марк Рич" стана пак актуален около скандалите с неговото помилване от бившата администрация на президента Клинтън. Нещо, което е в процес на отмяна от новата администрация на Буш. По този повод съвсем скоро имах дълъг разговор с кореспондент на "Ню Йорк Таймс", който също ни попита за Рич. Казахме му това, което знаем: Марк Рич продължава да работи чрез своите компании в България, макар че те вече формално са под друго име. В крайна сметка ние не сме хората, които могат да потърсят отговорност. За това има съд, прокуратура, следствие. Ние сме ги сезирали още през 1992 г. Можем и в днешно време да ги сезираме отново, макар че информацията вече е стара. Големият проблем е, че те няма да реагират. Те не реагираха, както за Марк Рич, така и за съвсем нови и пресни неща с много убедителна документация. В случая проблемът не е в нас.
Уважаеми г-н Тренчев, и аз като Вас мисля, че царят може да участва в българския политически живот като цар и всякакви опити да му вменяват намерения да бъде депутат, премиер и какъв ли още не, са нелепи и абсурдни.
Покойната ми майка Василка Попова беше близка приятелка на г-жа Нора Ананиева, съпругата на руския доктор Пьотр Алексеев от село Габарево. Какво стана с изследванията на Вашата колежка г-жа доц. д-р Мария Грозева? Моята 90-годишна леля със съхранена памет и интелект д-р Анна Джананова - емигрант в САЩ, ми писа, че именно на нея покойната г-жа Нора споделила, че е княгиня. Ксерокопие на писмото изпратих на г-жа доц. д-р Грозева и на г-жа Донка Йотова, която направи обстойното журналистическо разследване за версията, че две от децата на династията Романови са се спасили от варварското изтребване, намерили са относителен покой и съществуване в Габарево и са оставили незаличими следи в паметта на местните хора. Знам, че има много пречки и обстоятелства, но едно такова започнато начинание трябва по много начини да бъде подкрепено и доведено до край.
Желая на Вас и г-жа Инджова и останалите Ви съидейници здраве и кураж във всичко. Вярвам Ви.
С уважение: Анастасия Попова, ж.к. "Меден рудник" - Бургас
Винаги съм казвал, че царят трябва да бъде цар, защото всяка друга роля за него ще бъде малка. В крайна сметка царят е този, който ще прецени по какъв начин и форма ще участва в българския политически живот. Аз лично бих се радвал да се възстанови институцията монархия, защото има едно уникално съчетание между личност и институция, от което България само би спечелила. Това е личното ми мнение. За съжаление, то не се споделя от тези, които са на власт, и от тези, които бяха на власт. Те пишат правилата и от тях зависат до огромна степен нещата в тази страна.
Аз ходих с доц. Грозева в руското посолство именно за основателното съмнение, че в едно казанлъшко село след октомврийската революция са успели да пристигнат и да се заселят наследници на императорската руска династия. Доц. Грозева изнесе достатъчно материал по случая. Аз като нейн колега прецених, че основанията й са доста сериозни и затова отидохме в руското посолство и занимавахме тогавашния посланик Авдеев, като разчитахме той да прояви някакъв интерес, защото става дума за исторически личности. Само генетичен анализ на материала от гроба, който е известно къде, може да реши окончателно въпроса дали наистина това е била великата княгиня и, разбира се, наследникът. Това е една сложна методика, която се прави доста успешно на запад.
Този случай ще го поставя отново при срещата ми с председателя на Монархическите организации в Русия, който очаквам да дойде по наша покана в началото на лятото. Надявам се, че те ще бъдат заинтересовани. Ще бъде добре, ако се хвърли светлина по случая, за да се знае историята на руската царска фамилия, но ние не можем сами, без съдействие, да доведем този случай до край. Това по-скоро касае Русия, отколкото България.
Г-н Тренчев, бихте ли описал чувствата си при раждането на Демокрацията в България и чувствата си към сегашната малка/млада госпожица Демокрация. Какво да очакваме, когато Демокрация Българска на свой ред стане майка, и има ли според вас значение бащинството?
Анастасия Ябланска, Благоевград
Чувствата ми доста се различават. И то не само поради времето, което е изтекло, а и защото в началото имахме много мечти, които после се оказаха илюзии. Мислихме, че от момента, в който управляващата комунистическа партия не е на власт, нещата ще тръгнат. Оказа се, че демокрацията не е само добро желание, а за нея се воюва много трудно и това е един процес, в който трябва да участват много хора с чисти ръце. За съжаление, стана точно обратното. Когато ме питат днес какво значи демокрация, аз отговарям много просто - това е промяна на принципи и на мислене. Два процеса, които зависят един от друг. Принципите могат да се променят, могат да бъдат написани на хартия и да бъдат наложени като закон. Въпросът е обаче в тяхното спазване и в тази морална трансформация, която е изключително необходима - мисленето на хората. Лесно е да говориш с демократични термини, но ако по душа не си демократ, всичко се разваля и обърква. Аз мисля, че ние сме още твърде далече от укрепналата, осъзнатата демокрация, защото тя е и една осъзната дисциплина, а не някаква свободия. За съжаление, точно тези, които говориха, че знаят как да постигнат демокрацията в тази държава, се оказаха хора със старо мислене. На практика разграбиха и унищожиха това, което имаше в държавата. Това не може да не ме настройва тъжно, но за съжаление чувствата не могат да променят нещата, а може само активната човешка дейност и борба. Все още считам, че има някакви шансове нещата да се променят към по-добро и това ми дава основание да се боря.
Иначе като личен избор, аз мога да напусна тази държава и то в рамките на няколко часа и да отида да живея в една страна с укрепнала демокрация. Но не го правя, защото това, че аз имам личен изход, не значи, че много хора биха могли да постъпят като мен. Аз се чувствам свързан с тези хора и обичам държавата, в която живея, каквото и да е нейното състояние. Давам си сметка, че ако всеки един от нас поиска да направи нещо за обществото като цяло, тази държава може да се промени и то към по-добро. За съжаление, индивидуализмът при нас, напластяването от миналото пречат на тази истинска обществена сила, която да наложи новите правила и България през XXI.
Бел. ред. Днес публикуваме отговорите на лидера на "Подкрепа" Константин Тренчев, които трябваше да излязат на 17 март. Синдикалистът отложи диалога с читателите на "Сега", защото спешно трябваше да замине за Мадрид за среща с цар Симеон II.
|
|
|
|