Моля да ми простите отсъствието миналия път - не успях да стигна до София навреме.

Особено съм разстроен, че разочаровах истинските фенове на таз колонка, които я попържат всеки четвъртък в електронния вариант на вестника. Бързам обаче да им доложа, че като един истински образован - и следователно, скромен и вслушващ се в критиката индивид - си взех бележка от техните препоръки и изкарвам на бял свят сборник белетристика (с картинки!) преди края на месеца. И - евтина: на пет кинта ще го дават. Дето се вика - литература за всеки джоб.

Инак пиша това на празника на труда и, за разлика от току-що преминалите по булеварда пенсионери с хартиени червени знаменца, съм си на трудовия пост. Имам работа. Трябва да изкарам пари и за моето семейство, и за наема, и за хората си, и за отбраната, и за полицията, и за пощата, и за пожарната, и за бърза помощ, и за държавната администрация, и за бъдещите депутатини, и за новите пътища, и за язовирите, и за училищата, и за БАН, и за ТЕЦ-овете дето не ги ползвам, и за ВЗМ-Сопот, и за бедните. Даже за следствието, прокуратурата и за току-що преминалите соц-труженици с червените знаменца - и за тях. Че и за резиденцията на монарха, да им е спретнато и ремонтирано на посетителите, да не се притеснява човекът.

Та се замислих



за труда в нашия живот.



Тъй де, за парите. Ето, например, на първомайските манифестанти да им обяснява човек отде идат парите, си е чиста загуба на време. Те са си убедени, че парите някак си ги има от само себе си, и работата е "да се дадат". Отиваш там, дето парите си стоят на купчинки, насъбирваш и после - раздаваш. Така го каза наскоро и един от техните си вождове: "Във всяка държава винаги има пари; работата е как се разпределят."

А това, приятели, си е зараза. Защото, като мислиш така, чакаш да ти дадат, вместо да ги изкарваш. И почваш да попържаш, като нямаш, че "тия" не ти дават. И тичаш да гледаш някой спасител да цъфне на летящо килимче, за да те оправи - да ти даде.

Не вярвате? Хайде да пробваме един експеримент. Нека бъдещото правителство, вместо да раздава пари като помощи на здрави и прави селяни,



да им раздава крави.



И инспекторът по труда на всеки три месеца да проверява кравата, дали не е заклана и продадена за мастика. Или: "Ето ти сто лева наместо шейсет помощи, ама да поддържаш тука градинката. Да смениш пет керемиди на училището. Да поправиш оградата на детската градина. Да изкопаеш, дето тече водопровода, да го смени ВиК-ато. Да умиеш прозорците на читалището." И така нататък. И ще светнат градове и села, и ще има пари за наистина заслужаващите, като родопчани например, които хич не ги мързи, но наистина са на зор с тия ниви като носни кърпички големи.

А? Как ви звучи? Малко като подстрекателство към бунт, ето как. Получаването продължава да се смята за право. Верно - като че по-малко от едно време. Все пак вече израсна и ново поколение, което знае, че парите не се получават от давател, а се изкарват. Ама - все още не те диктуват модата, ако се съди по процентите подкрепа, които събират всякакви хора, обещали да дойдат и да ни оправят.

Засега - толкоз, че времето подпира. Докато на двеста метра от офиса ми пеят песни за работници и работнички от вси страни, размахват знаменца и дъвчат бисквити обикновени, някой трябва да им изкара пенсиите и на този празник на труда.

Еugen d'Alexander Dainoff

de Mindya-Poduenski

Magister Oxoniensis