Симеон Втори направи масивна медийна атака във вторник - появи се в две национални телевизии и най-слушаното радио. Само че не се разбра защо. След силния му старт с обръщението си миналата седмица, оня ден царят даде заден и млъкна. Жалко.

Н.В. вече е фигурата с най-голям авторитет в България, гледан е като месия, социолозите отдавна не са виждали цифрите, които се появиха след неговото слово. Всички, които са разочаровани и нереализирани, независимо как са гласували досега, са готови да го подкрепят. При учредяването на движението "Симеон II" се струпа невиждана тълпа, пред офиса му на ул. "Шишман" има опашка от хора, които искат да се запишат в партията му, въпреки крайно недемократичния й устав. Сбъдва се желанието на царя нацията да се обедини. Май единствените, които роптаят срещу царя, но тихичко, под нос, са политиците и обкръженията им, но пък това, което се случва, е знак за тяхната неважност и начало на залеза им.

Сега Симеон е на ход. Предполагаше се, че щом е казал в петък "А",



във вторник ще каже поне "Б"



Царят обаче не прояви никакви признаци на словоохотливост и във всичките си изяви се държа, сякаш насила е закаран до микрофона или му е било неудобно да откаже.

Ако в "Екип 4" на БНТ към него се отнесоха доста резервирано и колежката Ива Петрони така и не намери подходящото обръщение към събеседника си, а в "Дарик" радио водещата Емилия Иванова изпадна в умиление с реплики като: "Драги слушатели, имате благоразположението на Негово величество да задавате въпроси", то поне в БиТиВи интервюто със Симеон протече по всички журналистически правила. Но както и да го мъчеха, сучеха и въртяха, никой не успя да изкопчи и две конкретни думи от най-желаната, нашумяла и интересна личност през последните дни.

Царят царствено не промълви нищо съществено, засегнат от журналистическите въпроси. Ако все пак свържем изреченията му, стана ясно, че той е "скромен", "пестелив", "търпелив", не е "всезнайко", предпочита действията пред думите, уважава институциите и обича България. Толкоз.

Въобще не е нужно да се спираме на въпроса за изказа на Н.В. и недовършените му изречения. Все пак той не е ошлайфан в публичните изяви и не трябва да го съдим за архаичния му език, който буди повече симпатии, отколкото критики.

Царят обаче не каза с кого ще ходи на изборите, ще се кандидатира ли за депутат, защо е написал партиен устав, какъвто у нас не съществува, кой го съветва, с кого иска да прави кабинет. Но дори да приемем, че това са подробности от кухнята, които засега той не иска да издава, за да бъде с едни гърди пред конкуренцията, някак



не върви той да мълчи и по по-общите въпроси



Симеон не желае да коментира вътрешнополитическото положение, международното положение, управлението на страната до този момент и даже вижданията си за бъдещето на държавата, която има претенции да управлява. Той бяга като попарен от въпроса има ли намерения да връща монархията или ще абдикира. По важните теми Симеон II най-често повтаряше "Вярвайте ми".

Абе вярваме, вярваме, ама вярата ни е до време.

В момента Н.В. е натоварен с толкова много надежди и доверие на кредит, че е абсурдно да не разочарова част от тях. Поведението му показва, че той страшно много внимава да не стъпи накриво, за да не изгуби нечуваните си проценти подкрепа. Заложил е на харизмата си и всячески се старае да не разбулва мистиката, с която е обграден.

Всъщност Симеон II играе цар-обединител, а не политик. Но проблемът е, че играта, в която се е включил, се нарича политика. Противниците му са политици и правилата са също политически - наричат се избори. Въпреки опитите му да не се конфронтира и да не коментира партийната класа, това е неминуемо, защото преди дни той се включи в нея, като създаде партия.

Сега засега, онемели и



объркани от големия залог на народа,



повечето коментатори се стараят да не го коментират. И медиите все още се ориентират в настроенията на своята аудитория. За царя се говори и пише или добро, или нищо. И все пак това бе до оня ден, когато Симеон трябваше да направи следващата крачка и да нагази в реалността, тъй като такава е неговата лична заявка.

Има нещо недомислено в стратегията на поведение на царя. От една страна той не желае да се свързва с династията на Кобургите и не залага на синята си кръв. Подчертава, че живеем в XXI век и историята трябва да се остави на мира. Но пък и не посочва други аргументи, с които иска властта. Даже цялата власт, за да сме точни. С мълчанието си той по никакъв начин не доказва, че е компетентен, способен и достатъчно силен, за да управлява. Иска пълно и безусловно доверие. Сега и веднага. Без да дава обещания, без да прави анализи, без да повдига завесата на намеренията си. Използва обаянието на титлата цар, за да го инвестира в длъжността премиер.

Това е нов прийом и поради това - засега е печеливш. Само че до изборите остават цели два месеца и ако Симеон II не вкара плънка в харизматичната си личност, не е сигурно дали ще има основателна причина избирателите да го наградят с победа.