Връщам се аз от Родопите, където - както винаги - има всякакви величествени неща. Даже магии правих, едно-друго. А в София, не щеш ли, всичко е цар. Гледам газетите - цар. Хващат ме още на входа на София разни хора - цар, та цар. Надавам ухо към радиоуредбата - цар. Пущам телевизора - пак цар.

Брях. Какви неща ставали из столицата, човек само като си обърне гърбът. Загледах се накрая по царя на телевизора, да видя все пак за какво става дума. Пита го Петрони, какво ще прави по икономиката, по управлението и всякакви такива едни неща. Наострям уши - а то: "После ще ви обадя... Не му е времето... Нашите специалисти ще ви светнат, таквозя, като настане моментът..."

И затова ли била цялата дандания, викам си на акъла. Нали таман пък се бях изцепил из кърджалийските баири, че от царя голям политик няма да стане, ама поне ще ни научи на държание, на възпитание, на дебат, на култура и други важни за нашата селска атмосфера работи.

Дойде, накрая, и възпитателният момент, та си отдъхнах. Пита го Петрони какво му пише на визитките на царя. Ми, вика той, различни неща според случая.

Това е вече сериозна работа. Аз откога проповядвам из градища, села и паланки, че човек е свободен и може във всеки даден момент да избира кой да бъде и какво да прави. Днеска едно, утре друго. Доволен съм, ама наистина, понеже никой не си е пророк в селото и сега може би най-сетне българите ще се замислят сериозно над свободата, като го чуха от царя.

А Симеон, нали цар все пак, наистина е нива над мен. Все бях проповядвал човек да може да бъде различен всеки ден, ако реши, ама си го представях, че се случва все под същото име. Ето, аз да речем: днеска доцент, утре селски труженик, после китарджия - ама все Дайнов. А то какво било: според случая - и името. Симеон днеска е Симеон Втори, утре е Сакскобургготски, а за други случаи, както каза: "Имам си един алиас, граф Рилски".

Абсолютно я подкрепям тази работа с алиасите (тоже известни като ном дьо плюмове) и я препоръчвам всекиму. На всички ни ще е по-ясно, ако да речем Костов си е Костов, като е в кабинета на премиера, Командир Първи на "Раковска" 134 и, да предположим, Драгалевския Дракон, като си е вкъщи. Представяте ли си колко по-интересно ще е на изборите, ако като водачи на листи да се сблъскат не Костов и Борисов, а граф Рилски и Драгалевския Дракон? Живот - като на кино.

Или да вземем президента. Да си е Стоянов като държавен глава, бат' Петьо, като ходи по селата, и Китар-Майна, като е с приятелите си във Филибето. Да няма обърквация.

Редом с тези мъже не мога да претендирам за толкова много различни визитки. Бе то не че не мога, ама не искам да правя поне засега лошо впечатление. Нека засега се разберем така: Като съм в София, да ми викате маркиз Подуенски. А като съм на село, нека бъда барон дьо Миндя.

Тичам да си правя визитки. Не е толкова лесно, както си мислите. То при соц-а колко му беше: инж. Еди-Коев и край. А сега трябва да мисля герб, че даже два, атрибути на герба и други прочие сложни хералдики.

Чакайте, прочее, следващата дописка от вашия покорен слуга барон дьо Миндя.