|
- На самата криза - да. Но последиците от нея сигурно ще продължат. Точно по тази причина в съвета взехме решение да изготвим антикризисната програма и бъдещият генерален директор ще трябва да поеме ангажимента да я приложи и спазва. Мисля, че нашето решение е добро, макар че пътят до него беше малко дълъг. Но в него се проектираха не само кризата в самото радио, но и кризата в НСРТ. Нашата позиция е знак, че съветът вече е научил уроците от всичко, което се случи, и ми се струва, че това ще му помогне да излезе от личната си криза.
- А обсъждахте ли вече имена на евентуалните кандидати за генерален директор?
- Още не, защото този път сме твърдо решени да предотвратим бъдещите дефекти, които биха могли да дойдат от договора за възлагане на управление. Решихме първо да обсъдим и да приемем антикризисната програма. Именно тя ще представлява професионалната рамка, правилата и ангажиментите, по които ще работи бъдещият генерален директор. Едно от основните ни изисквания към него ще е да няма реваншизъм. Кризата стигна твърде далеч и затова и от едната, и от другата страна са възможни рецидиви. Така че това ще е нещо, на което много ще държим. Имаме и идея на всеки два месеца да искаме отчет за това как се върши работата. Убедена съм, че ако са създадени едни добри вътрешни структури, които да бъдат буферната зона между генералния директор и неговите подчинени, в кризисни моменти ще се задейства саморегулацията и няма да се стигне до подобни ситуация. Едва след приемането на програмата ще може да се говори за конкретни имена. Ние ще изберем този, който поеме всичко записано в програмата като свой ангажимент.
- Дали ще се намери човек, който да приеме толкова обвързваща програма?
- Аз имам вече наблюдения, че някои хора, които по-рано твърдо отказваха да поемат поста, вече са разбрали, че не може само да стоиш отстрани и да критикуваш, без да помогнеш, без да се влючваш в решаването на проблема.
- Да разбирам ли, че вече сте говорили с някого?
- Не, не сме водили разговори с никого, аз самата имам чувството, че ще се намерят хора, у които вече е заработило чувството за съпричасност към гилдията. Убедена съм, че ще се намери някой, който да жертва бизнеса си или личната си работа, за да помогне на колегите си в радиото.
- Александър Томов се зарече, че ще предложи сегашния и.д. директор на радиото Александър Бръзицов. Възможно ли е в бъдещото ръководство на БНР да участват хора от сегашното?
- Не мисля, че това е възможно след всичко, което се случи. Особено пък след последните уволнения на Бръзицов, предложени от Цоня Събчева. Ще ви цитирам Георги Лозанов, който много остроумно коментираше, че "Бръзицов може да бъде свален от самия Бръзицов". За мен неговата кандидатурата е напълно неприемлива. Не мога да си обясня по какъв начин трябва да разсъждаваш, за да уволняваш хора, след като вече знаеш, че след 2 седмици няма въобще да си на работа в радиото. Нито е човешко, нито е професионално да поемаш такъв грях върху себе си. След последните уволнения няма никакви шансове някой от сегашното ръководство да продължи да участва в играта.
- А какъв човек трябва да оглави БНР?
- Там трябва да отиде съвсем нов човек, който не е участвал нито в конкурса, нито в номинациите по-късно. Най-важни за мен ще са мащабите на личността.
- 12 души бяха уволнени от радиото, а вие самата се ангажирахте да не допуснете това да не се случва.
- Да, аз се зарекох да поискам оставката на Иван Бориславов, ако започне чистки. Той обаче след това се разболя и всъщност уволняваше неговият заместник. Затова аз промених позицията си и се присъединих към колегите ми, които настояха за избор на нов директор.
- Така ли виждате отговорността си като член на НСРТ?
- Вижте, цялата криза в БНР имаше няколко етапа. Първият беше самият избор на Иван Бориславов. После започнаха протестите на журналистите и трябва да призная, че ако бях подозирала, че ще случи дори половината от това, на което бяхме свидетели, аз никога нямаше да си вдигна ръката в негова подкрепа. Третият етап започна след 19 март, когато беше подменена програмата на "Хоризонт".
Мисля, че към НСРТ се проявява някакъв максимализъм. Ние също се учим в движение, медийната среда сега се създава, никой преди това не я регулирал. Неминуемо е да има сътресения и разбутвания на пластовете. Трябва опит, за да се научат нещата.
- Все пак не смятате ли, че отговорността за случилото се е на НСРТ, защото първо вашето решение, а после вашето бездействие задълбочиха кризата в БНР?
- Причината за тъй нареченото наше бездействие е, че след избора на УС законът не ни дава никакво право да се месим в неговата работа. Така че ако това е бездействие, то е предвидено в закона. Ние нямаме право и да махнем УС. Единственото, което успяхме да направим, е да обвържем договорите за възлагане на управление на УС с този на генералния директор. Така обвързахме и техните мандати, защото според закона УС има тригодишен мандат и никой не би могъл да го прекрати. Но благодарение на тази точка в договора бъдещият генерален директор сега ще има възможност сам да състави екипа си.
- В програмата, която ще съставите, ще има ли точка, свързана с кадровата политика? НСРТ ще настоява ли да бъдат върнати на работа уволнените?
- И в този случай законът не ни дава право да се месим на равнище кадрова политика. Аз мисля, че уволнените ще бъдат възстановени на работа от съда. Но в програмата ще бъдат записани конкретни механизми на управление, които да предотвратят реваншизма, и то не само спрямо протестиращите. Не трябва да има чистка и спрямо онези служители в БНР, които не се присъединиха към тяхната позиция. По време на протеста например се чуха какви ли не неща за Душана Костова, но тя е човек, който е работил в радиото, когато протестиращите са били в първи клас.
- Смятате ли, че вътрешните номинации са най-добрият начин за избор?
- Законът ни дава право на този вариант и ние го избрахме, защото няма време да проточваме избора. До 26 април има две седмици, които са достатъчно единствено да обмислим своя избор. А ако навлезем отново в процедура на конкурс и номинации ще отнеме много време. А ситуацията не го позволява, не може да се губи повече време. Но аз съм уверена, че от всичко, което преживяхме заедно всичките ми колеги са си взели поука и вече няма да гласуваме прибързано, нито да се настоява за човек, който не е достатъчно подходящ. Решението да не се обжалва в съда показва, че в съвета започват да се раждат наченки на колективен разум. Това ще е много важен тест за съвета и неговото бъдеще, и то не просто като състав, а като един наистина независим колективен орган.
- А не се ли опасявате, че ще ви обвинят в задкулисни игри и политически поръчки?
- Дори и една процедура, която изглежда много прозрачна, може да бъде съпроводена със задкулисни игри. Прозрачността в този случай ще бъде гарантирана от личната съвест и професионализма на всеки един от членовете на НСРТ. И аз се надявам, че ще изберем някого, зад когото ще застанат всички и няма пак да се делим на четири на четири, или пет на три. Ако сме пет на три, това ще е индикация, че изборът отново не е бил този, който трябва да бъде.
- Тогава?
- Тогава тези, които са надделели, ще поемат отговорността си. Но всичко ще зависи от избрания човек.
- Преди време вие казахте, че НСРТ е един безобразно съставен орган. Продължавате ли да смятате, че е така?
- Да, макар че аз се чувствам човек и от двете страни. Омръзна ми да се спекулира, че съм поетеса и затова съм в НСРТ. Аз съм потомствен журналист, баща ми е създал два вестника, а аз цял живот съм си изкарвала хляба с журналистика. А освен това пиша стихове. Затова като човек, който е от двете страни, мисля, че в един специализиран орган, който е от девет души, е прекален разкош да има само трима експерти. Естествено е да има културни дейци, но те не трябва да доминират. Трябва да са максимум една трета. Мисля, че в НСРТ трябва да има 6-има медийни специалисти или юристи, икономисти, а останалите да са хора на изкуството и културата. А сега в НСРТ балансът е нарушен. Особено в парламентарната квота. Но не казвам това с упрек към колегите си, защото те не са се самоизбрали и самоназначили. Но начинът, по който НСРТ се сформира, не гарантира неговия професионален капацитет.
- Бойка Янчева обясни ли ви мотивите, с които напусна?
- Тя е човек, който попадна в публичното пространство без изработени предпазни механизми и не можа да понесе агресията на медиите - всичко, което всеки ден се пишеше, цялата помия, която се изливаше върху нас. Всички ние също трудно го понасяме, защото, каквото и да направи някой, не е нормално да предизвиква такива реакции. Те показват едно много ниско равнище на по-голяма част от българската журналистика, за което на мен ми е тъжно, защото и аз съм част от нея. Не мога да приема, че някои хора се стремят единствено да злепоставят останалите, да ги маскарят. Бойка Янчева не можа да понесе всичко това, тя беше попаднала в някакъв стрес, от който излезе едва след като си подаде оставката.
- Не смятате ли, че позицията на медиите беше предизвикана от НСРТ?
- Мисля, че се стигна твърде далеч с квалификациите. Всичко можеше да бъде казано с друг език.
- Но не можете да отречете, че след началото на кризата НСРТ прекъсна комуникацията с журналистите, а което е по-лошо - не прояви отношение към случващото се в БНР.
- Това не е повод за лични нападки и обиди. Говоря за това, че някои хора решиха да правят биографията си на гърба на другите.
- Вие пострадахте ли от тази ситуация?
- Чувствам се ощетена, защото главата ми непрекъснато е заета с мисли за НСРТ. Ако някой смята, че да си член на НСРТ и да пишеш поезия е лесно, дълбоко се лъже. Вече не мога да пиша стихове. Дори аз самата не знам дали това е жертва, която си струва да правя.
- А ще подкрепите ли промените в медийния закон, които засягат начина на конституиране на НСРТ?
- Да. Но законът трябва да се промени на още много места, за които практиката показа, че дават дефекти. Не е логично например да се избира генерален директор с обикновено мнозинство, което в съвета представлява едната квота. Той трябва да се избира с квалифицирано мнозинство, така както се избира УС. Надявам се тези промени да бъдат приети от следващия парламент. Всичките неблагополучия на НСРТ досега идват от това, че обикновеното мнозинство, с което се взимат важните решения, всъщност е съставът на едната квота и излиза, че може без другата.
- Чували ли сте се с Иван Бориславов след като взехте решението да не обжалвате?
- Лично аз не, не знам за останалите си колеги. Но мисля, когато в радиото ставаха такива неща, е меко казано крайно възмутително да даваш изявления, че стоиш във Варна и правиш преводи. Мисля, че Иван Бориславов стана жертва на собственото си поведение. Ако той беше наистина харизматична личност и имаше човешки потенциал, както се надявах, но после се оказа, че не е така, можеше да поведе хората, да ги омая. Но той явно не е водач.
- Значи признавате грешката си.
- Разбира се. Сега вече смятам, че това беше един грешен избор. Но времето го доказа.
- Колко грешки трябва да си признае НСРТ, за да си подадете оставките?
- Нашите оставки нямаше да разрешат нищо. Даже напротив - държавата щеше да остане без регулаторен орган точно в момент, когато трябва да се прави предизборния мониторинг. И ако нямаше кой да го върши, това щеше да е прекрасно за страшно много хора, партии, рекламодатели. Винаги трябва да се търси балансът на интересите.