След близо 4-годишно умуване, преговори, пазарлъци, а накрая и публични скандали най-големият засега инвестиционен проект у нас е почти факт. Синьото управление направи наистина решителна крачка. И, без ирония, започна единственото реално и важно нещо в българската енергетика за тези четири години, като изключим съгласието за предсрочно затваряне на 1-и и 2-и блок на АЕЦ "Козлодуй".

Това, че решението се взема в последните дни на мандата, може да означава много неща, демонстриращи един и същ тип предизборна нервност. Например, че Иван Костов се страхува от последиците от договорите и от публичното разкриване на евентуални капани в тях, така че е решил негативите да се стоварят върху следващите управляващи.

Но като се има предвид, че евентуалните първи неблагополучия от тези договори реално няма как да се усетят преди 2005 година, може да се сметне и че премиерът просто бърза да обере лаврите от това, че е докарал най-голямата чужда инвестиция в България. В условията на оспорвана предизборна ситуация като сегашната едва ли играят и други фактори освен политическите.