По-паметливите ще открият перифраза на заглавието на прочут разказ на Уилям Сароян. В историята - повече притча, отколкото ясен сюжет, ставаше дума, че младите американци живеят трудно, принудени са да правят тежки компромиси в името на нещо, което, когато го постигнат, не им харесва.

Появата на Симеон II - трудно е да се отрече - освен всичко останало предизвика невиждана досега активност в Интернет-форумите. Както в сайта на "Сега", така и в е-списанията от мрежата. Статистически вярно е, че повечето разговарящи в тези форуми са млади българи. И тукашни, и от странство. Цяла дипломна работа е необходима, за да се представи в пълнота виртуалният образ на цар Симеон, който тези дискусии създават. Смели млади хора скачат от сайт в сайт и от чат в чат, сякаш са в електронен трапец*, и си подвикват обиди, изстрелват аргументи, цитират и се позовават. Най-честият сблъсък е по линията СДС-Симеон. Има и рационални аргументи, но повечето е емоция. Най-много са взаимните обиди.

Електронният образ на Симеон II обаче е образът на "смелият стар човек върху летящия политически трапец". От приписваните му чудодейни познанства със световни благородници и бизнесмени до простото желание да се отмъсти на целия политически елит чрез неговото влизане в политиката.

Две са свръхочакванията към цар Симеон като герой от "Матрицата" - повече пари и повече морал. Пародоксално е, че независимо от собствените му послания именно Симеон II с виртуалното си присъствие



описва проблемите, които има да се решават



в предстоящия политически сблъсък на изборите - независимо от цветовете, които участват в него.

Повече пари, свързано с инвестиции, разкриване на работни места и най-общо - повишаване на жизнения стандарт на българите и предсказуемост на техния живот в рамките на поне 5 години напред.

Повече морал - прозрачно правене на политика, понятни и прости данъци, стимулиращи, а не ограничаващи инвестирането. По-малко бюрокрация, корупция, работеща съдебна система, обединение на българите пред лицето на общо застрашаващите ги опасности.

Ключовата дума, която събира политическия морал и инвестициите, е "доверие". Виртуалният Симеон показва изключителния дефицит от доверие вътре в обществото. Създаденият вакуум е готов да го всмукне в политиката целия, доверявайки му много високи стойности електорална подкрепа.

На всеки 2-3 години общественото доверие трупа ирационален джакпот, който след поредното му изхарчване става все по-малък и по-малък. В момента този джакпот е залюлял трапеца на Негово величество. Люлее го от реалните 6-8% монархически плюс протестен вот до крайните 20-23% електорално очакване, акумулирали в себе си безпътица, неверие в институциите, желание за чудо и за пълноценен живот. В такава ситуация може да се организира всичко - от превръщането на България в офшорна зона до селско въстание. Неполучавайки конкретни посоки за очакванията си, въпросните българи - дори в електронното общуване, където се очаква, че са малко по-информирани,



сами моделират виртуалния образ



на "смелия стар човек на летящия трапец". Без да претендирам за изчерпателност, горе-долу по следния начин:

- Ще бъде подкрепен от всички монархически дворове в Европа. Е-скептиците твърдят, че бюджетите на тези дворове се гласуват от политическите парламенти на въпросните страни, а самите монархии се люлеят страшно при всеки битово-сексуален скандал, свързан с техните семейства.

- Ще привлече много инвестиции. "Не го ща този инвеститор, който си влага парите там, където някакъв цар му каже", е контрааргументът във форумите. Последното нещо, което ще привлече или отблъсне един инвеститор, е конституционната форма на управление.

- Той е роден цар и няма да краде като сегашните политици. Аргументите срещу това твърдение показват удивителна запознатост с бизнеса, живота на Симеон II и трайни познания за икономическия свят на България. Започва се през консервения на Негово величество бизнес, минава през "унизителен" търг с ордените на Фердинад, за да се стигне до подробен преразказ на срещата между олимпийския банкер Славчо Христов и Симеон II.

- Международното доверие към България ще се повиши. Тук противниците на Симеон и привърженици на СДС са в стихията си. От последните няколко дни, неясно с какъв мотив, непрестанно се лансира идеята, че Симеон II е политически ход на "Мултигруп" и КГБ едновременно.

- Той ще обедини българите. Самите дискусии във форума са илюстрация на противното.

Твърде вероятно е



да има някакъв без-"мозъчен център", който генерира аргументи



срещу политическия противник Симеон в мрежата. Много от тях са чисто митингаджийски. Участник във форум, подписващ се "Класната", твърди, че бил спуснат лозунг за масови изяви, който гласял: "Царят - прасе, агент на КГБ!". В отговор веднага се предлага радостен и традиционен лозунг за сините митинги: "Кой не скача е цар!"

Смелият стар човек на летящия трапец наистина нагази до шия в това, което наричаме български политически нрави. Особената консистенция на българските политически страсти не предполагат "ходене по водата". Тук няма значение дали си нагазил до глезените или до шия. Всички са вътре. Желанието му да бъде отстрани и да не се конфронтира с никого е прекрасно, но напълно неосъществимо. На политическия мач "Левски"-ЦСКА няма "А"-сектор.

Той наистина лети смело върху летящия трапец на българските надежди и очаквания. До този момент не е дал признаци да му се вие свят, затова и получава аплодисменти за безстрашие. Следва спускане на трапеца, аплодисменти и докато текат интервютата за местната преса в гримьорната, на манежа вече тече друг номер. Това е животът. Не казвам циркът, защото циркът е изкуство.

______________________________

* Междудругото и Уилям Сароян, и младите американци, както и младите българи не знаят, че цирковият номер "Трапецът на смъртта" е създаден от смел млад българин - Лазар Добрич. Той също е известен с невероятните истории, които се разказват за него и отдавна изследователите са се отказали да отделят истината от измислиците.