Ако искат да влязат в 39-ия парламент, а не само да умрат геройски на предстоящите избори, доста от политическите ни партии спешно трябва да влязат в нови коалиции. Явяването на царя на политическата сцена, учредяването на политическата му партия и решението на Софийски градски съд да гледа делото за регистрация на Националното движение "Симеон II" на 20 април - всичко това са фактори, които крещят на по-малките политически партии: "Обединявайте се бързо!"

От месец насам социолозите категорично повтарят, че една царска формация би изяла електората най-вече на по-малките партии. Доста политически организации висяха през последните месеци малко под 4-процентовата бариера, но след "царския гамбит" всички те се сгромолясаха още по-надолу. Този проблем засяга партии като ВМРО, "Гергьовден", земеделските, та дори и Евролевицата. Както каза Венци Димитров на хората на Александър Томов: "След речта на Симеон II може да си вземете 4-годишен отпуск и да се появите при следващото раздаване на картите".

Може би точно затова



най-нервни след оня петък бяха Любен Дилов-син и Александър Томов



Техните 2 формации ясно показаха, че оттук-нататък ще се борят за две неща - ще се опитват да отклоняват всячески общественото внимание от царя към себе си и ще удрят по слабото място на монарха, като искат бързите му отговори по актуални обществено-политически въпроси. Със запазването на името Национално движение "Симеон Втори" в "Информационно обслужване" на Софийски градски съд, "Гергьовден" изпълни и двете цели - гарантира си място във вестниците и духовито обясни на монарха, че нищо не разбира от бързата и хитра българска политическа игра.

Евролевицата пък засипа Симеон II с нервни въпроси от рода на: "Иска ли монархия", "Отказва ли се от престола", "Признава ли конституцията" и т.н.

Най-интересна бе реакцията на партиите, които овреме се завъртяха около Симеон II - ВМРО, Консервативен съюз-ЕКИП, Гражданска партия за България, "Демократичен алианс". На пръв поглед всички те заявиха едно - че безусловно се оставят в ръцете на човека от село Баня, Пловдивско. Тези партии като че ли казаха нещо от рода на:



"Твоя съм, прави с мен каквото искаш. Пак ще те обичам"



В изявленията на партийните лидери на четирите организации обаче имаше едва забележими детайли, които оформиха малки разлики. Богомил Бонев говореше предимно от свое име, Христо Бисеров - от името на недоволните от СДС, а Красимир Каракачанов - от името на организацията си ВМРО. Колкото по-малка и по-новосъздадена е една от тези партии, толкова повече клетви за вярност по адрес на Симеон отправяше съответният лидер.

ВМРО е най-голямата организация от тази четворка. Партията се пробва доста успешно на местните избори и има шанс да се представи добре и без рамото на царя. ВМРО е единствената партия от карето, която има достатъчно организационни възможности - структури, кадри, финанси и т.н., за да проведе национални избори. Точно затова тя бе спрягана като партията, която ще бъде носител на царската регистрация, ако Национално движение "Симеон II" не мине през СГС до фаталния 2 май. Говореше се, че дори и да получи регистрация, НД "Симеон II" едва ли ще се яви без ВМРО на изборите. Защото прекалено ексцентрично за България ще бъде царят да прави кампания, проповядвайки само идеята си за промяна - без плакати, без митинги, без комуникации, без организация.

През последните дни обаче стана ясно, че



Симеон II твърдо е решил, че не са му нужни партньори



Той вероятно ще покани партийни лидери в листите си, но не като представители на партии, а като личности. Някой може да се съгласи. Богомил Бонев, примерно, може и да получи покана и да влезе на избираемо място сред кандидат-депутатите на царя. Той няма какво да губи - неговата партия се структурира с бързи темпове, но чак пък да е набрала мощ - едва ли.

Не така стоят нещата при лидера на ВМРО Красимир Каракачанов обаче. Той е лидер на стогодишна организация и едва ли ще я зареже, за да се яви на изборите от името на друга партия.

ВМРО взе решение да участва в изборите самостоятелно. Същото направи и "Гергьовден". Двете организации дълго преговаряха помежду си през последните месеци, но така и не стигнаха до някакво писмено съгласие за общо явяване на изборите. Новите обстоятелства обаче биха могли да принудят



ВМРО и Гергьовден да се коалират



Заедно двете организации твърдо прескачат избирателната бариера от 4%. Поотделно - умират геройски.

Друга група партии вероятно също спешно ще се обедини, за да неутрализира заплахата на Симеон II и да си гарантира място в парламента - това са земеделските организации. Още през януари 3 от големите аграрни партии - БЗНС, БЗНС-НС и БЗНС "Никола Петков", - започнаха да преговарят за обединителен конгрес. Те обаче не успяха да се разберат, БЗНС се разцепи около Георги Пинчев и Петко Илиев, а БЗНС-НС си остана в ОДС. Точно като палестинци и евреи, земеделците от различни партии успяха все пак по-късно да седнат на една маса и да поведат решаващите преговори за оранжевото единство.

Участниците в евентуалната коалиция, която ще се яви заедно на изборите, са БЗНС, БЗНС "Никола Петков" и Националното сдружение Б.З.Н.С. Две от тези партии - Националното сдружение БЗНС с председател Яне Янев и БЗНС "Никола Петков" с главен секретар Милан Дренчев, подписаха на 29 март политическо споразумение за общо явяване на изборите. Двете организации обясниха, че преговарят и с други партии, че до края на април ще са готови с общите си листи и че разчитат на 220 хил. гласа.

Третата партия, която ще се присъедини към тандема Янев-Дренчев ще е БЗНС на Петко Илиев. Засега поне такава партия няма. Земеделският трибун се разграничи от партийния лидер Георги Пинчев, направи паралелен земеделски конгрес и подаде в съда документи за регистрация на новото ръководство на формацията. До този момент обаче съдът не е разгледал проблема. Ако все пак съдът даде партийната регистрация на Петко Илиев, то



новата земеделска коалиция би могла да поиска оранжевата бюлетина



А това пък ще вдигне изборния резултат на земеделците. С регистрацията обединените земеделци биха могли да турят ръка и на две от светините на БЗНС - името и Съюзния дом на "Врабча 1". Дори Петко Илиев да не успее да се пребори в съда, той пак ще се яви в коалиция с Милан Дренчев и Яне Янев.

Възможно ли е трите партии да прескочат избирателната бариера? Абсолютно. На местните избори те се явиха самостоятелно или в някаква коалиционна конфигурация и действаха без сериозна подготовка. Самостоятелно тогава БЗНС събра в надпревара 51 363 гласа, Яне Янев спечели 38 269 гласа, а 10 369 гласа отидоха при БЗНС "Никола Петков". Това прави точно 100 000 гласа. Много от техните земеделски гласове бяха разпилени в други коалиции. Доста гласове биха се влели в тройната земеделска коалиция, когато тя стане факт - самото създаване на единна земеделска формация ще подейства стимулиращо на оранжевите гласоподаватели.

При избирателна активност от 51.59 на сто - колкото беше на местните избори,



една партия или коалиция трябва да вземе 143 000 гласа



- по 12 човека средно в избирателна секция, за да е представена в парламента. Ако избирателната активност скочи, то и напънът на земеделците трябва да е по-голям.

Абсолютно същите изчисления важат и за потенциалната коалиция ВМРО-"Гергьовден". Самостоятелно те взеха по около 50 000 гласа на местните избори. При коалиране обаче те ще заемат много по-добра позиция за атакуване на парламента. Не бива да се забравя, че ВМРО се яви самостоятелно на последните местни избори само в 1/5 от 262-те български общини и взе около 2 на сто.

Войводите подкрепиха кандидатите на СДС в София, Бургас, Варна, Русе, Плевен, както и в други от големите градове, където има компактни маси фенове на македонската идея. При парламентарни избори тези хора вероятно ще предпочетат да гласуват за своята партия. През последните няколко години ВМРО бе една от партиите с най-бързо растяща членска маса - преди местните избори беше отчетен партиен състав от над 20 000 души.

"Гергьовден" също има нереализиран потенциал. Движението на Любен Дилов-син тръгна силна в навечерието на местните избори, но след тях като че замръзна с първия паднал сняг. Това се очакваше, понеже свежите идеи на гергьовци - пословици и поговорки на теми "кражба и алчност", агитационни плакати от типа "задник и игла" или "противогаз и задник", раздаване на банани и безопасни игли и т.н., могат да работят само в предизборен период. Но точно сега навлизаме в такова време и "Гергьовден" безспорно ще върне - поне донякъде - магнетичния си блясък. Все ще се намери кой да гласува за политик като Дилов-син, който пък има за приятел не кой да е, а плевенския трепач на рейтинги Слави Трифонов. Вероятно дори и с 30-дневна ударна кампания Дилов би могъл да повтори или надмине успеха си от местните избори.

Хубавото на земеделците, ВМРО и "Гергьовден" е, че те имат какво да поставят на политическата сергия - електорат, стабилни идеи, перспектива. Лошото е, че всичко, което притежават, е в недостатъчно количество. Нямат и много време за размисли.