Шоуто "Коефициент на интелигентност на нацията" дойде и у нас, за да ни убеди преди всичко, че и смехът, и плачът идват често от едно и също място - всеки употребява понятията, както му скимне. Разбира се, ако всеки път посочваме традицията, от която нашето понятие е взето, рискуваме да досадим и никой да не ни слуша.
Шоуто вбеси кого ли не заради различната оценка на едни същи резултати според възрастта на състезателя. Така проф. Михаил Константинов получи най-висока оценка при по-малко верни отговори от други в студиото на БНТ. От една страна, не виждам нищо по-естествено при задачи, насочени към проверка на паметовите способности и на възприятията, по-възрастните да получават повече точки за същите отговори. От друга, един
подобен тест по-скоро показва нагласи,
отколкото способности. И при една от изцепките си в шоуто Андрей Слабаков почти нацели тази особеност на теста.
Истинският проблем обаче не беше в странните разноредови употреби на понятията "логически" и "езиков" в теста, колкото погубното натоварване на понятието "интелигентност" с ценностен свръхбагаж. Ужасното в шоуто не беше, че може да победи по-зле представил се участник, а че обявените за по-зле представили се получават нащърбване на престижа, синини по имиджа.
Истински ужас е, ако на теста се представиш зле - това моментално те превръща в глупак; общественото мнение е до такава степен обработено по отношение на валидността на теста, а интелигентността е до такава степен положително оцветено понятие. Затова и конфузията, в която се самопостави (а постави и част от зрителите) Георги Лозанов, не е нещо случайно и за подценяване.
Но ако интелигентността е нещо хубаво,
то какво да кажем за понятието интелектуалец? Не само че никой, комуто е лепнато в бързината, не е недоволен от, примерно, неуместността му в случая, но и всички драпат да го получат, все едно че е медал.
Веднъж вече писах в "Сега", че една от най-добре обоснованите дефиниции на това понятие днес е онази, която го усвоява като медийна роля. Заедно с Експерта, Журналиста, Обикновения човек Интелектуалецът може да бъде позиция в публичното пространство - нещо като стопер, нападател, либеро. Като че ли най-забавно е да гледаме на него точно като на либеро, въпреки че той определено се смята за нападател.
В току-що излязлото на български есе на Фридрих фон Хайек, чиято интуиция вече съм имал възможност да коментирам в тази рубрика, интелектуалецът обаче се оказва нещо, което от пръв поглед предизвиква антипатии. Определението за него на първо място е
"прекупвач на стари идеи".
След това: "Типичният интелектуалец няма нужда да притежава специални знания за нещо в частност, дори няма нужда да е особено интелигентен, за да изпълни ролята си на посредник в разпространението на идеи."
За него е присъщо да пише по широк спектър от теми, както и добрата ориентация сред конкуриращите се идеи. Особено хладна е дефиницията на друг икономист - Шумпетер, с която Хайек се съгласява мигом: "Липсата на пряка отговорност по практическите въпроси и съответно на знания от първа ръка за тях, са характерните черти, които отличават типичния интелектуалец от други хора, също притежаващи властта на говоримото и писаното слово". И както продължава самият Хайек, "бихме отишли обаче твърде далеч, ако изследваме бъдещото развитие на тази социална група в светлината на любопитното твърдение, разгласено напоследък - че тя е единствената, чиито възгледи не са пряко повлияни от собствените й икономически интереси".
Е, да, но точно тази посока у нас никога не се поставя на масата. Нещо повече -
интелектуалците се ширят из медиите,
лансирайки практически твърде малко реални решения на съществени тук и сега проблеми. Те са ангажирани като че ли само с грижата за все по-неясно дефинираната "култура" и напълно размитата представа за "истински ценности".
Може би тяхното влияние не е толкова от значение? Подобно на Хайек няма да се съглася да омаловажа значението им. Те оформят общественото мнение и в определен момент именно на тях се дължи невъзможността да се извършат необходими за цялото общество конкретни политически стъпки.
За да дам пример, ще спомена трудностите около свиването на непосещаваните държавни театри при правителството на Костов, непопулярността на Москова и Поляков, извършващи неотложното. Днес ситуацията не се е променила и силата на интелектуалците е използвана единствено за увеличаване на ентропията.
Дрън, дрън та пляс!
Никой не е по-интелегеннтен от Бил Гейтц - Милиардиииии...
Всеки "интелецтуалец би предпочел първо да бъде богат!
но не всеки успява и му остава само перченето, плямпането и скимтенето за кокалчета!
