Финансовата теория сочи като главно предимство на данъка върху добавената стойност, че бил равномерен и обективен, ще рече - тежи равно върху всеки продукт и се прилага еднакво към всички задължени лица. Българските данъчни служби обаче превърнаха ДДС в живо безобразие, защото механизмът на ДДС налага - противозаконно според мен,



прехвърляне на вината



по веригата на преработвателите и прекупвачите, така че контрата от данъчните измами и неплатежоспособността на данъкоплатците се предава между търговците като Черен Петър и не засяга държавата, макар че единствено тя може и трябва да следи изправността на данъкоплатците. Вземете една верига прекупвачи на една и съща стока. Анчо продал на Банчо, той - на Ванчо, Ванчо - на Ганчо, а Ганчо - на Данчо. Всички регистрирани по ДДС. Според невинната и школска представа, ако последният Данчо изнесе стоката зад граница, държавата трябва да му върне цялото ДДС, платено по веригата. Това трябва да става бързо и без да тежи на износителя. Нищо подобно. Преди да се възстанови ДДС на износителя, се извършват



безкрайни проверки,



при които данъчната администрация проследява назад пътя на изнесената стока, за да установи дали всички по веригата са си платили данъка. Процедурата трае цяла вечност, през която износителят кредитира без лихва бюджета. А ако някой е неизправен, цялата вина за това се стоварва върху онзи, който иска възстановяване на ДДС. Ако в нашия пример Анчо се окаже фантом, държавата няма да плати парите на изправния Данчо, макар че между него и истинския виновник стоят трима изправни данъкоплатци, макар че той е купил стоката с редовна фактура, без да подозира, че незнайно къде назад в редицата някой не е платил данъка, който е фактурирал. Същото правило се прилага не само при възстановяване, но и при прихващане на ДДС - ако излезе, че някъде назад по веригата на сделките със същата стока държавата е ощетена, кредитът по ДДС за всички следващи се отказва. Тази практика е



крещяща несправедливост,



защото противно на закона и логиката наказва изправните данъкоплатци заради някакъв неизвестен за тях данъчен нарушител. Още по-лошо е, че данъчният закон не дава на търговеца никакво средство за самозащита. Ако аз изнасям буркани краставици, които ще купувам от някой търговец на едро, мога ли да поискам предварително данъчният да провери предварително дали е платен ДДС за стоката, която съм намислил да купя? Не. Такива услуги данъчните не правят. Няма как да разбера платил ли си е данъка този, от когото купувам, а още по-малко - онези, от които е купил той. Но купя ли стоката - поемам цялата данъчна вина на всички, които преди мен са я притежавали. Само



врачка можеш да питаш



внесен ли е ДДС за стоките, които купуваш (за които излиза, че носиш цялата отговорност). Този безумен данъчен ред нанася повече щети, отколкото личи на пръв поглед. Той забавя движението на стоките, направо наказва износителя (защото му налага да кредитира бюджета, докато данъчните проверяват). Горко на жертвите. Открият ли у теб чужда неизправна фактура, например за януари, нямаш шанс да ти възстановят ДДС нито за февруари, март и т.н., дори и за тези месеци всички фактури да са ти изправни - аргументът е "неуреден предишен период". Това стига на данъчните да откажат да проверят следващите, а без проверка те ДДС не връщат. Така заради чужда вина можеш не само да бъдеш ощетен, но и да фалираш без време.



Ред е нужен!



Имаме право на справедливо данъчно облагане! Има прост начин да се премахне бързо терорът с ДДС. Програмата на ГОДО например предвижда публичност на данъчния процес. Във века на Интернет не е проблем всяка фирма да въвежда всички фактури, издавани с ДДС, в една обща база данни. Там данъчните да ги проверяват, а всеки купувач за броени минути да може да влезе в тяхната база и да види дали е платен ДДС за стоката, която му продават. Ако електронната система е твърде сложна за българския данъчен чиновник (макар че десетки милиони долари се похарчиха вече за данъчната автоматизация!), имаме и "бабешки" вариант: по искане на продавача данъчните да се задължат да заверяват издаваната фактура за внесен ДДС. Печат да й слагат на гърба например. Така купувачът ще е сигурен, че данъчните проверки вече са извършени и че няма да бъде наказан той, ако купи въпросната стока. Малко ум трябва и желание държавата да е честна с търговеца.