|
Черното злато обаче е напълно достатъчно да класира малкото емирство Кувейт в челната десетка на най-богатите страни в света. За разлика от държави като България, където бюджетът се дъни, когато доларът скача, кувейтският бюджет е "вързан" за цената на един барел нефт. Не че цената на нефта е постоянна величина, но е винаги достатъчно висока, за да покрива абсолютно всички нужди на държавата. Кувейтчани са наясно, че парите от петрола в някой нещастен ден ще секнат. Както едно време
са секнали приходите от продажбата на диаманти.
Затова държавата трупа резерви, заделяйки всяка година огромни средства "за бъдещите поколения".
Не всичко в Кувейт е петрол. Напротив, в столицата на държавата няма начин да усетиш дори мириса на черното злато. Големите нефтени полета на Кувейт са доста на север, близо до границата с Ирак. Богатството на държавата личи единствено по лъскавите офиси, големите къщи и бързите коли.
Освен от петродоларите държавата трупа огромни финансови фондове от задължителни и доброволни дарения. Всеки истински мюсюлманин на възраст над 12 години е длъжен да даде ежегодно своя "закат", някъде около 55-70 долара, в едноименната държавна организация. Дарението "закат" е задължително, защото е регламентирано в Корана. По мюсюлманските повели богатите са задължени да помагат на бедните. И тъй като в Кувейт всички са богати, всички дават пари. В касите на "Закат" постъпват освен задължителните дарения и милиони динари от доброволни дарения и тлъсти суми от държавния бюджет.
Само за бежанците от Косово по време на войната в Югославия
"Закат" е изсипала около 715 000 динара,
което прави не по-малко от 2.2 млн. долара, споменава директорът за външните дейности на организацията Отман Ал-Мохтаб. Над 2300 сираци от Албания и Босна се подпомагат от организацията. "За съжаление нямаме директен контакт с българското правителство, а нашата организация работи единствено с официални власти", заявява Ал-Мохтаб. "Закат" финансира всякакви проекти на всевъзможни географски ширини на стойност между 5 хиляди и 1 млн. динара, а през последните години дори изсипва пари в Ирак чрез Червения полумесец. "Закат" е една от организациите в Кувейт, които подлежат на парламентарен контрол. Тъй като става дума за финансиране на проекти в чужбина, "Закат" се допитва и до външното министерство на Кувейт.
Емиратството е богата страна, която освен че се грижи за поданиците си, наистина щедро раздава пари в чужбина. В Кувейт има десетки фондации, комитети, организации и съюзи като "Закат", които финансират социални, благотворителни, инфраструктурни и какви ли не проекти.
Пари се леят на талази
и от Международния ислямски комитет за хуманитарна помощ. Тази организация с генерален директор египтянина Ибрахим Хасабала, която набира средства също с дарения подобно на "Закат", финансира огромни хуманитарни проекти в цял свят. Комитетът строи например в Босна жилищни блокове и предприятия, ремонтира къщите на завърналите се бежанци в Косово. Организацията, разбира се, финансира преди всичко мюсюлманските общности на Балканите, но била готова да даде пари и на сърбите. Те обаче отказали.
Има една кувейтска организация, която се съгласи да даде пари и на България. Това е Кувейтският фонд за арабско икономическо развитие, който след 1974 г. дава пари и за 96 страни извън арабския свят. Фондът, който разполага със 7 млрд. долара капитал, се съгласи през 1998 г., след посещението на президента Петър Стоянов в Ел Кувейт, да отпусне заем от 40 млн. долара за реконструкцията на летище София. Парите са предназначени за построяването на нова писта, инфраструктура около комплекса, ВиК-системата, тръбопроводи и нови хангари.
Средствата все още не са преведени,
но за това виновни няма, обяснява Уалид Ал-Бахар - регионален мениджър на Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие за страните от Централна Азия и Европа. Все още не бе готов генералният план за реконструкцията на летището ни, съставянето на който трябва да се финансира по програмата ФАР. "Не можехме да плащаме, без да е ясен планът за ремонта", признава Ал-Хабар. Той е оптимист, че ремонтът на летището ще започне през 2001 г. и ще приключи до две години. Могъщият Кувейтски фонд за арабско икономическо развитие е дал принципно съгласие да финансира и други проекти в България - нови магистрали, нови водопроводи. Ал-Хабар подчертава, че на никоя страна не е бил предоставян първи заем в такъв голям размер и с такива изгодни условия - 4.5-процентна лихва, 20 години срок за погасяване и 6-годишен гратисен период. По всяка вероятност строителните работи на летище София ще бъдат извършени от смесена българо-кувейтска фирма.
България и Кувейт имат още няколко допирни бизнес точки. Кувейтски бизнесмен купи 120 камиона на бившата българска гордост СО "МАТ". Взе ги по 50 000 марки парчето. Българска фирма смята да изнася евтин мед в емиратството. Огромен български холдинг смята да строи завод за замразени плодове край Ел Кувейт. Повечето богати кувейтчани, които поне веднъж са минавали през България, са очаровани от страната ни - потънала в зеленина, имало страшно красиви планини, които давали чудесни условия за туризъм.
В България обаче има много проблеми пред бизнеса,
смятат кувейтчаните - печалбите трябва да останат в страната, банковата система била изключително сложна, полетите на "Балкан" бяха малко, преди съвсем да спрат. Проблем за пътуващите до София кувейтчани беше и невъзможността да получат визи за страната ни на летището в София.
Кувейтчани са особено чувствителни, когато се заговори за иракската окупация през 1991 г. За тях случилото се преди 10 години е война, а изгонването на Саддам Хюсеин - освобождение. Тази война си има свои герои, като групата на Саид Хади Сади, която е разстреляна от иракчаните в къща край Ел Кувейт.
Цялата страна и днес е облепена с плакати:
"Няма да ви забравим", които подсещат за 605-те пленници, взети от Ирак. "Те са живи", сигурен е д-р Халид Рамадан - шеф на музея на пленниците. Според сигурни източници кувейтчаните вече десета година са местени от затвор в затвор и сега се намират в северната част на Ирак. Държавата се грижи за семействата на пленниците - дава им пари, поема обучението на малолетните.
Жителите на страната са успели да заличат всички белези от разрушенията на войната. Напълно са възстановени всички сгради без една-две къщи, които са превърнати в музеи.
Кувейтчани никога няма да забравят и дните след войната, когато в продължение на един месец слънцето се било скрило от дима на подпалените петролни кладенци.
В Кувейт, както и в повечето арабски страни, са забранени радикалните ислямски организации като "Джихад" и "Мюсюлмански братя". Абделазис Ал-Гиран - шефът на комитет "Ислямски свят", чието подразделение е фондация "Социална реформа", твърди, че никога не е толерирал хора с радикално мислене. Един йорданец - Ахмад Муса, който представляваше "Социална реформа" в България, бе изгонен от страната ни на 8 август 2000 г. заради тайни връзки с "Мюсюлмански братя". Според тогавашно изявление на шефа на Националната служба "Сигурност" Атанас Атанасов Муса бил създал "ядро на фундаменталистката организация и е пропагандирал радикален ислям в България". Абделазис Ал-Гиран обаче е сигурен, че това не е истина. "Не знам за какви мюсюлмански братя става дума, ние всички сме един вид мюсюлмански братя", уточнява той.
Донякъде Абделазис Ал-Гиран е прав. Всички мюсюлмани се поддържат като братя, където и да се намират по света. За европееца е важно парите да не миришат. За българина е още по-важно парите да не носят дъха на тежкия, арабски религиозен фундаментализъм, който бавно отстъпва от държави като Кувейт.
|
|