Застрашени от изчезване ли са българите? Това е въпросът, който логично възниква след като националната статистика обяви първите резултати от поредното преброяване на населението. На пръв поглед те потвърждават добре известна от 15 години насам тенденция - че населението намалява с всяка изминала година.
Резултатите от преброяването обаче очертават много по-страшен срив, отколкото се предполагаше досега. Изненадващо се оказа, че вече сме под 8-те милиона. Досега някак си успявахме да се задържим над тази чисто психологическа граница. Пропадането под нея е ясен знак, че

демографският срив вече трябва да се разглежда като заплаха

В момента постоянното население на страната ни е 7 977 646 души. За 8 години то се е стопило с повече от половин милион души, което е своеобразен рекорд. През 1992 г., при последното преброяване, у нас са живели 8 487 317 души. В периода между предишните две преброявания (1986-1992 г.) населението е намаляло с 460 хиляди души.
Цифрите изглеждат още по-страшно, ако се направи съпоставка с данните от 1985 г., когато е началото на стремглавия демографски срив. Тогава сме били 8 948 649 човека или с близо милион повече. Сегашното положение може да ни се види розово, само ако се върнем чак в началото на миналия век, когато сме били едва 3 154 375 души или близо два пъти по-малко от сега. Реално погледнато

в момента сме на нивото от преди 50 години

Според данните от проведеното през 1956 г. преброяване, тогава населението ни е било 7 613 709 души. Почти колкото сега (Таблица 1).
Причините, заради които населението намалява, също са еволюирали. "Изчезването" на 480 хиляди българи в периода 1986-1992 г. се обяснява само и единствено с миграционните процеси, с желанието на нашенци да намерят по-добра съдба в чужбина. Това бе и периодът на т. нар. "голяма екскурзия". Днес нещата изобщо не стоят така. Стопяването ни с още 510 хиляди от 1992 г. досега е провокирано от много по-дълбоки и трудно обратими процеси.
С външната миграция този път се обяснява едва една трета от намаляването на населението. В този период напусналите страната лица са с 172 000 повече от тези, които са се установили трайно у нас. Останалите две трети от спада са резултат от отрицателния естествен прираст. За тези години

починалите българи са с 337 хиляди повече от новородените

Всъщност негативните демографски явления се наблюдават отдавна. Раждаемостта намалява още от 1930 г. насам. Но най-тежък спад се отчита точно през последните 8 години. Печален рекорд е поставен през 1997 г., когато на 1000 човека са се падали едва по 7,7 новородени деца. Това е най-ниското ниво на раждаемост, отчетено някога в България. За съжаление и през миналата година картината не се е променила съществено. Предварителните данни сочат, че на хиляда души се падат само 9 бебета.
Ниската раждаемост вероятно нямаше да е толкова сериозен демографски проблем, ако не се съчетаваше с извънредно висока смъртност. Тенденцията на увеличение се наблюдава от 1964 г. насам. И тук най-драматичните резултати се отчитат в последните 8 години. През 1993 г. на хиляда души са се падали по 12,9 умирания. Четири години по-късно броят им достига 14,7 на хиляда. И през миналата година смъртността се запазва на твърде високи нива с коефициент 14 на хиляда.
По същото време драматично се развива още една твърде негативна тенденция - нацията трайно остарява. Статистиците успокояват, че този процес се наблюдава във всички европейски страни. България обаче има "предимството" да е в челната шестица на тази класация. За последните 8 години

непълнолетните са намалели с 438 хиляди

Сега в тази възрастова група попадат едва 1 555 802 души или 19,5% от населението на страната. Хората на възраст от 18 до 64 години са 5 055 595 или 63,4% от всички българи. Почти със 150 000 повече са хората от третата възраст спрямо 1992 г. Сега българите на 65 и повече години са 17,1% от цялото население. В тази възрастова група попада всяко четвърто лице, живеещо в селата.
Според специалисти на БАН през следващото десетилетие отново ще се регистрира отрицателен естествен прираст. Възможно е дори той да се запази в твърде високите си сегашни размери. Което означава, че населението ще продължи да намалява и да остарява. Като се има предвид, че в този бъдещ период най-вероятно ще отпаднат ограниченията за работа в Шенген и че това ще провокира нови емигрантски вълни на работоспособни българи, с основание можем да прогнозираме, че при влизането си в Обединена Европа като нищо ще се окажем нация на старци.
Първите резултати от поредното преброяване на населението очертават още една интересна тенденция -

по брой жените продължават да доминират над мъжете

Нещо повече. Разликата между двата пола никога досега не е била толкова голяма. Диспропорцията се наблюдава от 1956 г. насам. Тогава представителките на нежния пол превишават с 15 000 броя на мъжете. Преди 8 години разликата в полза на жените стига 146 хиляди, а сега вече е 196 791. В момента мъжете у нас са 3 888 440, а жените - 4 085 231. На 1000 мъже вече се падат по 1051 жени. 8 години по-рано това съотношение е било 1000 към 1035.
Данните дават основание на статистиците с усмивка да отбелязват, че "сега на един мъж се пада жена и нещо, а на една жена - мъж без нещо". Според тях задълбочаващата се разлика между половете се обяснява с факта, че смъртността при мъжете е много по-висока. Това явление се наблюдавало във всички страни. Освен това силният пол по-активно участвал в миграционните процеси.
Експертите обаче сериозно предупреждават, че равновесието между половете вече е рязко нарушено като с това се застрашава нормалното възпроизводство на нацията. Този факт е още един аргумент в подкрепа на твърдението, че демографският срив ще продължи и през следващите години.
Преброяването чертае нова картина в разпределението на населението по територията на страната. Сега в градовете живеят 5 500 695 души, а в селата - 2 472 976. И тук се наблюдава обрат. Предишните изследвания показват, че градското население се увеличава за сметка на селското. Сега и в двете посоки се отчита намаление. Жителите на градовете са с 203 хиляди по-малко спрямо отчетеното преди осем години. Хората в селата пък са намалели с почти 310 хиляди.
Като цяло урбанизацията на населението продължава. Сега в градовете живеят 69% от всички българи. Увеличава се концентрацията в големите градове.

Половината от населението е разположено в 40 града

с население над 25 000 души. Жителите само на пет от тях обаче са нараснали през последните осем години. Това са Варна, Петрич, Сандански, Свищов и Хасково. В момента градовете с население над 100 000 души са девет - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен и Добрич. В тях живеят 32,3% от цялото население на страната.
Заради процеса на урбанизация, който продължава, макар и с по-малки темпове, все повече райони в страната обезлюдяват. Преди 8 години този процес се е наблюдавал в областта на Видин, Ловеч, Смолян. Сега обезлюдени територии има още в райони около Силистра, Добрич, Ямбол, Хасково, Монтана.
От обособените в страната общо 5 297 населени места

108 са мъртвите селища без нито един жител

Те съществуват като име само в справочниците, уточняват статистици. През 1992 г., когато е проведено последното преброяване, са открити 90 селища без население. Сега 32 са селищата, обитавани само от един човек. В 310 населени места живеят до 10 души. 585 пък са тези, в които населението не превишава 50 човека. До 100 стигат жителите на 454 населени места. Други 1961 селища са с население до 500 души, а 1506 - с население до 1000 човека.
По предварителни данни броят на жилищата в България е 3 672 100. В това число влизат вилите, къщите за почивка и др. Броят им се е увеличил с около 250 000 спрямо 1992 г. В градовете са 2 289 490 от домовете, а в селата - 1 382 610. 99,5% от всички жилища са от обикновен тип. Само 0,14% са жилищата в нежилищни сгради, т.е. в хотели, мотели, болници и др., а 0,29% са домовете от примитивен тип.
Над половината от всички жилища в страната са с площ между 30 и 59 кв. м. В тази площ не се включват баните, килерите, коридорите и другите нежилищни помещения в дома. 25,3% са малките жилища с площ под 30 кв. м. Едва всеки 33-ти дом е с площ над 90 кв. м.
Това са първите резултати от поредното ни преброяване. В края на септември трябва да бъдат обявени всички данни. Тогава ще стане ясно каква е структурата на населението по етническа принадлежност, майчин език, вероизповедание, какви са основните източници на доходи за българите, какво е материалното им благосъстояние. Така картината за това какви сме и как живеем ще стане пълна. Първите резултати от мащабното изследване обаче вече наложиха един от най-важните изводи - че чезнем и стареем застрашително.

ТАБЛИЦА
Брой на населението по резултати от проведени досега преброявания:

година	общо	мъже	жени	в градовете	в селата
1900	3744283	1909567	1834716	742435	3001848
1910	4337513	2206685	2130828	829522	3507991
1920	4846971	2420784	2426187	966375	3880596
1934	6077939	3053893	3024046	1302551	4775388
1946	7029349	3516774	3512575	1735188	5294161
1956	7613709	3799356	3814353	2556071	5057638
1965	8227766	4114167	4113699	3822824	4405042
1975	8727771	4357820	4369951	5061087	3666684
1985	8948649	4433302	4515347	5799939	3148710
1992	8487317	4170621	4316696	5704552	2782765
2001	7977646	3888440	4085231	5500695	2472976

ТАБЛИЦА
Население по местоживеене според преброяванията през 1992 и 2001 г.:

област	4.12.1992	1.03.2001
Благоевград	351637	343370
Бургас	440372	426028
Варна	462970	465012
Велико Търново	318251	294790
Видин	151636	131215
Враца	270679	244881
Габрово	161987	144849
Добрич	232780	217012
Кърджали	213806	164958 Кюстендил	181347	163388
Ловеч	190262	171236
Монтана	208198	183353
Пазарджик	326123	313059
Перник	163307	150318
Плевен	346614	313630
Пловдив	734495	721905
Разград	167410	153156
Русе	288702	267618
Силистра	161063	142815
Сливен	234785	220273
Смолян	159752	140664
София-град	1190126	1173811
Софийска област	289962	273882
Стара Загора	397339	372849
Търговище	151339	138703
Хасково	295503	279067
Шумен	220320	205198
Ямбол	176552	156631