Амбиция, здравословна или не дотам доза самоувереност, стремеж да ръководиш и готовност да лавираш. Ако сте студент и поне малко отговаряте на тези условия, не се колебайте. Студентското лидерство ви зове с всичките си благинки - от публичната известност, през командировките, до сластно-прагматичното отъркване о властта и евентуалното място в някоя листа - я общинска, я депутатска. Както казва Ботев, пътят е славен, но за сметка на това не дотам страшен. Защото по презумция е постлан с добри намерения - предполагаемото добруване на малко над 250 000 студенти.
Студентското лидерство е логичен трамплин за политическа кариера - както по света, така и у нас - и в това няма нищо лошо. Заседанията, изборните процедури, сблъсъците с едни или други интереси са истинска школа - ако не за израстване, то поне за личностно оцеляване. Всичко това обаче си има цена. По мила балканска традиция у нас тя почти винаги е за сметка на общия интерес.
За вече повече от 10 години демокрация на обществения хоризонт са изгрявали не един или двама защитници на студентския интерес. Част от тях - като политолога Емил Кошлуков, продължават да греят с нова светлина. Други угасват безславно, пометени я от политически трусове, я от нови лица. За малцина от тях обаче може да се твърди, че са работили за студентите.
По-голямата част от сегашните студентски лидери са
разпокъсани на лобита или политически обвързани
А най-честото им заболяване е криворазбраната съпричастност към силните на деня.
От подобна "болежка" страда, например, лидерът на студентите на Софийския университет Марин Савов. Името му нашумя покрай неотдавнашното посещение на премиера Иван Костов в СУ. Вместо критичност и дистанцираност към властта - задължителни (поне по дефиниция) за днешните млади, присъстващите с учудване видяха у лидера Савов излишен патос и преклонение към Командира. На декемврийската среща не стана особено ясно какви са проблемите на студентите, като изключим баналните оплаквания от безработицата и поизтърканите вече въпроси за евроинтеграцията и бъдещето на младите у нас. От визитата все пак имаше някаква полза - възтържествува християнският морал. С разтреперан глас и издайнически сълзи студентският лидер връчи на премиера икона с пожеланието "да носи Христос в сърцето си и през следващия си мандат".
Младият богослов Савов чистосърдечно си признава, например, че не знае с какво се занимава една от най-важните му комисии - тази по социално-битовите въпроси. Но за сметка на това е отлично запознат с подробностите около "Българския Великден-II", в който участва активно. Сигурно там е чул и тезата, че медиите акцентират само върху проблемите на държавата, вместо да отчитат и позитивните неща, свършени от правителството на СДС.
И лидерът на Техническия университет (шеф също и на Националното представителство на Студентските съвети) Ивайло Симеонов не крие пристрастията си към каузата на управляващите. Неговият сантимент към властта обаче е на романтична основа - Симеонов се гордее, че тъкмо в подопечния му Технически университет е хвърлена академичната пъпна връв, както на настоящия просветния министър, така и на самия премиер.
Това лесно обяснява съзаклятническите усмивки
между министър Димитър Димитров и студентския лидер, но тази "топла връзка" си има и своите неудобства. Защото в някои случаи предизвиква мъчително раздвоение у лидера - когато стане дума за студентската издръжка в различните ВУЗ-ове, например. Ето случка от близкото минало: когато дори самият министър бе принуден да признае, че разчетите на държавата за "цената" на един студент са "измислени" (цитатът е точен - б.р.), фразата му самотно увисна в пространството. Вместо да предизвика гибелен младежки гняв. А тъкмо в такъв момент баш шефът на студентите в България е редно да си влезе в ролята на защитник на интересите им. Вместо това Симеонов предпочете дипломатичното мълчание. "Техничарят" Ивайло е раздвоен и по друга линия - той участва в Управителния съвет на "Студентски столове и общежития" ЕААД, което държи столовете и общежитията на куп висши училища в провинцията. Непотвърдени слухове твърдят, че Симеонов дължи "кариерата" си тъкмо на самия министър Димитров. Което, вероятно, обяснява и мълчанието му. А в същото време присъствието на студент в ССО е значителна придобивка, която би трябвало да радва всички университети.
Друга случка - от битието на Русенския университет - потвърждава подозренията, че баш студентският лидер не се справя много успешно с двете си функции. Русенски студенти разказват, че протестът им срещу спирането на топлата вода в общежитията (държани от ССО) разгневила дотолкова Симеонов, че той - на място и за протокола - констатирал, че няма никакъв проблем. И си тръгнал.
Значително по-изчистен изглежда пейзажът около онези студентски лидери, които са открито обвързани с различни партии. И там задкулисните игри са банално ежедневие, но пък игрите са по-ясни.
Челното място по партийна праволинейност се пада на УНСС
Предишният Студентски съвет на УНСС представляваше на практика истинско съзвездие от ключови фигури на местната общинска власт. В него участваха екскметът на община "Студентска" Георги Ненков, сегашният кмет Константин Арабаджиев и куп други общински функционери. Настоящият студентски лидер Тодор Гунчев също не крие симпатиите си към бившите си колеги и към шефа на Столичния общински съвет Антоан Николов. Напоследък той взима неуморно участие в събрания и срещи, които, по думите му, нямат нищо общо с предстоящите избори. Но не така мислят състудентите му.
Вярно, че Тодор Гунчев не се страхува да поставя на дневен ред проблемите на студентството, но ако с акциите си не настъпва нечий по-висш интерес. Например, когато се спореше дали софийските общежития да продължат да се стопанисват от висшите училища или да преминат към общината, Тодор предпочете да не се изпречва пред приятелите си от община Студентска. Опасността студентите да загубят придобивките си, бе голяма, особено когато самият премиер Костов намекна, че университетите не се справят с отговорността. В разгорещените дебати, последвали премиерското изявление, всички студентски съвети и ВУЗ-ове донесоха от 9 кладенеца вода, за да защитят интересите си. Но не и Тодор Гунчев.
Приятна изненада сред партийно ангажираните студентски лидери е шефът на Студентския съвет на Икономическия университет във Варна и зам.-председател на младежката организация на СДС в града Краси Вълчев. Останалите студентски лидери се майтапят, че ако всички седесари бяха като него, на Иван Костов щеше да му е доста по-леко. Покрай изборите Краси говори внимателно, но не се страхува да
заяви в лицето на премиера, че висшето образование у нас е симулация
Прословут с категоричните си позиции е и лидерът на студентите в Русенския университет Златан Златанов, един от членовете на студентската организация на ВМРО в града. Носят се слухове, че той кара хората си предварително да подпишат оставките си, преди да влязат в Студентския съвет. Иначе Златанов е изключително активен - за последната година, по негови изчисления, има 120 изяви в местните медии.
Бастион на ВМРО са и пловдивските университети. А Евролевицата държи Югозападният университет в Благоевград.
Студентите имат свои представители в почти всички управленски органи на ВУЗ-овете. По закон те участват с право на глас и в общите събрания на факултетите, и във факултетните и академични съвети, и в общото събрание на самия ВУЗ. Дейността на тези органи съвсем не се изчерпва с популистските теми като цените на общежития и купоните за столово хранене, на които студентите в повечето случаи реагират адекватно. Предстоящата промяна на учебните планове, закриването и преобразуването на различните звена, качеството на образование може да са досадни като теми, но пък засягат същността - качеството на самото обучение. Да не говорим за корупцията и публичната тайна, че от студентските столове и общежития се краде на поразия.
Не може да се отрече фактът, че напоследък студентските лидери започват лека полека да осъзнават отговорността си. Вече една година функционира Национално представителство на студентските съвети, което цели да концентрира усилията на отделните студентски лидери. Представителството дава прекрасна възможност за директна и официална комуникация с всички институции, ангажирани в сферата на висшето образование, но студентите не я изполват особено пълноценно.
Около предстоящите тази седмица избори за нови ръководни органи на представителството се въртят такива интриги и заговори, че основната цел - да се подобри работата му, неминуемо се размива. Представителството се е разделило на две групи - доволни от свършеното (т.е. участващи в ръководните органи) и недоволни, сиреч неучастващи.
Двете групи непрекъсното се шпионират и използват
класически техники за разузнаване
На срещата на "недоволните" в Пловдив миналата седмица, например, е имало внедрен "троянски кон" (както се изразяват студентите), защото цялата иннформация за нея е достигнала до настоящия шеф на представителството Ивайло Симеонов. В отговор "доволните" също организират среща за координиране на бъдещите действия и, както подозират недоволните, за подготвяне на "компромати".
Доколко ожесточени са борбите около изборите показва едно прелюбопитно четиво, появило се на една от срещите. В анонимния опус всички академични лидери са прошнуровани и пронумеровани заедно с предполагаемите си пристрастия към политическите сили и към двата враждуващи студентски лагера. Срещу имената на "неориентираните" лидери е записано изчерпателното "пълнеж".
Кой ще победи и как, ще се види до края на седмицата, когато трябва да приключи отчетно-изборното събрание на Представителството. А редовите студенти се надяват, все някога да дойдат хора, които вместо да продават студентския интерес (със съмнителен резултат), просто ще се хванат да работят.
|
|