Смисълът на всяка игра в крайна сметка е в победата на едни от участниците над други. Но тя предполага спазване на правилата от всички. Не е важно дори кои са победителите и кои победените, а равнопоставената конкуренция на силите, качествата и способностите. И също - справедливото разпределение на шансовете. В това е идеалът за fair play.

Но какво означава в случая "справедливо"? Дали това разпределението да бъде оставено на случайността? Но тогава няма ли дистанцията още повече да се увеличи? Особено ако част от играчите скришом или явно нарушават правилата или от самото начало са били в привилегировани позиции. Тогава е налице не просто неравномерно (то винаги е такова), а деформирано разпределение на шансовете.

В нашето все по-"нормално" общество има нещо обезпокояващо - неимоверното намаляване на шансовете на едни в сравнение (или за сметка) други.



Печелещите печелят, а губещите губят все повече



Като вторите са несравнимо повече от първите. Социалните неравенства, които отдавна приемаме за "естествени", са се превърнали в пропасти. На единия край - престижни квартали и училища, частни клиники за избрани. На другия - панелни гета, порутени училища, без елементарни средства, болници в окаяно състояние.

Два процеса неусетно набраха скорост и са на път да доведат до необратими последици - поколенческото и териториалното възпроизводство на бедността. Възпроизводство съответно във времето и в пространството. По-важно значение има вече не какви са качествата и способностите на децата, а в какъв район или селище са родени и какви са материалните възможности на родителите им. Децата на бедните, родени в бедни села и квартали, са обречени на бедност.

Ясно е, че има справедливо, заслужено и незаслужено, несправедливо неравенство. Хората не могат да бъдат държани отговорни за неща извън техния избор - произход и неравномерно разпределение на обективните условия и възможности.



Незаслуженото неравенство не трябва да влияе



при определянето на принципите на справедливостта. Социалното неравенство е неизбежно. Работата е дали то се основава на "битието" и на "съдбата" или на "моите" и "твоите" способности и възможности; на кражбата и насилието, мошеничеството и корупцията или на реалните качества на играчите.

Как жестокото разслоение може да бъде ако не премахнато, то поне смекчено? Има ли "трети път" между егалитаризма и "естественото" неравенство? Между незаслуженото, несправедливото неравенство и спъващото индивидуалността и конкуренцията равенство?

Нека разграничим тук два аспекта: първо, достъпът до основните социални блага - здравето, знанието, труда, свободното време, и второ - различията (неравномерното разпределение) на личните качества, способности и достижения. Независимо от индивидуалните качества и способности всеки човек трябва да има



равнопоставен достъп до основните социални блага



Индивидуалните качества и способности разширяват и задълбочават този достъп. Те имат решаващо значение за формиране на конкретния социален статус на индивида, който би следвало да се надгражда върху един социално гарантиран праг или минимум. Как се определя той, какви са конкретните му социално и културно обусловени измерения е въпрос на дискусия в обществото.

Формално, разбира се, всички са равни. Но банално известно е, че на практика едни са по-кадърни от други. Въпросът е как се отразява това върху социалното им развитие? Дали вместо равнопоставена конкуренция не протича контраселекция? Подбор не на най-способните, а на най-приспособените и безскрупулните.

Завоюване на привилегирована позиция за сметка на мнозинството, което е вън от играта. Вън от пазара. Вън от здравеопазването. Вън от образованието. И тук става дума не просто, че мнозинството е изцяло лишено от достъп до всичко това, а че този достъп се е разпаднал, загубил е своето реално качество и съдържание.



"Всеки трябва да носи своя кръст"



Но могат ли да се сравнят възможностите на тези, които имат имот, и на онези, които нямат? Децата на родителите с много пари и на родителите с малко пари? На имащите работа и на безработните? На живеещите в София и на живеещите в Разград, Търговище или Кърджали? И не само това. Какви са възможностите за отлепване от дъното и придвижване нагоре, пропускливостта на социалните прегради и граници?

Едва ли ще настъпи мечтаният момент, в който губещите ще станат печелещи, победените - победители, а на онеправданите и бедните ще се въздаде справедливост. Но надеждата е, че на мястото на играта с правилата, безскрупулната кражба и насилието идва друга игра - на реалната конкуренция и спазването на правилата. Надеждата е в реалното прилагане, както и в коригирането и допълването на правилата на играта, наречена "пазарна икономика" и "демокрация", така че да се намали дистанцията между печелещи и губещи, да се разшири полето на шансовете пред тези, които губят поради фактори извън техните лични качества и способности.