|
Изглежда министър-председателят ни не се интересува особено от данните, които произвежда подопечната му национална статистика. Иначе щеше да знае как живяхме по време на неговото управление. И не би си позволявал да произнася фрази, които са близки до подигравка. Защото според официалните данни на НСИ материалното благосъстояние на българите изобщо не се е подобрило чувствително. Нещо повече. През последната година, на фона на макроикономическата стабилизация и на икономическия растеж, трайно се наблюдава
шокираща тенденция - домакинствата свиват потреблението
на основни хранителни продукти. Консумацията на хляб, на мляко и на месо застрашително върви към критично ниските нива от края на 1996 и началото на 1997 г. И то при положение, че разходите за осигуряване на прехраната не намаляват, а напротив - растат като дял от всички месечни харчове на семейните бюджети. Българите все още работят първо за да осигурят прехраната.
В тези факти част от икономистите съзират симптомите на нова криза. Други пък ги омаловажават с обяснението, че преходът от рецесия (каквато вече преживяхме) към икономически подем изисква време. Независимо от интерпретациите обаче данните на статистиката са красноречиви.
От края на 1997 г. до началото на миналата година се наблюдава подчертана тенденция на растеж на потреблението. В този период консумацията на основни хранителни продукти непрекъснато, макар и с малко, се повишава. Това може да се приеме като сигнал, че домакинствата постепенно са се съвземали от икономическия шок. В края на 1998 г. месечното потребление на месо и месни произведения скача средно с половин килограм спрямо отчетеното година по-рано. Това значи, че човек средно изяжда по по 3,1 мръвка и 1 кг. колбаси, кайма и т.н. на месец.
В този период расте и консумацията на мляко, сирене, яйца, пресни зеленчуци, картофи. Същата тенденция се запазва и през 1999 г. В края й потреблението на месо и месни произведения е с още 100, 200 гр. по-голямо спрямо предходната година. Ръст се отчита в консумация на мляко, пресни плодове. Количествата хляб, които ядем, са относително еднакви.
През 2000 г. обаче тенденцията се обръща
Потреблението на насъщния се свива средно с 500-600 гр. В края на годината месечното меню на българин вече включва само 11,7 кг. хляб при 12,3 кг. година по-рано. Средно с 200-300 гр. пада консумацията на месо и месни произведения, на мляко, захар, картофи и пресни плодове. Без промяна остават изяжданите количества сирене и яйца. Затова пък в месечното меню влизат около сто грама повече пресни зеленчуци.
Наблюдението на домакинските бюджети през февруари тази година показва, че
консумацията на хляб е паднала до рекордно ниско ниво
средно от 10,6 кг. месечно на човек. Подобен спад се регистрира за първи път през последните четири години. Досега потреблението на насъщен варира от 11,1 до 12,3 кг. на месец. И ако намаляването на хляба, може да означава приближаване към евростила на живот, то продължаващият спад в месечните дажби от месо и месни произведения едва ли е резултат от опасността от луда крава или шап. По-скоро- на изпразнен джоб.
През февруари изяжданата мръвка е паднала с около 200 гр. в сравнение с отчетеното година по-рано. На човек се падат вече по по 1,6 кг месо и 0,9 кг месни произведения на месец.
Количествата прясно и кисело мляко също са под консумираните през последните две години. През февруари българинът е консумирал средно по 2 л прясно и по 1,6 кг кисело мляко на месец. В месечното меню са влизали още по 700 гр сирене и 10 яйца, т.е. - колкото и година по-рано. Без промяна е и потребяваната захар - 700 гр на човек. Спад от 100 и 200 грама се отчита в потреблението на пресни плодове и картофи. През февруари месечната дажба от тях е 1,7 и 2,4 кг на лице. Увеличила се е само консумацията на пресни зеленчуци. Тя достига 1,4 кг на човек или средно с 300 грама повече спрямо отчетеното година по-рано.
Промените в структурата на потреблението ясно показват, че българинът не може да си позволи онази храна, която е купувал преди година или две.
Забелязва се и друга тревожна тенденция. Сега
за храна се харчат повече пари
в сравнение с година, две назад. Наблюденията на статистиката показват, че през февруари т.г. за прехрана са отивали 41,8% от всички месечни разходи на домакинствата. Делът на това перо е нараснал с цели 3.3% спрямо отчетеното година по-рано. Вярно, преди четири години, през кризисния февруари 1997 г., разходите за храна представляват цели 58,3% от всички месечни харчове на домакинствата. Месец по-късно делът им скача до внушителните 59,7%. Рекорд, който, за щастие, не е подобряван, нито достиган отново във времето оттогава до днес. Още в края на същата 1997 г. делът на харчовете за прехрана започва плавно да се свива като стига 55.9%. Тенденцията продължава и през следващата 1998 г. като в края й парите за храна вече са 49.1% от всички месечни харчове на домакинствата. Движението надолу се запазва и през следващата 1999 г. като тогава делът на тези разходи пада до 44-45%. Така е и в първите месеци на 2000 г. По това време прехраната гълта 38.5% от всички месечни разходи.
От средата на 2000 г. обаче започва обрат. Статистиката регистрира ръст от 2-3% на разходите за храна като в края на периода те достигат 46-48%. Сега делът им е с около 5% под това ниво, но пък е по-висок от отчетеното по същото време на предходната година. Освен това разходите за храна остават най-значителният харч за домакинствата - с дял, значително над нивата, характерни за развитите европейски страни.
Режийните са второто по важност разходно перо
на семейните бюджети. Така е през целия четиригодишен период като делът на парите, които се дават за ток, вода и горива не се променя съществено. В началото на 1997 г. тези разходи представляват 9-12% от месечните харчове в семейните бюджети. В края на същата година делът им се задържа на около 9%. През 1998 г. се наблюдава леко повишение от 1-1,5%. В края на следващата 1999 г. делът на този харч достига 11-12%. Тези нива се запазват и в края на миналата година. През януари парите за ток, горива и вода представляват 14,7%, а през февруари - 16,6% от всички разходи на домакинствата. Спрямо предходната година се отчита понижение от около 1-2%, но това перо си остава първо по-важност след прехраната.
Делът на разходите за транспорт и съобщения също расте през четиригодишния период. В края на 1997 г. те представляват 4% от всички месечни харчове на домакинствата. Година по-късно вече достигат 5%. В края на 1999 г. парите за път и телефон скачат до 6%, а през 2000 г.- до 7,5% - 8%. На тези нива се запазват и до днес.
Простата сметка дотук сочи, че храната, сметките за ток, горива, вода, телефон и транспортът поглъщат две трети от всички разходи на домакинствата. Образно казано вече четири години
българите работят за пълна паница, за топло и светло.
Голямата част от народа не може да излезе от този битовизъм.
Според данните на националната статистика облеклото и обувките все още са последна грижа - потребителски лукс, който може да се постигне само ако ежемесечно се заделят пари или, ако се посегне на спестяванията(в случай че домакинството има такива). В началото на 1997 г. разходите за облекло и обувки са били 3% от всички месечни харчове на семейния бюджет. В края на периода делът им скача до 6%. Година по-късно те представляват вече 7% от всички разходи. От началото на 1999 обаче парите за дрехи и обувки, се орязват. И така - вече три години. В края на 1999 г. делът им пада до 5-6%. Година по-късно нивото вече е около 4%. В първите месеци на тази година е постигнат нов печален рекорд. През февруари
разходите за дрехи и обувки са едва 2,6%
от всички харчове. Това, както и при хранителните продукти, е най-ниското ниво, регистрирано през последните четири години.
Обзавеждането и поддръжката на дома е другото перо в семейния бюджет, за което вече четири години се заделят минимални средства. През 1997 г. тези разходи са около 2,7-3%. През следващите две години бележат лек ръст като в края на 1999 г. достигат 3,6-3,8%. Тенденцията се обръща отново през 2000 г. Оттогава парите по това перо прогресивно се орязват. В края на миналата година те представляват едва 2,7% от всички месечни разходи на домакинствата. Такова е нивото им и през първите два месеца на тази година.
Парите, харчени за алкохол и тютюн, имат относително постоянен дял през годините. През 1997 г. домакинствата са заделяли за тези удоволствия около 3% от месечните си харчове. През 1998 г. делът им се покачва до 3,5%. По-чувствителен ръст се наблюдава през 1999 г. като тогава разходите по това перо заемат вече 4,5 - 5%. През 2000 г. парите леко се орязват, но не падат под 3%. Така е и в първите два месеца на тази година, когато разходите за алкохол и тютюневи изделия представляват 3,3 - 3,4%.
Разходите за здравеопазване растат през годините. В края на 1997 г. те са около 3% от всички харчове на домакинствата. Реално повишение се отбелязва през 1999 и 2000 г., когато те стават 3,5-4%. Данните сочат, че парите, заделяни за лекарства и прегледи, обикновено са повече в началото на годината, след което леко се свиват. Така е и в първите месеци на 2001 г. Сега здравеопазването поглъща около 4-5% от месечните харчове на домакинствата.
За това как живяхме през последните четири години може да се съди както по структурата на разходите на семейните бюджети, така и по
източниците на доходи
в тях. През целия период работната заплата е основна за домакинствата. В началото на 1997 г. тя формира 49% от всички постъпления в семейния бюджет. Година по-късно делът й скача над 50%. Характерна тенденция за периода е, че в първите месеци от годината заплатата определя близо половината от общия доход, след което делът й леко намалява. Като цяло през 1998 г. този източник на доходи формира между 47-49% от всички постъпления в дома. Година по-късно делът му намалява средно с 2-3% на месец. Спадът продължава и през 2000 г. отново в рамките на няколко процента месечно.
През януари и февруари тази година работната заплата формира около 46% от общия доход на домакинствата. Делът и е с близо 2% под отчетеното година по-рано и с над 4% под нивото от 1999 г.
По-важен за последните четири години е фактът, че предприемачеството и собствеността запазват незначителен дял при формирането на доходите на домакинствата. Т.е.
частната инициатива все още е само възможност
да се правят пари, от която се възползват малко българи. През 1997 г. парите от предприемачество представляват между 4,5 и 6% от общия семеен доход. Техният дял варира в тези рамки през целия период. В първите месеци на 2001 г. този източник на доход отново формира едва 4,8 - 5% от постъпленията в домакинствата. Минимално остава участието в общия доход и на средствата, припечелени от собственост. През последните четири години техният дял се колебае около 0,8 - 1 - 1,5%.
В този период намалява и делът на доходите от домашно стопанство. През 1997 г. те формират от 10 до 17% от общия месечен доход. Година по-късно постъпленията по тази линия намаляват средно с 5%. Спад се регистрира и през 1999 г., следван от леки повишения през 2000 г., като приходите от домашно стопанство формират от 5 до 13%. Очаква се делът им да варира в тези рамки и през тази година.
Притеснителен е фактът, че през последните четири години
българите все повече разчитат на пенсии, обезщетения и помощи
като източник на доход. През 1997 г. пенсиите са формирали около 18% от общия доход на домакинствата. През следващите две години делът им скача съответно до 19-20%. През 2000 г. участието на пенсиите в общия доход се повишава с 2-3% като те вече формират близо една четвърт от всички постъпления. По всичко изглежда, че този висок дял ще се запази и през тази година. През първите два месеца вече се отбелязва скок спрямо същото време на миналата година като пенсиите формират съответно 27,3 и 29% от общия месечен доход за януари и февруари.
Обезщетенията за безработица все още формират малка част от приходите на домакинствата, но като дял значението им трайно расте. През 1997 г. доходът по това направление е представлявал 0,5%. На това ниво се запазва и през следващата година. През 1999 и 2000 г. обезщетенията формират вече 1-1,5% от всички постъпления. Делът им в общия доход расте и през първите два месеца на тази година. Тогава те са формирали съответно 1,3 и 1,9% от всички приходи в семейния бюджет.
Че материалното ни благосъстояние не се е подобрило през последните четири години, показва още един факт. През целия период
домакинствата харчат почти всички пари, които заработят
В началото на кризисната 1997 г. месечните им разходи са надвишавали припечеленото от тях, т.е. за да покрият всичките си нужди, те са харчили от спестяванията си или са теглили пари на заем. В края на периода и през следващите две години ситуацията е съвсем леко подобрена. През миналата година домакинствата на няколко пъти са били изправени пред тежкото изпитание да вържат двата края. Изследванията на статистиката показват, че през февруари, август, септември и октомври разходите на семейните бюджети отново са превишавали реализираните доходи. За да покрият недостига, хората отново са посягали на спестяванията си или са взимали пари назаем.
В първите месеци на тази година финансовите сметки се връзват успешно. Дори отново се заделят малки суми настрана. Според данните на НСИ за февруари средният общ доход на домакинствата е 270.87 лв., а общият разход - 260.70 лв. Т.е. в наличност остават 10.17 лв. Месец по-рано излишъкът е бил 2,70 лв. Явно българите са пестеливи по природа, щом успяват да спастрят нещо. Но това са пари за черни дни. А съвсем не е израз, че народът е забогатял, както вероятно си мисли премиерът.
ТАБЛИЦА:
Месечно потребление на основни хранителни стоки на лице
| продукт | февруари 1997 | февруари 1998 | февруари 1999 | февруари 2000 | февруари 2001 | |
| хляб кг | 11.1 | 11.8 | 11.5 | 11.1 | 10.6 | |
| месо кг | 1.2 | 1.7 | 1.9 | 1.8 | 1.6 | |
| месни произведения | 0.7 | 0.9 | 1.1 | 1.1 | 0.9 | |
| мляко прясно л | 2.3 | 2.1 | 2.4 | 2.2 | 2.0 | |
| мляко кисело | 1.2 | 1.4 | 1.9 | 1.7 | 1.6 | |
| сирене кг | 0.4 | 0.7 | 0.8 | 0.7 | 0.7 | |
| яйца бр | 8 | 9 | 11 | 10 | 10 | |
| пресни плодове кг | 1.0 | 1.7 | 1.7 | 1.9 | 1.7 | |
| пресни зеленчуци кг | 0.9 | 1.1 | 1.3 | 1.1 | 1.4 | |
| фасул зрял кг | 0.4 | 0.4 | 0.4 | 0.4 | 0.4 | |
| картофи кг | 2.0 | 2.4 | 2.5 | 2.6 | 2.4 | |
| захар кг | 0.5 | 0.7 | 0.7 | 0.7 | 0.7 |
ТАБЛИЦА
Основни разходи на домакинствата по групи и делът им в проценти в общия месечен разход
| група разходи | февруари 1997 | февруари 1998 | февруари 1999 | февруари 2000 | февруари 2001 |
| храна | 58.3 | 45.2 | 41.1 | 38.5 | 41.8 |
| алкохол и тютюн | 3.2 | 2.8 | 3.7 | 3.3 | 3.3 |
| облекло и обувки | 2.9 | 5.4 | 4.1 | 3.2 | 2.6 |
| жилище, вода,ел.енергия | 9.2 | 15 | 16.6 | 17.8 | 16.6 |
| здравеопазване | 5.7 | 5.1 | 4.3 | 5.4 | 5.3 |
| транспорт и съобщения | 5.4 | 6.0 | 7.0 | 7.7 | 8.5 |
| свободно време, отдих | 1.3 | 2.6 | 3.5 | 3.3 | 3.0 |
ТАБЛИЦА
Основни източници на доходи по групи и делът им в проценти при формирането на общия месечен доход
| източник | февруари 1997 | февруари 1998 | февруари 1999 | февруари 2000 | февруари 2001 |
| работна заплата | 46.7 | 52.9 | 51.9 | 47.9 | 46.8 |
| предприемачество | 5.6 | 4.9 | 5.0 | 4.9 | 4.8 |
| собственост | 0.7 | 0.5 | 0.9 | 0.8 | 0.8 |
| обезщетения за безработни | 0.5 | 0.6 | 1.1 | 1.6 | 1.9 |
| пенсии | 22.3 | 22.8 | 23.2 | 26.4 | 29.0 |
| домашно стопанство | 9.2 | 6.4 | 4.7 | 5.1 | 4.2 |
Забележка: Цитираните данни са от месечни изследвания на Националния статистически институт (НСИ) на домакинските бюджети. Резултатите са представителни за всички около 3 млн. обикновени домакинства в страната. В това число не влизат колективните домакинства като сиропиталища, казарми, домове за стари хора и др.
|
|