|
Като много други стари фирми и "Шкода" има сложно и разклонено минало, което й дава възможност да празнува многократно и да си избира подходящи юбилеи. За отправна точка на нейната биография бе избрано създаването на "Воатюрет А" (1905 г.) от малката фирма "Лаурин и Клемент". Това е първият пълноценен автомобил, произведен в Млада Болеслав. Преди това са правени мотоциклети и мотокаляски, които са си почти коли. Градът се е наричал също Юнг Бунцлау и е бил един от перспективните промишлени центрове на Австро-Унгария. В тази империя чешките земи прогресирали бързо, въпреки латентното напрежение с немците.
Всъщност реалното начало на самата "Шкода" е в далечната 1859 г., когато в Пилзен са създадени механични работилници. Името идва от главния инженер Емил Шкода, който по-късно станал собственик. Фирмата не се занимава с автомобили до 1925 г., когато завладява "Лаурин и Клемент". Тя пък е родена през 1895 г. от младежки патриотичен порив. Вацлав Клемент бил търговец на книги и собственик на немски велосипед. Когато возилото му се повредило, той писал до производителя и получил груб отговор със съвет да пише разбираемо (на немски). Обиден, решил да направи чешка работилница за велосипеди и се съюзил с механика Вацлав Лаурин. Бързо минали към производство и на мотоциклети с марката "Славия". В многонационалната империя зад това име се криела политическа кауза. Чехия и Хърватско се борели за равен статут с Австрия и Унгария. На немския национализъм се отговаряло със славянска идея. Борбата понякога била остра, но далеч не непримирима. Отзвуци от нея стигали и до нас - както в общата гордост от делата на Ян Хус и солунските братя, така и във фамозното "славяни ...бошлаф". Така възкликнал Бай Ганьо в Прага, като разбрал, че не дават безплатен обед срещу подпис в книгата на музея. Впрочем, Лаурин и Клемент също били по своему практични. Те изоставят "Славия", когато продукцията им тръгва за износ. На немците ловко я продавали с марката "Германия", а по Европа - като "Република".
Така или иначе, благодарение на тях Млада Болеслав става сравнително мощен автомобилостроителен център. През 1925 година заводите влизат в състава на големия промишлен концерн "Шкода". Той произвеждал какво ли не - танкове, оръдия, метални конструкции за мостове, локомотиви. През 1930 година е въведено конвейрно производство на сравнително качествени и авторитетни автомобили. От онзи период у нас са достигнали повече танкове и оръдия "Шкода", а след Втората световна война дойде и времето на автомобилите.
При социализма чешките коли също оставиха особен спомен. До средата на 60-те години водещи модели бяха красивите "Фелиция" и "Октавия". Те обаче стигаха до нас в сравнително малки серии. По-късно в Чехия се наложи концепция за производство на леки коли със задно разположен двигател. Тя постепенно ставаше архаична, но се запази дълго време. По времето на "пражката пролет" е бил разработван модел с преден двигател и дизайн от "Джуджаро", но после проектът е изоставен. Дори и остарели като концепция, шкодите имаха реноме на сравнително удобни и икономични, макар и крехки. С началото на перестройката започна и обновление. През 1987 г. бе направен "Фаворит" с преден двигател и предно предаване.
След рухването на комунизма фирмата закъса. Традиционните й пазари бяха заляти от западни коли втора ръка, а заводите бяха изостанали технологично. По едно време конвейрите почти спират, защото Вацлав Хавел дава масова амнистия на затворниците, а виетнамските работници се изнасяли. Приватизацията обаче там стана бързо и осигури изход. Всъщност, историческият капитал на "Шкода" имаше по-голяма стойност от заводите. За нея кандидатстваха гиганти като GM, БМВ, "Рено". Спечели "Фолксваген". Така рожбата на борбен славянски порив попадна в лоното на немския концерн. Първият общ модел бе "Фелиция", а след това чешките продукти постепенно се вписаха в платформената стратегия на групировката, която им дава обща механична база с VW, "Ауди", "Сеат". Тъй като вътрешната конкуренция не е избягната стана така, че сега чешките коли подбиват пазарните дялове на немските, вътре в рамките на общата групировка.
|
