Покойният македонски президент Борис Трайковски се бе договорил с колегата си Георги Първанов всяка среща помежду им да бъде белязана със знаково събитие за отношенията между Скопие и София. Изглежда, че тази линия се продължава и от новия президент на Македония Бранко Цървенковски, когото Първанов нарича "колега и приятел". В четвъртък двамата прерязаха лентата на Българския културен център в Скопие. През май, когато Бранко Цървенковски ще гостува у нас, "знаково събитие" ще бъде откриването на Македонски културен център в София.
Културата е последната сфера на комплекса връзки между Скопие и София, в който нещата се поставят на системна основа. В кратката история на двустранните отношения след обявяването на Македония за независима и суверенна държава през 1991 година в Скопие
културата бе смятана за най-рисковата зона
за оригиналната македонска идентичност. Възможността за представяне на достиженията на българските творци и състави в Македония бе разглеждана от македонистите като опасност номер едно най-вече заради близостта и дори еднаквостта в културната традиция. Имаше културен обмен, но той бе стихиен, предизвикан преди всичко от личните връзки на един или друг творец или творчески колектив. Странно е, че в Македония не познават българската култура, нейните върхови достижения, а в доста случаи се отнасят и снизходително към нейните изявени представители. Причината е известна - през дългите години на бивша Югославия, а пък и след това засилен интерес към всичко, което става в България, включително и към културните прояви там, беше смятано едва ли не като предателство към македонската идентичност. Вина имат и българските институции, които през годините на независима Македония не осигуриха поне редовната доставка на българска преса по будките край Вардар. Частната инициатива не можа да пробие и с книжарницата за български книги, която бързо-бързо бе затворена. За чест на българските творци, гостували в Македония обаче, те се представят достойно и професионално, особено в театъра, музиката, изобразителното изкуство.
Сега вече имаме Български културен център. Имаме ли го обаче? Първанов и Цървенковски всъщност откриха
една табела с надпис "Български културен център"
в сградата на нашето посолство в Скопие. Преди две години и два месеца същият този партер на посолството бе обявен за Културен клуб към българската дипломатическа мисия и бе открит, разбира се, тържествено и официално от премиера Сакскобургготски. Оттогава до днес едновременното откриване на двата културни института - български в Скопие и македонски в София, бе афиширано при всяка среща на високо равнище, било то президентска, премиерска или на ресорните министри. В София администрацията си свърши работата сравнително навреме, но македонският парламент ратифицира спогодбата и даде път за нейното изпълнение само преди месец. Първанов е наясно с тези неща, но познавайки вътрешните стопиращи механизми в държавните структури в Скопие, предпочете да открие формално културната ни институция, поставяйки по този начин пред свършен факт както македонската страна, така и чиновниците в нашето културно министерство. То трябва да утвърди бюджета, да обяви конкурс за директор и да извърши още куп неща, за да започне центърът да функционира нормално и пълноценно. Временно той ще се управлява от дипломат от посолството, което не е негова работа.
Първото нещо, което трябва да се направи, е
центърът да бъде отделен от посолската сграда
Мястото е хубаво, в центъра на Скопие, но ако искаме там да влязат и други хора освен онези стотина човека с българско самосъзнание, които са "постоянно присъствие" на всички прояви в нашата мисия, центърът трябва задължително да е извън посолството. Доста хора в Македония симпатизират на България и на нейната култура, но се страхуват да се въртят около посолството. Такова е нивото на демокрацията в тази нова държава и трябва да приемем нещата такива, каквито са.
От друга страна раздразнението ми от т.н. "политика" на управляващите в последните 15 год. подържаща, де факто, все по-голямото отдалечаване на тези две части от общото ни минало. Всички тяхни унизителни реверанси към невежите западни политици (в това отношение) в името ня някакви си химерични сребърници.....
..... очаквани за предателството им към България.
Затова и значението на Президентското посещение има двуяко значение. Изкарва отново на яве трагик-комедията на разграбването на България.
А къде остана комичното? Поне аз не го виждам!
Редактирано от - Eisblock на 12/3/2005 г/ 01:11:34